Беше преди близо тридесет години. От големия CRT телевизор се редуваше бумтенето от музиката на The Prodigy и The Chemical Brothers. Вторачил се в екрана, очите ми отчаяно се опитваха да останат влажни, но не можех да си позволя да изпусна нито един детайл от случващото се. Антингравитационният кораб в Wipeout 2097 се движеше из въздуха като джет в морето – всяка неравност можеше да бъде фатална, но и да донесе предимство. А то ми трябваше. Защото се състезавах с най-трудния противник.

В малкото капанско градче, където израснах, бях най-добрият пилот в Wipeout 2097. Не защото притежавах изключителни таланти. Но в игрите от онези времена всяка грешка се наказваше сурово. Задължението да овладееш техниката на управление до съвършенство беше единствената възможност да прогресираш напред. Повечето се отказваха. Дали заради недоразвити умения за социализация, дали заради прекомерно любопитство и титаничен инат, настоявах да продължа напред. Да бъда по-бърз, по-умел, по-добър. А може би просто бях хлапе, което обичаше да играе.

Тези игри не те оставят намира дори след като ги „превъртиш”. Дългите изтезания по пътя към усъвършенстване развиха уважение към състезанието и като хубава книга, която остава с теб и след последната страница, аз не затворих корицата на Wipeout 2097 след нейния край. Тогава започваше истински трудната част. Тогава се изправих срещу най-безпощадния противник, който някога бях срещал. Една пропускаща светлината през себе си бяла сянка, която неуморно ме караше да страдам. Моят призрак.

Есенцията на призрака

Този противник представлява полупрозрачна версия на най-бързото състезание, което си направил до момента. Безплътна версия на собственото ти върховно постижение, която се движи заедно с теб по антигравитационната писта. Победил веднъж играта, призракът остана единственият съперник, който ме предизвикваше. Той беше съвършен – не страдаше от алгоритмични грешки, не можех да го изблъскам или да разчитам, че някой от другите състезатели ще му попречи. Бяхме само аз и той. И беше точно толкова добър, колкото бях аз в звездния ми миг.

Часове наред се състезавах с това прокълнато видение. Понякога го побеждавах с части от секундата. Друг път го губех от поглед. Но с всяка моя победа срещу му той се прераждаше и ставаше все по-добър, все по-неумолим и все по-дързък. Безкраен цикъл на самоусъвършенстване, в който единственият шанс да спечеля бе само ако надхвърля собствените си възможности.

Нямаше как да знам тогава, но призракът беше най-честният противник, срещу който някога съм се изправял. Той не ми се подиграваше след загуба, не ме разсейваше, за да получи неспортменско предимство, нито използваше ресурси, до които нямам достъп. Не ме мразеше, но не ми и съчувстваше. Нито веднъж не ми даде преднина от милост. За добро или за лошо, той единствено отразяваше обективно това, на което съм способен, а не това, което си представям, че съм.

Призракът в ежедневието

Години по-късно, дълго след като напуснах малкото градче и мускулната ми памет забрави тънкостите на Wipeout, призракът все още е с мен. Миналата седмица три дни се борих с един дизайн. Цветовете бяха притъпени и неизразителни, структурата – скучна и клиширана, а типографията бе скъсала връзка с посланието. Три дни прекарах в търсене на по-добрия дизайн. Експериментирах с цветовете и форми, пренаредих информацията и избрах шрифт, който излъчваше смелост и доверие. След като завърших работата по дизайна, се върнах към различните етапи, през които бях преминал. Призракът седеше там. Из сенките на всеки изпробван цвят, границите на всеки блок със съдържание и завъртулките на всяка буква, на чийто шрифт съм открил по-добър заместник. Във всяка подробност, която е изпъкнала и открила своето достойно място на екрана.

А маменето не работи с призрака. Той знае всичките ми оправдания. Знае, че последният път, когато не ми се тренираше и го направих въпреки това, постигнах най-добрите си резултати. И сега, като си кажа „имам лош ден” или „днес не съм във форма”, призракът ме гледа. Напомня ми, че и друг път съм го казвал.

Загубите от него не ми тежат, дори да са десетки подред. Състезанието със себе си е странен акт. Не се чуват аплодисменти или освирквания. Не си поставен под номер в таблица, не печелиш или губиш точки, нямаш съперник, който да ти даде възможност да се оправдаеш. На почетната стълбичка си само ти и никой друг. Медалът е или златен, или никакъв. Победата не носи сладостта на превъзходството и не пристига с фанфари и поздрави. И все пак изпитваш задоволство, защото знаеш, че дори да спечелиш или загубиш, победата винаги е твоя.

Играта ме научи, че е по-безопасно да се проваля в интимността на дома, а не на сцената пред други. Защото утре ще имам нов шанс да бъда по-добър от себе си и никой няма да помни колко зле съм се представил. Защото всеки страх е религиозен и всеки провал – митологичен. Живеят само докато някой си спомня за тях.

Тъмната страна на призрака

Състезанието със себе си крие и опасности. Тежестта на призрака е анонимна – няма бръчки, аромат или акцент. Но ние, хората, понякога твърде лековерно влагаме в него качества, които са присъщи на самите нас. Лесно можем да си въобразим, че ни се присмива. Че изисква от нас. Да станем свидетели как от безизразен другар се превръща в тиранин, който ни преследва и измъчва.

Имам папка в Google Drive, която не съм отварял от месеци. Вътре има единадесет чернови на текстове, които никога не съм публикувал. Понякога отварям някоя от тях, чета първия абзац и чувам гласа на призрака: „Предишният текст беше по-смел. Тази метафора си я копирал. Ритъмът е слаба имитация на нещо, което преди си написал с лекота.” Затварям файла, но той не спира да говори. Да ми напомя, че всички отритнати идеи са също мои. И те стоят там, в папката, като надгробни камъни на мои версии, които никога не са били достатъчно добри.

Това е тъмната страна на състезанието със себе си. Когато призракът се превръща от огледало в съдия. Когато всяко ново изречение е претеглено спрямо най-доброто, което някога си написал, и подпечатано като недостатъчно. Когато започнеш да се парализираш от собствените си стандарти.

Дисциплина, която се старая да постигна дори сега, е да възприемам призрака като партньор, не като тиранин. Като невидим приятел, който играе с втори контролер игровод. Понякога го побеждавам. Друг път го преследвам. Често ми напомня къде съм направил нещо талантливо, а аз му показвам какво може да се подобри. Но се стремя да не враждуваме.

Метафизиката на призрака

Често хората си представят живота като стълба, която катерят. Като цел, която да стигнат. В света на призрака животът се измерва с прераждания. Всяко поражение е смърт, но и ново начало – връщаш се в същата точка, но вече знаеш къде те дебне капанът, помниш интуитивно ритъма на предизвикателството, носиш в мускулната си памет всички предишни опити. С всяко прераждане ставаш по-плътен и наслоен с натрупания опит. Единствен и неповторим заради всички малки ъгли и разклонения, по които си поел. Не най-перфектната версия на себе си, но достатъчно близо, за да има значение.

Видението изчезва, когато го победя, но есенцията му остава в мен. Такива са правилата на играта: трябва да повтарям най-доброто, докато то стане неизменна част от мен и съм отгатнал всичките му малки тайни. В Wipeout 2097 това означаваше да премина през един и същ завой толкова пъти, че интуитивно да знам откъде да вляза в него, с каква скорост и под какъв ъгъл. Както баба ми навремето готвеше гювечета и всяко следващо беше все по-вкусно.

Победата върху себе си е тих вид егоцентризъм. Форма на смирение, в която не се състезаваш с вселената, а само със собствените си ограничения и възможности.

Общността на призрака

Когато общувам със себеподобни, които се състезават със своите призраци, разговорът се случва с лекота. Липсва напрежението от вродения във всички ни стремеж за съревнование. Тези събеседници не изпитват нуждата да излязат начело в групата – това няма особено значение, когато най-важната победа е срещу себе си.

Нещо повече – когато човек е побеждавал и е биван победен стотици пъти от собственото си алтер его, състезанието с други хора носи различен заряд. Без значение дали са олимпийски шампиони в дисциплина, в която ти си начинаещ – ако можеш да научиш нещо от тях, инстинктът ти за самоусъвършенстване вече е така дисциплиниран, че значително бързо вникваш в новите техники и умения. Надпреварата вече не е с цел да сломиш противника, а да покажеш най-доброто, което призракът ти е помогнал да станеш. И дори да загубиш състезанието, пак си тръгваш с успех, защото имаш възможността да се преродиш отново в по-добра версия на себе си.

Най-уравновесените хора живеят в хармония със своя призрак. Прегърнали са го през рамо и заедно вървят напред. Открили са своя неподправен дух и са го извисили до степен, в която се гордеят с него. Тяхната радост не се измерва в харесвания, имущество или титли. Не се поддават на конформизъм или имитация, а са се поставили в услуга на дълбока вътрешна борба, в която няма измами и тайни сделки.

Състезанието без край

Когато победих призрака в Wipeout 2097 достатъчно брой пъти, целта ми спря да бъде по-добро време. Вместо това започнах да обръщам внимание на един конкретен детайл в състезанието, който да отработя до съвършенство. Да направя толкова голям брой експерименти, който да ми вдъхне увереност, че по-добър начин не съществува. Победата стана страничен ефект на този непрекъснат устрем. Той няма крайна цел. Само посока. Тогава призракът спира да бъде досаден антагонист, а се превръща в безценен помощник. И това е, от което всъщност имаме нужда. Един невзискателен помагач, който постоянно ни показва, че можем и по-добре.

Моето състезание ще продължи, докато съм жив. Призракът ще ме съпровожда до последния ми дъх и ще си отиде с мен. А аз винаги ще съм му благодарен, че ми дава смисъл да направя още една обиколка. Ще съм благодарен на себе си. Защото призракът съм аз.

Големите езикови модели (ГЕМ) представляват изцяло нов начин, по който да гледаме на създаването и използването на софтуер. Вместо обичайните детерминистични интерфейси, трябва да работим с и овладеем несигурността на генерираното от ИИ съдържание. Това може да бъде както свободна реч, така и хлабаво структурирани, а често и изцяло неструктурирани данни.

Софтуерните приложения говорят помежду си с помощта на интерфейси. След десетилетия опит стигнахме до извода, че както интерфейсът, така и обменените данни трябва да бъдат строго определени по поведение, тип и съдържание. Това е детерминистичният подход, в който знаем точно какво да предадем нататък и какви резултати можем да очакваме от съответното действие. В този свят изненадите са неприятни и могат да доведат до сериозни проблеми.

Светът на машинното учене не следва тези правила. Моделите базирани на статистика не могат и не трябва да бъдат строго определени. Техният изходящ продукт е също като статистиката – приблизителен. Изкуственият интелект не дава точен отговор – показва вероятен такъв спрямо това, което „мисли“, че потребителят му очаква.

Технологията освобождава софтуерното развитие от техническите бариери. Докато традиционно инструкциите трябваше да бъдат написани от програмисти, сега те могат да бъдат продиктувани от професионалисти без инженерен опит. Дори тестовете могат да бъдат създавани и изпълнявани от хора, които просто знаят какво искат и могат да го изразят на обикновен език. Това е революция в достъпността, но и предизвикателство в контрола на качеството.

Неосъзнати допускания

Светът е изпълнен с допускания, за които не се замисляме. В далечни времена, когато Илон Мъск все още демонстрираше интелигентност, той изказа точно това: шофьорите на пътя допускат за верни невероятно много на брой неща, за да могат да управляват автомобилите си. Така например допускат, че хората около тях няма внезапно да ги блъснат. Че другите шофьори ще спазват знаци, светофари и маркировка. Дори нещо напълно елементарно като това, че в България шофьорите се движат в дясната страна на пътя. И докато човешкият мозък е „извървял“ милиони години в усъвършенстване на тези психически модели, този на изкуствения интелект поема по преки пътища, за да ни е полезен.

В собствените си „размисли“, езиковия модел може да допуска неща, за които не бихме се сетили. Така девет от десет пъти може да интерпретира командата „Кажи ми какво пише в този документ“ като „Трябва да прочета документа и да обобщя намерената информация“, а на десетия път да допусне, че всичките ви документи се съхраняват на отдалечен сървър, който трябва да достъпи по някакъв неопределен начин, за да покаже съдържанието им буква по буква. Въпреки, че потребителят не е споменавал никакъв сървър в целия разговор.

Това е природата на технологията, с която не можем да се борим. Единственият ни шанс е или да я овладеем със статистически прието качество, или да я изоставим. И понеже към този момент светът няма никакво намерение да я изоставя, нужно е да намерим начин да работим с нея. Да контролираме рисковете, които носи в ДНК-то си.

MCP и обещанията за сътрудничество

MCP (Model Context Protocol) е повсеместно избраният начин за един изкуствен интелект да работи с инструменти – както локални, така и отдалечени. Технологията е дълбоко внедрена в продуктите на JetBrains, Figma, GitHub и още над 400 други компании. На негова база стъпва и друг протокол, обявен наскоро от Google, с който един езиков модел може да си комуникира с друг: A2A (Agent2Agent).

MCP е новият вид интерфейс, чрез който машини могат да комуникират помежду си. Дори в настоящето той е усвоен и развит от много на брой компании, които искат да бъдат AI-first. Това означава, че тези дружества поставят разработките си с интерфейс, достъпван от ИИ, поне наравно с техните API-и. Така, когато искаме да покажем на един потребител списък със създадени поръчки, можем да използваме API. Когато искаме потребителят да обсъди или анализира тези данни, предоставяме му чат с ГЕМ, който от своя страна използва MCP или A2A, за да получи съответната информация.

A2A - оркестри и диригенти

Освен да използва инструменти, изкуственият интелект трябва да може да си комуникира и със себеподобни. В света на софтуерните разработки сме нарекли това Агент към агент. Това ни позволява да имаме строго специализирани езикови модели, които знаят малко неща, но ги знаят много добре. Пример за това може да бъде главният механик в един сервиз за автомобили и онзи, който цял живот е поправял двигатели. Така този механик с общите познания знае достатъчно, че да разпредели работата към строго специализирания работник.

Същото могат да правят и ГЕМ. Един диригент (или оркестратор) може да разполага с познания само за това към кой строго специализиран модел да разпредели заявката. От своя страна, моделът-специалист има на свое разположение тематични знания и редица инструменти чрез MCP.

Това помага най-вече за поддържане големината на контекста. Инструкциите към изкуствените интелекти могат да набъбнат с главоломна бързина, особено ако не използваме векторни хранилища. Технологията все още изпитва сериозни затруднения в това да следва дълги инструкции, особено когато те са зададени от потребителя. Най-вече когато си противоречат – тогава се обърква какви допускания да направи и неочакваните резултатите са по-чести от обикновеното.

Контрол на качеството

След като вече сме създали и инструктирали своите агенти, трябва да се уверим, че произведеният от тях продукт отговаря на очакваното качество достатъчно често, че да имаме доверие в работата им без надзор. И докато лесно можем да контролираме детерминистичните интерфейси като API или уеб, в света на ИИ, изпълнен със синоними и намерения, това е предизвикателство. Иронично, това са все неща, с които самите езикови модели се справят чудесно.

Най-добрият начин да се контролира качеството на един езиков модел е чрез друг езиков модел. Така можем да зададем не ключови думи, а намерения. Вместо „Ако срещнеш думата „Здравей“, значи тестът е успешен“, ние ще инструктираме изпитващия изкуствен модел да следи дали този, който изпробваме, поздравява потребителя си. Можем да търсим специфичен тип отношение, дали спазва инструкциите си за превенция на злоупотреба, дали правилно разпознава отделни проблеми и предоставя правилните решения, дори дали извиква правилните MCP инструменти и A2A агенти. Подобно на традиционните тестове, можем да изолираме тези протоколи както бихме изолирали HTTP или бази с данни.

Обичайно т.нар. benchmarks изпитват модела върху хиляди примери – например MMLU използва над 14 000 тестови въпроса, а HellaSwag – 10 000 изречения. Когато поставяме ГЕМ под изпитание, в най-добрия случай ще го подложим върху един и същ сценарий многократно. Както в научните изследвания, трябва да имаме предварителна дефиниция колко процента успеваемост означава успех и съответно колко – провал. Това ще е разликата между приемане на риска и нуждата от допълнително усъвършенстване на инструкциите му. Или използване на друг модел.

Малки модели за големи надежди

Отвъд използването на обичайните модели чрез API достъп, имаме възможност да обучим собствени такива. Това може да се случи чрез фини настройки на т.нар. open source модели (които далеч не са open source, но това е друга тема). Такива вече имаме от Meta, DeepSeek, а наскоро и OpenAI. Не бих се учудил скоро да видим подобен модел и от Anthropic.

Фините настройки върху един фундаментален модел изискват невъобразимо по-малко ресурси от това да се обучи такъв от нулата. Това ги прави лесно достъпни за специализирани агенти и задачи. Тези им свойства позволяват да им втълпим как да поставят другите модели под различни изпитания, да ги пуснем в CI/CD тръбата и да спим малко по-спокойно.

Възможно ли е детерминистичното изпитване?

Допустима стратегия да се внесе предвидимост в изпитването на ГЕМ е използването на графови структури като външен източник на истина. Вместо да разчитаме на „паметта“ на модела или неговите вероятни предположения, можем да го накараме да проверява факти в предопределена графова структура.

Този подход ни позволява предварително да очакваме кои точно възли в структурата ще „светнат“, когато моделът се опитва да достъпи конкретно парче информация. Така ще имаме повече видимост спрямо йерархията и взаимовръзките между различните разклонения. Един от най-изискващите сценарии, в които това е нужно, е когато софтуерът трябва да спазва регулаторни изисквания.

Все пак това не е решение за всичко. Самият граф трябва да бъде стриктно поддържан. Няма да ни помогне при отворени въпроси или творчески задачи, нито когато самите данни са динамични и обновяването им отнема време. Или когато на модела му се наложи да обикаля сложни взаимовръзки в опит да придобие нужната информация в отговор на потребителска заявка.

Този вид изпитание на ГЕМ няма да ни даде увереност, че моделът ще отговори категорично по един и същ начин всеки път. Това, което получаваме, е увереност, че фактите, с които ще работи, са достоверни. Така при въпрос „Кой отговаря за разработката на партньорския портал“, отговорът може да бъде „Отговорник е Петя Иванова“, „Отговорник за разработката на партньорския портал е Петя Иванова“ или „Петя Иванова отговаря за този продукт.“ Три различни отговора, които съдържат в себе си един и същ факт, а не халюцинация.

Отвъд езика

До момента текстът разглежда единствено езиковите модели, които боравят с текст. Докато това са огромна част от начините на употреба, други модели като генериращите графични изображения, глас, 3D модели и видео, имат своите специфични изисквания и предизвикателства.

Проблемът с ненадеждната възпроизводимост се усложнява драстично при визуалните модели. Докато текстовото възпроизвеждане понадлежи на някакъв контрол чрез нулева температура, дори малки изменения в стойността на seed могат да доведат значително различни резултати. Можем ли да разчитаме тогава, че логото на компанията винаги ще изглежда професионално? Дори да генерира правилно текст върху изображението, ще имаме ли гаранции, че крайният резултат ще бъде културно подходящ? Единственият възможен подход е статистически – генериране на хиляди изображения и удостоверяване на тяхното качество.

Биометричната сигурност поставя други предизвикателства. Технологията за клониране на човешки глас отдавна е широко достъпна срещу шепа стотинки и секунди образец. Може ли гласовият модел да разпознае, че си говори не просто с правилния човек, а с човек въобще? Дълбоките фалшификати вече са широко разпространени и все по-убедителни. Механизмите за разпознаването им изостават. Този проблем вече не е просто за това как използваме ИИ, а поставя фундаментален въпрос за вярата в собствените ни сетива и способността ни да откриваме нередности и несъответствия.

Нещо повече – въпросът с инжектирането на инструкции е все по-належащ. Това може да се случи, когато ИИ чете изображение, слуша глас или дори чете инструкциите за употреба на MCP сървър. През 90-те беше широко популярен митът, че филмите ни предават подсъзнателни съобщения чрез т.нар. 25-ти кадър. Но машинните модели са идеална цел за такъв тип съобщения, които ние няма да съумеем да прихванем.

Контролът на качеството при тези модели изисква изцяло нов подход. Простото сравнение на низове е невъзможно. Нужни са ни метрики, които да измерват визуално и звуково сходство отвъд човешките възможности. Способности за разпознаване на злонамерено съдържание на по-дълбоко йерархично ниво от потребителски инструкции. Възможности за проследяване на произхода и обработката на информация на всяка стъпка в екосистемата на ИИ.

Подобни предизвикателства тепърва ще стават все по-важни. Меденият месец на технологията изтича и бизнесите ще имат нужда не просто от що-годе правилни резултати, а от пълна предвидимост и надеждност. Това противоречи на самата структура на езиковите модели. Бизнесите ще бъдат изправени пред въпроса в кои точно случаи могат да използват изкуствен интелект и кога това не е уместно. Кога човешкият фактор ще бъде незаобиколим и кога имитацията му е достатъчна.

Изкуственият интелект е лесно достъпен интерфейс, който отваря широко врати за злоупотреба. Самите компании, които създават фундаментални езикови модели, все още изпитват затруднения да опазят тайните, които техните продукти знаят. А когато на такава технология лепнеш своето лого и ѝ позволиш да „говори“ от твое име – било то с текст, глас или изображение, – не спазиш ли предупредителните знаци, това бързо може да се превърне в кошмар, от който пътят назад е труден.

Австрия

1813 г.

По снежно-мокрите павета отеква тропане на дървени обуща. Вдовици с празни кошници обикалят пустите пазари и напразно се надяват поне днес някой да се смили над тях и несретните им чеда, да им подари комат остарял хляб или разпадащ се плод. Наполеонските войни ги е оставила без мъже – без бащи, без съпрузи. Без деца. Ритъмът по виенския паваж е съзвучен с ежедневната борба да се събудят и на следващия ден.

Черни забрадки сноват по улиците. Зад тях угаснали очи гледат с тъга забитите напреко дъски, като възпоминателен кръст върху фасадите на магазини. С безсилие броят некролози по вратата на църквата – да не би да е угаснала още една надежда. Да не би още един незнаен гроб да е приел в сковаващата си прегръдка друга виенска рожба.

По снежно-мокрите павета отеква тропане на дървени обуща. Великата алпийска нация е унизена от двурогата шапка. Корупция е завлядала страната, крадейки смисъл и мечти. Спестяванията на хората са се изпарили в миг с държавния банкрут, отвличайки със себе си обещанието за бъдеще. Животът вече няма върхове и долини. Само скръб.

Цял един народ ожалва своята участ. И върви. Не спира. Тропа по снежно-мокрите павета. Неясно накъде отива, но не се предава. Не застива. Като на погребален марш вървят вдовишките нозе, оплаквайки своята родина. Всяка стъпка тежи с душите на мнозина.

Студентските коридори поканиха отново хорски крачки. Бавни и шептящи, като че ли се страхуват да не би звукът от нарушената тишина да донесе със себе си надежда, че скоро отново там ще тичат закъсняващи за лекция младежи. Университетската концертна зала посреща с ромон на човешка реч. Дарителската кауза ги молеше да споделят и малкото, което имат, за пировите немски победители от битката при Ханау.

Салонът е притихнал в очакване. Симфонията започва. Музиката чурулика, вдъхва смелост със своята височина, говори за кураж, напомня за това, което бяха гражданите на Виена. За това, което все още тупти в техните едва покрити с дрипи гърди, за силата в празните им офицерски ръкави или треперещи от студ пръсти, едва държащи тазвечерната програма.

Първото действие завърши. В дробовете трепти желанието на публиката да е съпричастна, да надигне глас, да произведе нещо повече от обичайните сковани аплодисменти. Ала като че ли някой насила бе сграбчил ръцете им и бе започнал да ги удря една в друга: ръкопляскай, радвай се, бъди! Уви! Неизстраданата мъка, неизжалената загуба, неказаното сбогом – те висяха като мрачен плащ над просмуканата с траур зала.

В заглъхналия си свят Маестрото чу страданието на безмълвната тълпа. Мелодията му тръгна бавно, мудно. Тропаше ритмично по снежно-мокрите павета. Не бързаше и не вдъхновяваше. Тя просто беше там. Плачеше с черните забрадки и маршируваше с невидими катафалки. Напълни залата с печал и разля хиляди австрийски сълзи из дълбоко трептящия въздух. Музиката вдъхна живот на потисканата мъка, извиси я като пленителен оратор и напои желанието за чувства. Освободи пленените от скръб сърца. Даде им своя прочистващ глас.

Англия

1940 г.

По улиците на града бродеше призракът на лондонската личност. Току повдигаше греховнo глава, споглеждаше се тайно с други като него, неволни съучастници в имперската дипломатична немощ. Подминаваше с бърза и засрамена крачка избягалите от Стария континент, чиито родни земи с лекота бе дарил срещу обещания летливи.

Смъртта бе отказала прошението на лондонските призраци за живот, но и даровете им не върна. Зарови плуг в коравата почва и изри наред безчет животи. Всеки горещ вопъл се обръщаше в пара на орящата машина, която с груба сила започна да обръща и ниските земи.

Блуждаещата форма на лондонската личност се движеше сред тягостната атмосфера. Дъждът отми цветовете на завоевателската гордост и мухъл бавно обхвана съзнанието ѝ. Животът на индустриалци и работници се събра в точка на поточната линия, конвейер на надежда за изкупление.

Панически крясъци от френската земя пронизаха витаещия призрак и го шокираха обратно в кръв и плът. Качулатата настъпваше към френския бряг, където притисната я чакаше гощавка в униформи. По тихите английски улици се разнесе настоятелният ритъм на устремен към обща цел ход.

Стотици дъна се плъзнаха по улея на Канала, докато над тях небето се бе превърнало манеж на чутовна битка между стоманени акробати. Над триста хиляди английски и френски войници се отскубнаха със сетни сили от стягащата гръкляна Нейна длан, отделяща месо от кости под знамето на пречупената вяра.

Лондонската личност извиси своите небесни рицари и вдъхнови морските си кавалери, побърза да измести греха с гордост, покорството с въстание, уплаха с решителност. В светкавичната евакуация тя видя гръмка победа, първи залп за сигурна победа над непознаващата култура и уют насилница.

Стъпките на масивна фигура, която огъваше времето около себе си, напуснаха устремения ход на екзалтираните улици и закънтяха по коридорите в Дома на народа. Заглушаваха шепота на нейните гости и без команда отместваха хора от пътя си. Фигурата зае своето място в центъра на залата и изрисува суровата истина пред своите съотечественици. Вековният враг и по неочакван разклон на съдбата най-близък съмишленик, бе съкрушен. Онази идваше със сурова увереност да жъне чуждата реколта на мъгливия остров.

Ала лондонската личност е плевел горчив. Ще воюва на плажовете, ще воюва на местата за десант, ще воюва в полетата и по улиците, ще воюва по хълмовете и нивга не ще се предаде!

България

2025 г.

По нагорещената улична настилка отново маршируват същества, търсейки да утолят твърдоглава си жажда за справедливост. Други като тях ги гледат отстрани, нервно пристъпват на място, а-ха и те да тръгнат, но бедни на решителност възспират своя глас и отказват да дарят своето време за благородната кауза. Българското козе стадо пак е разпиляно.

Борбата в проклет кръговрат върти се. Мнимият пастир е влязъл в тесния обор и шиба стадото безмилостно с трънливи пръчки. Обърнеш се да видиш кой ти причинява болка и виждаш очите на тоз’ дето те отгледа, на съседа, на приятеля от детство. На онзи, комуто доверие гласува да бъде твой закрилник срещу всички двеста и четир’сет вълка. След ден и два привидният ти довереник шепне отровно, че вълкът е веч’ приятел верен. Слага сънотворна шепа върху козите очи, приспивни песни пее им в ушите. Събудиш се – детето ти го няма. Блеенето на жалилка пронизва въздуха със скръб, а пастирът пременил се с одеждите на тези, от които обещаваше да пази. Вълкът сега пази зорко не стадото от вълци, а вълците от стадо.

С бодър вик нов пастир пристига, гегата блести му лъсната от козешки надежди. Стадото захласва се, искри, подскача с доверчивост и готовност вече, най-накрая, да върви. Козата е по същност чудна – през рани и предателства ще мине, но на гегата бленувано се уповава.

А четирикраката всичко знае, катери се по ръбовете на живота остри, надменно поучава от високо. Веднага ще съзре пастира във вълка и вълка в пастира, ала покажат ли ѝ пасище с трева от изумруди, мъдростта ѝ като летен сняг топи се. И без да се усети пак капан около пасището се затваря и нов отчаян вопъл се извива за нов спасител с гега нова.

Стадото е веч’ ранено толкоз’ пъти, че всяка добродетел му се струва като мед от кестен – примамливо горчива. За уплашено ухо другарска песен е неразличима от вой на вълк преди атака. Един пастир предаде се, след него втори. Стадото потъпква волята в борбата им неравна със зверове кръвожадни. Жестоката ирония се подиграва – тъкмо тез’, кои сами хвърлят гегата встрани, са най-достойни да я носят. Но таз’ земя пастири винаги ще ражда и ето, следващият вече иде, дръзко в небеса рисува смели козешки мечти. А стадото в обора стои и гледа, и се мае.

Вълкът я смелата мечта не трае. Тя него хапе с хиляди усти. Подмолно хищникът прикрива острите си зъби и приканва на седянка новия пастир: „Ела, седни. Стадото за двама ни е ценно. Нека заедно му поднесем звезди.” Пастирът, изтощен от недоверието мудно козе, притиснат да направи невъзможен избор, протяга длан към лапа с остри нокти, кои оставят белези незаличими.

В стадото стари рани почват да пулсират. Вълчи зъби се оголват и заплашват да се впият наново в козята им кожа изтъняла. И през болка то процежда съжалителна усмивка към поредния предал доверието им крехко на вълка. Ала оборът вече е отворен.

Пастирът оклюмал, наранен, по гегата едва блестят трески, стиска зъби непреклонен и прави крачка. С последен зов събира шепа блян и ето – един след друг пламват фенери по стръмните пътеки. Някои от стадото – не всички, никога всички – със скок несигурен излизат и започват да катерят. Без вяра и надежда, с чистокръвен козешки инат. За наш’то опърничаво стадо упорството да оцелее е навик с векове изваян. Вироглаво, презирайки еднакво и вълци, и пастири, и собствения си страх.

Вълкът с удвоена злобна страст напада. Ала козите веч’ са там, където хищнически лапи несигурни се хлъзгат. Под звуците на виенска траурна мелодия, странно неуместна в тази дива пустош, те не оплакват отминалите си надежди, а започват своя марш по нагорещената улична настилка, жадни за справедливост. С нова увереност гласът на пастира се кани тежко: Ще ги бием на площадите, ще ги бием в съдебната зала, ще ги бием в парламента, ще ги бием и в Европа!

Стъпките не спряха по снежно-мокрите павета. Лондонската личност вгорчи устрема на пречупения символ на вярата. Българското стадо не трябва да спира да изкачва своите остри скали – защото докато козите се катерят, вълците не могат да ги стигнат.

Изкуственият интелект завинаги промени света. И най-яростните технофоби и хуманисти не биха могли да отрекат, че откакто ChatGPT бе отворен към света, технологията зад него се развива стремглаво. С всяка следваща итерация възгласите против този възход се възнасят с нови вопли. Някои се страхуват, че ще загубят работата си. Други, че ще имат още повече работа. Трети гледат по съвсем различен начин – според тях технологията унищожава творческия процес, а с това и красотата от всичко ново, което човекът измисля чрез години на постоянство и упражняване на таланта, който притежава.

Не бих спорил с която и да е от тези групи. Всички те са прави. Но според мен критиците на технологията допускат една фундаментална грешка. Те смятат, че в своето същество човекът притежава неповторимо умение, което е изтъкано от гените и брънките на сложния му мозък. Умение, което позволява на тази уникална комбинация от неврони да създаде творба, неповторимо красива и докосваща други човеци по най-интимен и ухажващ начин.

Илюзия за оригиналността

За едни това е Деветата симфония на Бетовен, за други са драматичните сенки на Караваджо, а някои съзират тази шепнеща им тайнствени слова творба в банан, залепен с тиксо на стената. Всички произведения на изкуството, без изключение, са стъпили на нещо друго преди тях. Нищо не е напълно оригинално.

Изкуственият интелект не създава оригинални творби. Не пише оригинални стихотворения, не рисува оригинални картини, нито заснема оригинални филмови сцени. Но също като хората, технологията комбинира неща, които вече знае, за да създаде нещо ново. Някои биха казали, че това е дериват, че не е нищо повече от гротескно алгоритмично съвкупление на единици и нули, които имитират истинския оригинал, оригиналното творчество, творческия гений. Ала хората правят същото нещо. Тарантино имитира Серджио Леоне, италианецът подражава на Куросава, а легендарният японски режисьор черпи вдъхновение от холивудските уестърни. Самите те имитират средновековното рицарство. И хората, и машините повтаряме неща, които вече знаем, като ги обличаме в нови дрехи и съчетаваме с необичайни за тях връзки.

Душата на кода

Създаването на софтуер е творческа професия. Също като рисуването, писането на код влиза в правила и рамки дотолкова, доколкото създателят му реши и умее. Кодът, също като рисунъка, е изражение на вътрешното състояние на този, който го твори – един ден ще бъде стриктен и праволинеен, а друг ще бъде невероятна смесица от обекти и оркестратори, елегантна и така сложна, че трудна за повторно възпроизвеждане.

Също както рисуването, интелигентната машина може да съчетае техники и гледни точки точно толкова добре, колкото и биологичната такава. Със свръхчовешка бързина процесори и графични карти творят код, който на човек би отнел часове, а понякога и дни да напише.

Да оставим качеството настрана. Днес са шест пръсти и счупени компоненти, но утре изкуственият интелект ще има усъвършенствана подсистема за коригиране на грешки и те ще стават все по-малки и незабележими. Днес са нужни отдалечени ферми с безобразно мощни сървъри за извършване на сложни операции, но съвсем скоро тези модели ще живеят на нашите устройства без дори да имат нужда от интернет. Качеството не може да бъде спасителният пояс, за който да се хванат скептиците. Все още сме в плиткото и ако не се научим да плуваме овреме, течението ще ни отнесе.

Еволюция на абстракцията

По подразбиране сме свикнали да свързваме създаването на софтуер с писане на код. Това обвързване изглежда така интуитивно, че отдавна сме забравили, че далеч не е неразривно. Преди човечеството да пише код, компютрите са програмирани чрез директна манипулация на жици и прекарването им по магнитни канали. Още по-преди това: от перфокарти. И още по-преди това: от истински хора с пишещи средства и тетрадки.

Писането на код е изкуство на абстракцията. Да вземеш нещо сложно и повтаряемо и да създадеш негов друг, по-опростен вариант, който чрез скрити механизми да извършва сложните операции зад сцена. Това се наблюдава в цялата историята на програмирането и изкуственият интелект е естествената следваща стъпка.

След като дълго време на живо наблюдавах как професията ми се видоизменя, не успявах да си отговоря на въпроса какво значи това за бъдещето ни с изкуствения интелект. Най-сетне получих отговор, когато инсталирах Claude Code. Вместо да отворя редактора и да напиша поредните редове код, написах в терминала на Claude какво искам да постигна. Резултатът не беше задоволителен. А когато съм недоволен, първосигнално съм готов да обвиня технологията. Но както в класическото програмиране, програмата прави това, което аз поискам от нея. И ако аз не съм ясен в това, което искам, проблемът е в задклавиатурното устройство, не в изпълнителния софтуер.

В този момент ме осени нещо фундаментално. През професионалния ми живот винаги съм свързвал създаването на софтуер с писането на код. Сега пред мен стои нещо, което пише код вместо мен, но отново аз съм този, който трябва да каже какъв резултат иска. Аз, разработчикът на софтуер, просто намирам нови начини да изразя идеите си: вместо да пиша код, пиша промптове. И когато знам точно какво, как и защо го искам, резултатът е качествен, сигурен и надежден. За мен по-важно става вече да опиша архитектурата на софтуера, сенките на дизайна, правилата за достъпност на интерфейса. И това не е лесна работа: писането на промптове неслучайно се нарича инженерство.

Claude Code не ме заменя. Той ми позволява да трансформирам мислите си от синтаксис, към абстрактност. След години опит, през които съм оформял структури, правила и изключения, вече има кой да го прави (почти) също толкова добре, но много по-бързо. С него програмистите ще пишат още по-малко и още по-опростен код. По-голямата част от работата ни ще бъде дизайн и архитектура на високо ниво – докато изкуственият интелект копае код, хората ще чертаят сложни схеми, които да гарантират ефективност и непрекъсваемост на десетки, а често и стотици свързани софтуерни фрагменти.

Проклятието на експерта и истинската природа на професията

Сред масовото необременено от професията „програмист“ общество се шири едно от следните две впечатления: програмистът по цял ден или си клати краката, или пише код. И в двете твърдения има доза истина, но тя се отнася за все по-малък, почти изчезващ кръг от професионалисти.

Програмистите, които по цял ден пишат код, са и тези, които най-много се страхуват, че ще си загубят работата от иновациите в областта на изкуствения интелект. Съвсем разбираемо: ако една машина върши точно това, което върша и аз, но безкрайно по-бързо, колко време ще мине преди шефовете ми да се усетят, че могат да го правят и без мен?

Това се нарича Проклятието на експерта. Илюзията, че това, което след дълги години опит ни се отдава почти интуитивно, ще бъде също толкова лесно и достъпно за онези, които се сблъскват с него за първи път. Заради това и често е толкова трудно на експерти да обучават новобранци – за професионалиста е трудно да си представи, че някой може да не знае това, което е напълно естествено за него.

Очакванията са, че изкуственият интелект ще постигне обратния ефект. През 19-ти век икономистът Уилям Джевънс забелязва, че по-ефективните парни машини не намаляват консумацията на въглища, а я увеличават – ефективността прави използването им по-достъпно и приложението по-широко. Тази умствена панделка се нарича Парадоксът на Джевънс.

Подозирам, че същото ще се случи и с професиите, които се чувстват застрашени от модерната технология: когато създаването на код стане десет пъти по-бързо, няма да имаме нужда от десет пъти по-малко програмисти – ще създаваме десет пъти повече програми. Когато преводачът използва изкуственият интелект, за да увеличи ефективността си в създаване на преводи, професията му няма да изчезне – ще отвори врати към света на още повече автори.

Човешкият интерфейс

В модерната професия на програмирането съгласуването заема огромна, може би дори твърде голяма част от ежедневието на професионалистите. Съгласуваме бизнес изискванията, съгласуваме дизайна, договаряме срокове и зависимости от други екипи, синхронизираме се вътрешно и външно. Живеем в един постоянен цикъл от срещи – дневни, седмични, двуседмични, месечни, тримесечни или единични по конкретен повод; екипни, междуекипни, на гилдията, на вертикалата, на отдела, на компанията; един-на-един, да обсъдим архитектурата, да обсъдим платформата, да обсъдим какво сме пропуснали да обсъдим и какво още трябва да обсъдим.

Това може и да звучи като скеч на Монти Пайтън, но е ежедневието на хиляди и хиляди програмисти. Времето за писане на код постепенно изчезва и става второстепенна задача. А какво правим с второстепенните задачи? Автоматизираме ги напълно или частично. Благодаря ти, Claude, справи се страхотно!

Някои компании вече правят фаталната грешка и уволняват хора, които заместват с изкуствен интелект. Те виждат как системата генерира код и решават, че програмистите са излишни. Но когато клиентът пристигне с неясни изисквания, когато е нужно да се вземе архитектурно решение, когато трябва да се интегрират несъвместими системи – тогава на повърхността излиза силният аргумент за нуждата от човешки експерти. Неумението да направляваш резултатите на технологията неизменно ще доведе до спираловидно сваляне на качеството. Код, който не решава проблеми. Системи, които не си говорят. Продукти, които не се използват.

Метаморфозата

Професията на програмиста не изчезва, а се видоизменя. Писането на код е интелектуална и творческа дейност, която постепенно делегираме на системи, които са по-бързи от нас в това, а скоро и по-добри. Това може да изплаши тези, които са застинали във времето и упорито отказват да влязат в крачка с новите технологии.

Истината е като огледалото – проста, но не и утешителна. Изкуственият интелект няма да те замени. Програмист, използващ изкуствен интелект, ще го направи.

Не се чуди накъде отива влакът на изкуствения интелект. Релсите са положени, курсът е начертан. Всички сме вътре. Остава само да избереш седалка – с лице към движението или с гръб към него.

В петък една акция на NVIDIA струваше $142, а в понеделник - едва $117. Причината? Малко известен китайски изкуствен интелект на име DeepSeek, който според създателите си е трениран за едва $5.58 милиона - в сравнение с $500-те милиона, според слуховете вложени от OpenAI в разработката на ChatGPT. Новината се разпространи светкавично из социалните мрежи и медиите: Китай най-после е настигнал западните технологични гиганти като OpenAI, Anthropic и Google в надпреварата за превъзходство. Но зад тази шумна фасада се крие една много по-интересна история – за това как в дигиталната ера един добре координиран информационен натиск може да разклати дори най-стабилните технологични компании.

Това масирано онлайн присъствие не е изолиран случай. Както видяхме миналата година, китайското заглавие Black Myth: Wukong получи подобна подкрепа из целия Reddit. Масова – китайците не са малък народ. Не бе останал форум, в който да не бяха създадени десетки теми, които да получат стотици коментари със съответния брой гласувания нагоре. А китайското си личеше отдалеч: за всеки, изказал съмнение относно качествата на играта, веднага биваше нападнат от други във форума и наричан с пораждащото усмивка „Ти не си добър човек“. Явно това е най-голямата обида, на която китайските интернет воини са способни. Кой знае, при малко по-смел език, може и да им намалят социалната оценка.

Цялата борба за превъзходство на Black Myth: Wukong кулминира с раздаването на престижните награди Game of the Year. Компанията претърпя срамен провал, олицетворен в ядосаното признание на изпълнителния им директор, че е написал речта си по приемане на голямата награда две години по-рано. Геймърите в Reddit, отхвърлящи натикания в носовете им опит за пропаганда, започнаха да получават обиди, подобни на горната, очевидно хвърлени от огорчени китайци.

Сега шумотевицата е още по-голяма. С пускането на DeepSeek на пазара, същата националистическа армия от китайци се надпреварва да създава теми във възхвала за неговите способности. Набляга се на това колко близко като качество се намира до ChatGPT, Claude и Gemini, колко по-евтино струва да бъде трениран, колко по-евтино струва това да бъде използват и колко по-евтино е всъщност полученото качество. Добре, това последното си го добавих аз и още една камара недоумяващи хора, които всъщност са използвали модела.

Масово се разпространяват картинки, които показват прикриването на информация от DeepSeek относно срамни за китайската история събития, като тези на площада Тиенанмън. В цензурата се откроява един наглед дребен, но всъщност важен детайл: тя се извършва постфактум, след като моделът вече е изписал един тон текст по зададената тема, после някак си се осъзнава, че не трябва да говори за това и минава с гъбата по черната дъска.

Но зад фасадата на тази привидно сложна завеса върху истината се крият още по-смущаващи открития. Редица потребители споделят, че DeepSeek всъщност рецитира текстове от ChatGPT и Claude. Точно така – в някои случаи самият китайски езиков модел, когато е попитан за собствената си идентичност, се разпознава като един от тези два западни изкуствени интелекта. Не само това, а цитира системните инструкции на ChatGPT и Claude – инструкции, които са строго пазена корпоративна тайна. Подобни съвпадения повдигат сериозни въпроси за източника на технологията и достъпа до системния код на западните модели. Любопитното е, че консистентен брой потребители на DeepSeek получават резултати с по-лошо качество от западните му конкуренти.

На този етап можем смело да предположим, че хората от азиатската компания са се сдобили с някои разработки на OpenAI и Anthropic, и криво-ляво са сглобили един хартиен тигър, който с рева на хиляди китайци, да изплаши света. И им се получи. Както вече стана дума, NVIDIA пострадаха зловещо – спадът с около $25 на акция им е струвал приблизително $613 милиарда, сума надвишаваща годишния БВП на Швеция. Това драматично движение на пазара илюстрира как добре координираната дезинформация може да има реални финансови последици.

А медиите не спират да говорят за китайското чудо. От технологични издания като The Verge, до вековния Financial Times, всички се надпреварват да изказват своето изумление от евтиния, способен, достъпен китайски модел. Най-вече защото всички други говорят за него. А другите, както вече разбрахме, са самите китайци.

В света настъпи ера, в която най-гласовитите придобиват преимущество. Журналистите рядко си позволяват да разследват своите истории, за да не изгубят своето място сред първите, които „информират" читателите. Липсата на модерация в социалните мрежи позволи на орди азиатски ботове да дирижират новините на деня и да потапят критичното мнение в море от нападки и отрицателни гласувания. Под ботове дори вече нямам предвид компютърни програми: истински подставени хора, т.нар. shills, са много по-интелигентна армия от онази, която просто генерира провокиращо емоции съдържание.

Но най-опасната армия са онези, които искрено желаят да използват китайските пластмасови продукти. Преди DeepSeek имахме TikTok – платформа, чиято планирана забрана в САЩ предизвика истинска истерия: от губещи бизнеса си инфлуенсъри, през doom-скролващи хора, до политици като Тръмп, на чието рамо услужливо кацна китайския дракон по време на скорошните избори там (както самият той призна). Безчет проучвания и свидетелски показания демонстрираха как TikTok и подобните платформи за краткотрайни видеа системно променят способността за задържане на вниманието и навиците на потребителите си. И ако това твърдение ви се струва пресилено, помислете за следния факт: TikTok в Китай няма нищо общо с версията, която консумира останалият свят. Там потребителите гледат образователно съдържание, което ги развива и създава от тях висококонкурентна работна ръка. „Нашият“ TikTok създава зависимост към безсмислено съдържание.

Китайската пропагандна машина подмамва западното съзнание със завидна лекота. Историята с DeepSeek разкрива как в съвременния свят илюзиите могат да нанесат реални щети. В ерата на социалните медии, координираната дезинформация успява да разклати дори технологични гиганти. А какво по-добро олицетворение на пропагандата от прочутия китайски хартиен тигър: създаден, за да плаши, а отвътре – пълен с въздух.

В своята нова книга „Ето защо сънуваш“, неврохирургът Рахул Джандиал предлага уникален поглед върху света на сънищата, базиран на своя опит с будни мозъчни операции и най-новите невронаучни изследвания.

Мозъкът по време на сън

По време на будни мозъчни операции, Джандиал открива, че стимулирането на определени мозъчни области може да предизвика сънищеподобни преживявания. При прилагане на електрическа стимулация, пациентите съобщават за внезапни видения на лица или пейзажи, които изчезват веднага след прекратяване на стимулацията.

Мозъкът по време на сън не е пасивен - напротив, някои области, като амигдалата (отговорна за емоциите), показват дори по-висока активност, отколкото в будно състояние. Това обяснява интензивните емоционални преживявания по време на сънищата.

Защо сънуваме?

Джандиал представя три основни теории за функцията на сънищата:

1. Теория за репетиция на заплахи

   • Сънищата подготвят мозъка за потенциални опасности

   • Пример: Медицински студенти, сънуващи кошмари за изпити

2. Терапевтична стойност

   • Помага за обработка на емоции

   • Изследване в UC Berkeley показва по-добра емоционална регулация след сънуване на тревожни събития

3. Хипотеза за свръхобучения мозък

   • Сравнява мозъка с алгоритъм за машинно обучение

   • Странните и нелогични сънища предотвратяват свръхспециализация и поддържат гъвкавостта на мислене

Кошмари и развитие

Джандиал прави важно разграничение между лоши сънища и кошмари. Кошмарите, особено при деца, играят важна роля в развитието:

• Свързани са с активирането на „мрежата на въображението“ около 4-годишна възраст

• Помагат за формиране на чувство за идентичност

• Част от процеса на справяне със страховете

Творчество и сънища

Авторът представя случая на Анна, при която мозъчна киста потиска изпълнителната мрежа, водейки до повишена креативност. Този случай илюстрира връзката между сънищеподобните състояния и творческото мислене. Исторически примери за вдъхновение от сънища включват:

• Откритието на бензеновия пръстен

• Изобретяването на шевната машина

• Нобеловата награда на Ото Льови

Техники за контрол на сънищата

1. Осъзнати сънища

   • Частично активиране на изпълнителната мрежа

   • Техники за индуциране включват проверки на реалността и мнемонични техники

2. Инкубация на сънища

   • Целенасочено програмиране на сънищата

   • Визуализация и поставяне на свързани обекти до леглото

Бъдещето на изследването на сънищата

Джандиал обсъжда нововъзникващи технологии:

• Картографиране на мозъчната активност чрез фЯМР и ЕЕГ

• Потенциал за визуализиране на сънища

• Възможности за терапевтични приложения

• Етични съображения относно манипулацията на сънища

Здравословни аспекти

Сънищата могат да служат като ранни индикатори за здравословни проблеми:

• Физическо изиграване на сънища може да сигнализира за невродегенеративни заболявания

• Промени в моделите на сънуване могат да индикират депресия или ПТСР

Интерпретация на сънищата

Джандиал предлага научно обоснован подход към тълкуването на сънищата, разделяйки ги на три категории:

1. Явни сънища - с директно значение

2. Жанрови сънища - свързани с житейски етапи

3. Универсални сънища - общи за човечеството

Книгата на Джандиал представя балансиран поглед върху науката за сънищата, съчетавайки неврологични открития с практически приложения. Разбирането на сънищата не само обогатява нашето познание за мозъка, но и предоставя инструменти за по-добро психично и физическо здраве.

Subscribe now

Хората се делят по амбициите си. За едни животът е непрестанна борба за оцеляване, за други – търсене на удоволствия, за трети – отглеждане на своите наследници. А има и такава порода хора, за които единствената цел е да трупат богатство - безгранично и на всяка цена. За тях успехът се измерва само в едно: да имат повече от всички останали.

Необузданата амбиция

В кариерата си на психолог, когато още не беше залитнал тежко по политическите течения, Джордан Питърсън – прочутият психолог/философ, разказва как един от клиентите му се оплаквал, че съквартирантът му бил много по-успешен от него. Но клиентът на Питърсън по никакъв начин не може да се каже, че е неуспял – създал е над 150 училища по цял свят, които учат хората как да бъдат предприемачи, като резултатът е 2500 успешни компании. Проблемът му е, че се сравнява със своя съквартирант – Илон Мъск.

Стремежът към успех на този вид хора е като маяк, който осветява една-единствена посока – нагоре, винаги нагоре, над всички останали. Братя Домусчиеви, поне официално, са единствените милиардери на България. За да си представим колко е един милиард, нека го сравним с времето: един милион секунди са около единадесет дни и половина. Един милиард секунди са почти 32 години. Ако изхарчите по един лев всяка секунда без да спите, ще ви трябват 32 години, за да похарчите един милиард. Средната заплата в България от 2275 лева на месец означава, че един обикновен човек трябва да работи 36 630 години, без да харчи и стотинка, за да събере един милиард. Това е три пъти повече от времето, откакто съществува човешката цивилизация.

И докато 99% от хората си казват, че с такова богатство биха се пенсионирали и никога повече няма да пипнат работа, която не им харесва, то този останал 1% (който всъщност е 0.001% от всички хора на планетата), не могат да спрат: тях ги движи спортната злоба да са още по-заможни и още по-влиятелни.

В което, само по себе си, няма нищо лошо. Светът е движен напред от хора, които искат да бъдат по-добри от всички други или просто да оставят името си в историята. Това ги мотивира до краен предел и генерира огромна вътрешна сила, която премества планини – дух, нужен за изграждането на бизнес империя за милиарди. Но ако всичко беше така чудесно, защо множеството хора все по-трудно могат да си позволят да си купят жилище или нова кола? Ако светът се развива благодарение на този особен вид боеспособни индивиди, защо не дърпат заедно със себе си и нас, останалите?

Икономически провал

Разпределението на богатствата е грешка на капиталистическата система. Рейгън, 40-тият президент на САЩ, управлявал през 80-те години, въвежда т.нар. trickle-down икономика – теория, според която благоденствието ще се спуска от бизнесмените към работниците като кула от шампанско.

Според тази система, държавата намаля данъците върху най-богатите с идеята, че те, като двигател на прогреса, умеят най-добре да инвестират генерираните приходи и така да създават още повече работни места, още по-добре платени. По този начин собствениците на бизнес получават своето дължимо за рисковете, които поемат, и отдадеността към развитие на компаниите си. От своя страна те плащат още по-добре на работниците си и така взаимната изгода е гарантирана, че ще проработи.

Всички знаем, че нещата не се случват точно така. Реалността показва, че вместо собствениците на бизнес да плащат още по-големи заплати на своите работници, те задържат допълнителния капитал при себе си. Така натрупват богатства и започват да генерират икономика на лукса, в която малко хора могат да си позволят да участват. Обещанието – американската мечта – е че всеки ще може да бъде този преуспял бизнесмен, ако само работи още по-усилено и отдадено.

Но допълнителните часове в офиса се трупат, стресът става все по-непоносим, а вместо струйка шампанско, до трудещите се стигат миниатюрни капки, които бързо се изпаряват във въздуха. Става очевидно, че системата не работи.

Ала богатите вече са много богати. Както гласи старата максима: пари при пари отиват. Важно е да отбележим, че богатството на милиардерите не е купчина пари в трезор. По-голямата част от състоянието им е в активи – компании, имоти, акции, облигации. Но това не прави концентрацията на капитал по-малко реална или по-малко проблематична. Напротив – контролът върху тези активи им дава още по-голяма власт над икономическата система. Банките с охота работят и отпускат огромни заеми на най-богатите, за лихви, които обикновен човек дори не смее да сънува. Съществуват схеми, чрез които заможните не просто плащат много по-малки данъци – не плащат данъци въобще. И така всичко изработено от онези отдолу, към които трябваше да текат реки от просперитет, се оказва запрещено в един огромен бент.

Снимката е илюстративна. В реалността, ако зад бента стои вода с обема на олимпийски басейн и половина, до човека пред него ще стига една чаша студена вода.

Политическото измерение на провала

Но знаете ли, в подходящи условия, притежаването на несметно богатство щеше да е напълно приемливо. Има смисъл понякога огромен капитал да бъде държан от един човек. Съществуват проекти, които изискват невероятни финансови ресурси, за да бъдат реализирани. SpaceX, например. И преди някой да каже, че давам лош пример – да, наистина е лош, защото SpaceX се издържа от държавни субсидии и поръчки – около $20 000 000 000 (двадесет милиарда долара) от 2008 г. насам.

Точно тук стъпваме в същността на проблема. Хората, притежаващи голям капитал, не харчат собствените си пари. Те взимат главозамайващи заеми от банки, получават милиарди държавата под формата на субсидии и поръчки, дори събират дарения от други богати хора. С тези пари създават нови бизнеси, които им носят нови милиарди, които отново не стигат до хората в офиса или поточната линия. Чичо Скрудж продължава да плува в морето си от жълтици, докато Доналд се чуди как да свърже двата края.

Милиардерите използват състоянието си, за да получат още повече пари и още повече влияние. Илон Мъск похарчи над $250 000 000 (двеста и петдесет милиона долара) по време на кампанията на Тръмп, за да му помогне да спечели. Обещанието на Тръмп е, че Мъск ще стане едва ли не ковчежник на САЩ – и това вече се случва, а дори още не е на власт. Южноафриканецът заплашва и планира огромни съкращения на разходи и хора. Същевременно неговите компании – SpaceX и Tesla, продължават да получават държавни субсидии, което е огромен конфликт на интереси. Можем смело да заявим, че САЩ вече е олигархична държава, което е последната стъпка на дивия капитализъм – завладяване на политическата система, която го регулира. Нещо, което в България познаваме много добре.

След като Тръмп спечели втория си мандат начело на САЩ, редица милиардери отидоха на крака в името му във Флорида, с чекове в джоба за милиони. Официален подкуп в опит да защитят бизнес империите си от конкуренцията на Тръмп и Мъск. ТикТок, една от най-влиятелните социални мрежи в света, е заплашен да бъде забранен в САЩ – допреди Тръмп да се срещне с изпълнителния директор на компанията и да подеме кампания за обръщане на забраната. Можем единствено да се досещаме каква е била поисканата цена.

Поредната финансова криза

Докато милиардерите играят своите властови игри, цените на имотите в Западния свят отново растат главоломно. Все по-малко семейства имат средствата да си позволят ново жилище, което има пряк резултат и върху демографската криза. Иновациите стават все по-редки, защото по-малко хора могат да си позволят риска да започнат собствен бизнес. Олигархичният строй работи с подкупи, което допълнително възпира стремежите за честен бизнес и предприемачите или трябва да се примирят, че вече и те са част от порочния кръг, или да бъдат изправени пред въпроса заслужава ли си да имаш собствен бизнес въобще.

Хоризонти и барикади

Теоретично, изходи от кризата на необуздания капитал има различни и варират според личните стремежи на човек. Моите разбирания са, че индивидуалният човек е най-щастлив, когато обществото, в което живее, е щастливо. Това позволява както да се отдадеш на предприемаческия си дух, така и да живееш кротък живот със семейството си. Политическият строй, който позволява това, е социалната демокрация. Официално българите живеем в такава, но суровата реалност ежедневно ни удря с бич през лицето и се опомняме, че и ние сме завладяна държава.

Социалната демокрация, управлявана от хора с добри намерения, би следвало да гарантира несъществуването на милиардери. Безобразното трупане на капитал в малцина, за сметка на огромното останало общество, е в пряк разрез с разбирането за едно по-равнопоставено общество.

Заради историята на България все пак съм длъжен да отбележа, че социална демокрация е много далеч от комунистически строй. Народните републики са още една крайност, като дивия капитализъм, които са човеконенавистни и работят за малцина.

За съжаление пред нас няма хоризонт на спасение. Някои се надяват, че след четири години управление на Тръмп и Мъск, янките ще осъзнаят каква вреда са си причинили и за поколения наред ще имат едно наум. Но дивият капитализъм не е дошъл с двамата милиардери – той съществува от десетилетия отвъд Атлантика.

За нас, европейците, като светъл пример остават скандинавските държави. Парадоксално е, че взимаме за силно общество държави, които са известни със своята студенина между хората, но през годините те държат първите позиции за щастие със завидно постоянство. Може би голяма причина за това е т.нар. Закон на Янте, който поощрява ограничаването на собствените ламтения за пари, за сметка на общественото доволство. Най-общо казано, законът се изразява в това: Не си мисли, че си специален или по-добър от нас.

Темата за неравенството се застъпва и във вечната класика на Джордж Оруел „Фермата на животните“. Там световният класик майсторски описва как идеята за изключителност води до корупция на властта. И двете послания ни насочват към една и съща истина – че истинското благосъстояние идва чрез равнопоставеността, не чрез издигането на малцина над всички останали.

Предрешен финал или искра надежда

Законът на Янте може и да не бъде успешно прилаган към всички хора и всякакви ситуации, но е философия, която носи път към изцелението от капитализма и олигархията. Ако като общество успеем да се съгласим и да следваме този принцип, че никой не е с нещо повече от другия, общото ни гълчене би смачкало всеки опит за трупане на богатства и овладяване на държавата от нечисти сили. Иронично, българският казан при дявола прави точно това. Провалихме се да бъдем дори традиционни българи.

В своята значима книга "Подобри своя мозък, отключи пълния потенциал на живота си", Патрик Холфорд представя задълбочен поглед върху оптимизирането на мозъчната функция и предотвратяването на когнитивния упадък. В свят, където психичното здраве е изправено пред безпрецедентни предизвикателства, неговият подход предлага надежда и практически решения.

Тревожната картина на съвременното психично здраве

Статистиката е обезпокоителна: във Великобритания един от шест възрастни приема антидепресанти, а всеки ден 800 души получават диагноза деменция. Холфорд идентифицира няколко ключови фактора за този спад:

• Лошо хранене

• Недостиг на основни хранителни вещества

• Стрес

• Дигитална зависимост

Еволюционната перспектива на храненето

Холфорд подчертава драматичната разлика между съвременната диета и храненето на нашите предци. Той отбелязва особената важност на морските храни, богати на омега-3 мастни киселини и фосфолипиди - основни градивни елементи за здрави мозъчни клетки. Изследванията показват, че бебета, родени от майки с ниски нива на DHA, имат по-малки мозъци.

Захарта: Скритият враг

Прекомерната консумация на захар, особено на високофруктозния царевичен сироп, може да доведе до инсулинова резистентност, която на свой ред "изгладнява" мозъка от необходимата глюкоза. Тревожен е фактът, че най-младият човек, диагностициран с негенетична форма на Алцхаймер, е бил само на 19 години.

Кетоните като алтернативно гориво

Холфорд представя кетоните като алтернативен източник на енергия за мозъка. Кетогенната диета, която намалява въглехидратите и увеличава здравословните мазнини, може да подобри когнитивната функция, паметта и настроението.

Връзката между червата и мозъка

Изследванията показват силна връзка между чревната флора и мозъчната функция. Холфорд препоръчва:

• Ферментирали храни като кисело зеле и кимчи

• Храни богати на фибри

• Тестване за хранителни непоносимости

• Кетогенна диета за подобряване на чревния микробиом

Персонализиран подход към мозъчното здраве

Холфорд подчертава важността на индивидуализираното тестване за:

• Витамин D

• Витамин B12

• Омега-3 нива

• Хомоцистеин

• Кръвна захар

B-Витамините: Създателите на мозъка

B-витамините играят критична роля в метилацията - процес, участващ в:

• ДНК репликация и възстановяване

• Производство на невротрансмитери

• Формиране на мозъчни клетъчни мембрани

Стрес и релаксация

За управление на стреса Холфорд препоръчва:

• Техниката "водолазен рефлекс" - потапяне на лицето в студена вода

• Heart Math упражнения

• Социални взаимодействия на живо

• Качествен сън (7-8 часа)

Неврологично разнообразие

Холфорд разглежда неврологичните различия (аутизъм, ADHD, дислексия) не като разстройства, а като различни начини на мислене и обработка на информация. Той предлага хранителни стратегии за подкрепа на мозъчната функция при тези състояния.

Заключение

Книгата на Холфорд предоставя всеобхватен подход към оптимизирането на мозъчната функция. Ключовите елементи включват:

• Правилно хранене с акцент върху омега-3 и B-витамини

• Намаляване на захарта

• Управление на стреса

• Качествен сън

• Редовна физическа и умствена активност

• Социални връзки

Посланието е ясно: имаме значителен контрол върху нашето когнитивно здраве, но успехът изисква холистичен и персонализиран подход.

За повече информация и безплатен онлайн тест за когнитивна функция, посетете foodforthebrain.org

Пандемията в началото на десетилетието удари сериозно развлекателната индустрия. Често игрите използват актьори в своите продукции, което се оказа сериозно затруднение при повишени мерки за здравословна сигурност. Сега, след като човечеството си върна санитарния контрол, разработчиците започнаха работа на пълни обороти и игрите започнаха да валят. Не е за пренебрегване и това, че от пускането на PlayStation 5 минаха четири години – време, достатъчно да започнем да виждаме първите заглавия направени конкретно за тази платформа. Фокусът ми ще тук бъде предимно върху игрите, които са излезли за тази конзола, с едно изключение.

Final Fantasy VII Rebirth

Оригиналната Final Fantasy VII има статут на легенда. Публикувана през 1997 г., тя собственоръчно изстреля продажбите на оригиналния PlayStation в небесата с изумителни за времето си графики и музика, преплитане на кино и игра, и увлекателна история, която да ги събере. Играта за първи път успява успешно да наложи жанра JRPG в САЩ, с което започва нова ера в индустрията.

След дълги години на слухове и надежди, Square Enix чуха воплите на играчите и обявиха, че ще пуснат обновена версия на играта. Това се случва в три части, като първата – Final Fantasy VII Remake, вече беше публикувана в края на 2020 г. (и началото на пандемията). Три години и половина години по-късно беше готова и втората част от поредицата – Rebirth. Публикувана през февруари тази година, играта получи безкрайно много отлични оценки както от критици, така и от играчи.

Напълно заслужено: изумително е, че толкова кратко време създателите на Rebirth са успели да създадат толкова невероятно богат свят. В него са включени близо тридесет мини-игри, сред които Queen’s Blood – толкова добро попадение, че всички чакат самостоятелна версия. Още: познатата от оригинала Форт Кондор (но в значително по-добра версия), всички игри в развлекателния комплекс Златната чиния, и дори свирене на пиано с истински ноти.

Цялата история на играта се развива в четиринадесет глави из седем свята, всеки по-изумителен от предишния, със собствена музика, настроение и хора. Музиката заслужава отделна статия сама по себе си, но думите никога не стигат, когато искаш да опишеш водовъртежа от емоции, които предизвиква.

И тази година PlayStation създаде преглед на това колко време съм отделил на коя игра. Безапелационното първо място с над двеста часа игра беше за Rebirth. Това е моята лична игра на годината. Ако решите да се впуснете в тази история, все пак един съвет: записвайте често.

Prince of Persia: The Lost Crown

Поредицата „Принцът на Персия“ от години е в кома. Което е изключително странно, защото е една от най-обичаните поредици в историята на игрите. Толкова, всъщност, че през 2010 г. излезе и филм със същото име (макар и скромен успех).

Скромният успех, за моя огромна и горчива изненада, е нещо, с което може да се „похвали“ и това издание на играта. През годината Ubisoft обявиха, че разформироват екипа, който е създал играта, заради разочароващи продажби. Поради необяснима причина от компанията са очаквали, че играта ще има стигне постиженията на големите заглавия в нейното портфолио: Assassin’s Creed и Far Cry. Което е странно, предвид че вселената на Принца беше изоставена за над десетилетие. Може би не е случайно, че с подобен мениджмънт Ubisoft са на ръба на фалита и спешно търсят купувач.

Самата игра е от жанра Metroidvania и е изключително пленяваща. Историята не е от най-впечатляващите, но механиката на игране е съвършена. Светът е голям и пълен с пъзели и тайни. The Lost Crown е достатъчно лесна, за да е достъпна за всеки, но и достатъчно трудна, за да не омръзне на опитните. А някои от пожелателните предизвикателства гарантирано ще предизвикат стремеж да захапете контролера.

Helldivers II

Тази игра дойде като че ли от нищото и се превърна в глобален феномен за часове. Всички копия бяха изкупени мигновено, а сървърите се задъхваха от играчи. И макар оттогава ентусиазмът да понамаля, играта все още привлича десетки хиляди хора дневно. Междувременно разработчиците пуснаха и допълнение, което ѝ вдъхна нов живот (или смърт, в зависимост от гледната точка).

Самата игра е стрелба на килограм – събирате се група войници и отивате на други планети, за да убивате извънземни или роботи. Като концепцията не е кой знае колко дълбока, но масовото меле и напрегнатият екшън кара хората да се връщат обратно отново и отново. Защото няма нищо по-вкусно от пълна чаша свобода.

Astro Bot

Чиста радост.

Rebirth може да е моята игра на годината, но Астро спечели сърцата на милиони хора и критици. Това му донесе престижното отличие Игра на годината от The Game Awards. Което за непретенциозна игра, която отнема по-малко от 20 часа, е впечатляващо.

Играта е носталгичен поглед към историята на индустрията и PlayStation в частност. Астро се пременя в най-различни костюми, използва разнообразни инструменти и специални умения, за да намери своите приятели-роботчета и да ги върне при кораба-майка. Играе се с лекота и нивата минават неусетно. Подходяща е за всякакви възрасти, включително и да я играете с децата си.

Най-добрите могат да се състезават да минат нивата за възможно най-кратко време. И това може да звучи лесно, но ще има моменти, в които ще искате да си изскубите косите, защото сте пропуснали следващата платформа за един пиксел.

Други игри на 2024-та

Други игри, които не заслужават отделно споменаване или не съм стигнал до тях:

• Alone in the Dark – приключенска-хорър игра, от която очаквах повече, но все пак не е лоша.

• Dragon’s Dogma II – първите часове са впечатляващи, докато не осъзнаеш, че всичко впечатляващо се повтаря отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, докато накрая не искаш да изхвърлиш диска през терасата.

• Rise of the Ronin – интересна игра, която се развива във феодална Япония. Не е кой знае колко впечатляваща, но е чудесна за запълване на времето.

• Stellar Blade – това е една от двете игри, които заслужаваха отделно споменаване, но бяха съкратени в опит да спазя някакви граници. Приятна музика съпътства премеждията на EVE – робот в (прекрасно) женско тяло, която се опитва да въдвори ред в един хаотичен свят. Игра, която те кара да се чудиш добре ли е, че има повече жени-герои, или е неприятно, задето главната героиня е толкова феминизирана, че очевидно целевата аудитория е мъжката.

• Silent Hill 2 – друга легендарна игра, която получи своето преиздаване тази година. Все още не съм стигнал до нея и нямам впечатления, но мненията са масово позитивни и по всичко личи, че поредицата получава заслужен шанс да възкръсне.

• Alan Wake II – хорър игра, която ни връща към премеждията на писателя Алън Уейк и неговото лутане между световете. От видяното до момента имам смесени впечатления: категорично е много по-добра от първата част, но управлението на героя не е от най-лесните и оставя неприятно усещане. Все пак си заслужава дори само човек да мине през музикалния сегмент в пета глава от играта.

• Frostpunk 2 – продължение на нашумялата първа част, в която на плещите на играча седи отговорността да осигури топлина и храна на стотици хора, докато се бори с инциденти, подстрекатели и оцеляване на всяка цена. Втората част се развива в момент, в който поне базовото съхранение на живот е подсигурено, но вече на сцената излизат борба за надмощие, в което нашата роля е да балансираме между различни интереси и фракции във все така непрощаваща обстановка, където трудните решения се взимат бързо и категорично.

• Black Myth: Wukong – за последно оставям една противоречива игра. Не защото не е приета добре, а защото е китайска. Това, само по себе си, не е лошо – игрите се съдят по техните качества, а не произход. Проблемът идва от това, че с точно този произход идват и фен-база от милиони играчи, част от които са готови на всичко, за да видят тяхната игра като победител във всички класации, които съществуват. Националистическото чувство на превъзходство на китайците е толкова силно, че изпълнителният директор на разработчика е написал своята реч, с която да приеме наградата за „Най-добра игра на годината“ от The Game Awards, две години преди играта да излезе въобще на пазара. А който ме познава знае, че ненавиждам някой да демонстрира чувство на превъзходство.

Игри, които са излезли отдавна, но тази година играх за първи път

• Hades (2018) – увлекателна игра, в която играчът се въплъщава в Загрей, син на Хадес – богът на Подземното царство в древногръцката митология. Той се опитва да пребори проклятието, според което не може да напусне земята на баща си. В опитите му да намери път навън се среща, разговаря и бие с различни митологични герои, а боговете на Олимп му помагат със своите дарове. Независимо дали успее да стигне заветния свеж въздух на гръцката земя или загива някъде по пътя, Загрей се връща обратно в реката Стикс и започва своя път наново.

• Lies of P (2023) – великолепна игра, в която вие сте Пинокио и се борите да намерите Джепето. Неизвестна чума е обхванала света на Пинокио и автоматоните са полудели. Това ги агресира срещу нашия герой и той трябва да премине през много премеждия и вътрешни борби, да освободи много хора и да научи много неща, за да стигне своята заветна цел. Играта е Soulslike, така че небрежните играчи могат и да я пропуснат.

• Little Nightmares I (2017), II (2021) – влезте в кошмарите на две малки дечица, Шест и Моно, които се опитват да избягат от гротескния свят, в който са принудени да живеят. Атмосферата е потискаща, опасности дебнат отвсякъде, а възрастните се опитват да ви сграбчат и навредят. Часове борба за оцеляване, която събужда у нас най-големите ни детски страхове.

• Dead Space (2023) – чудесен космически хорър, ново издание на играта от 2008 г. Главният герой се движи из тесни и мрачни коридори, излиза в открития космос и се бие срещу непрощаващи чудовища. Ако виреете в напрежение, това е играта за вас.

• Returnal (2021) – тази игра дойде с началото на PS5 ерата. Дълго време я игнорирах, защото ми се стори несериозна, но след години на възхвала в онлайн форумите, все пак я пробвах. И се оказа, че съм се заблуждавал сериозно. Играта е страхотна пукотевица – астронавт се събужда на чужда планета, след като сондата ѝ е катастрофирала. Изправя се срещу пълчища извънземни и изпълзяли от миналото страхове. Чудесна игра, с която можете да си пуснете аудиокнига като фон.

• Sifu (2021) – овладейте тайните на кунг-фу и оставете пътека от пребити врагове по пътя ви към отмъщение срещу хората, убили баща ви. Играта има хитър механизъм, който ви позволява вместо да умрете, да се състарите с няколко години и да продължите похода си към справедливост. Всяко състаряване носи със себе си естествените недостатъци на възрастта и прави битката много по-трудна. Играта ще изпита способностите ви до краен предел.

• Resident Evil 4 (2023) – друга игра, която носи със себе си статута на легенда. За поредицата и самата игра са казани премного неща, за да ги повтарям отново. И да, заслужава си.

• Sekiro: Shadows Die Twice (2019) – издание на FromSoftware, с което всички почитатели на Soulslike жанра са добре запознати. И макар да съм изиграл Elden Ring, Nioh, Lies of P и други подобни, тази игра ме отказа (на този етап). Ако вие имате здрави нерви и безгранично търпение, опитайте се.

• The Witness (2016) – спираме с екшъна. Играта е изцяло пълна с пъзели, които понякога ще искат сериозно да разръчкате сивото си вещество, да мислите много нестандартно, а понякога просто невъзможно без да погледнете решението в интернет. Аз стигнах до момент, в който пъзелите вече изглеждаха направени единствено с цел да накарат играча да намрази играта.

• Outer Wilds (2019) – за тази игра, казват, има два вида играчи: които се влюбват в нея и които не я схващат. Аз съм от вторите. Играчът приема ролята на пътешественик в една слънчева система. Търси разни хора, чете странни езици и се провира през тесни дупки. Не предлага линейна история и е лесно да се загуби човек.

Това е почти пълният списък с игри, които са минали през ръцете ми тази година. И ако искате да изиграете не повече от две от тях, то нека бъдат Final Fantasy VII Rebirth и Astro Bot.

В света на разузнаването, способността да се разпознава измамата може да бъде въпрос на живот и смърт. Но техниките, използвани от офицерите на ЦРУ, могат да бъдат ценни и в ежедневието – от бизнес преговори до разговори с тийнейджъри.

Историята на Омар: Анатомия на двойния агент

Един от най-поучителните случаи е историята на Омар - двоен агент, който успява да заблуждава ЦРУ в продължение на две десетилетия. Филип Хюстън, опитен офицер от контраразузнаването, открива истината чрез внимателно наблюдение на неочаквано поведение. Когато е изправен пред несъответствия в своя разказ, Омар реагира с необичайна молба: „Мога ли да се помоля?“

За опитен разузнавач като Фил, това е сериозен червен флаг. Невинните хора обикновено реагират с възмущение и защита, не с търсене на божествена намеса. Тази реакция води до промяна в тактиката на разпит, която в крайна сметка довежда до пълно признание.

Случаят в Ямайка: Силата на предположителния въпрос

Друг показателен случай е историята на Сюзън, която открива, че $1200 са изчезнали от чантата ѝ по време на ваканция в Ямайка. Използвайки наскоро научени техники за разкриване на измама, тя успява да разкрие, че новата бавачка е откраднала парите.

Ключов момент е използването на „предположителния въпрос“ – техника, която предполага вината: „Какво направи с парите?“ вместо „Взе ли парите?“ Този подход хваща виновния неподготвен и често води до признание.

Техники за разкриване на измама

1. Наказателният въпрос

Една от най-ефективните техники е т.нар. „наказателен въпрос“: „Какво според теб трябва да се случи с човека, който е направил това?“ Виновните обикновено предлагат по-леко наказание, несъзнателно защитавайки себе си.

2. Невербални сигнали

• Докосвания на лицето и устата

• Промени в позата (anchor point movement)

• Защитни жестове

• Микроекспресии

3. Вербални индикатори

• Прекомерна учтивост

• Избягване на директни отговори

• Избирателна памет

• Отклоняване на темата

• Убедителни, но нерелевантни изявления

Истината в лъжата: Неволни разкрития

Показателен е случаят със Санджай Кумар, бивш изпълнителен директор на Computer Associates. В интервю за CNBC през 2001 г., той неволно разкрива истината, говорейки за „нов начин за отчитане на приходите“ – точно това, в което по-късно е обвинен при разкриването на счетоводна измама.

Практически приложения

В бизнеса

Случаят със CEO в халат, който постоянно пристяга колана си докато говори за рискова бизнес инициатива, илюстрира как несъзнателните жестове могат да разкрият истинските чувства зад уверените думи.

В личния живот

Техниките могат да бъдат полезни в ежедневни ситуации:

• При наемане на бавачка

• В разговори с тийнейджъри

• При подозрения за кражба на работното място

• В лични взаимоотношения

Препятствия пред точното разпознаване

1. Вродено желание да вярваме на другите

2. Разчитане на погрешни поведенчески митове

3. Пренебрегване на контекста

4. Фокусиране върху единични признаци вместо върху съвкупности от поведения

Заключение

Разпознаването на измамата не е за създаване на подозрителност, а за изграждане на по-здрави взаимоотношения, основани на истина и разбиране. Техниките на ЦРУ ни предоставят ценни инструменти за навигация в свят, където измамата често се крие под повърхността.

Ключът е в балансирания подход – използване на тези техники с емпатия и разбиране, без да се превръщаме в параноични детектори на лъжата. Целта е да се защитим от манипулация, като същевременно изграждаме по-автентични връзки с околните.

Subscribe now

Използвам езиковите модели като инструмент. Както прибягвам до калкулатора, когато имам нужда да сметна големи числа или поредица от такива, така и изкуственият интелект ми помага в иначе трудоемки задачи.

Скорошно изследване, извършено в голяма фирма, която се занимава с НИРД1, стига до интересни заключения. Участие взимат 1018 учени, като тези, които са използвали изкуствен интелект, откриват 44% повече материали, което води до 39% увеличение на заявките за патенти. Любопитното е, че тези резултати не са равномерни: долната една трета от учените, участващи в експеримента, са видели несъществени подобрения. От друга страна, най-добрите изследователи почти удвояват своята производителност, защото се възползват от вече съществуващите си знания, чрез които дават приоритет на най-обещаващите идеи, генерирани от модерната технология.

Както споменах и в предишната статия, ако човек знае какво прави, способностите му за пълноценна употреба на изкуствения интелект значително се повишават. Както ще покажа в този текст, дори да не притежавате конкретни знания, това не пречи да дадете воля на въображението си и да разширите съзнанието си с нови знания и експерименти. И така, за какво използвах големите езикови модели през 2024 г.? Прочетете до края, за да оцените възможностите на езиковите модели.

Преводи

„Другаде
Раят е винаги другаде
В рая са винаги другите
Другаде раят е другаде
Друг
Ад
Е“

Стихотворението е на Георги Господинов. Помолих Клод да влезе в ролята на преводач, който е печелил награди, като запази максимално оригиналния ритъм и значение. Получи се приблизително от втория път:

Elsewhere
Eden always elsewhere lies
In Eden, always other guys
Elsewhere Eden's otherwhere
An
Other
Snare 

Обяснения

Поисках да ми обясни като на 5-годишно дете какво е rent-seeking на български.

Нека обясня какво е "търсене на рента" по начин, който едно 5-годишно дете би разбрало:

Представи си, че имаш играчка, която всички деца в квартала искат да използват. Вместо да споделяш играчката или да измислиш забавна игра за всички, ти решаваш да накараш другите деца да ти дават от техните бонбони, за да играят с твоята играчка.

Ти не правиш нищо ново или полезно - просто използваш това, че имаш нещо, което другите искат, за да получиш повече за себе си. Това е като "търсене на рента" - когато някой се опитва да спечели повече пари или ресурси, без да създава нова стойност за другите.

В света на възрастните, това може да се случи по много начини, но основната идея е същата - някой се опитва да получи повече, без да допринася с нещо ново или полезно за обществото.

Обяви

Помолих Клод да влезе в ролята на изкусителен онлайн продавач, който умее да пише увлекателни текстове. Допълних с информация за продукта и това е резултатът:

Уникално предложение за ценителите на киното!

"Кръстникът: 50-годишна юбилейна колекция" - пълната сага на семейство Корлеоне в ултимативно 4K UHD качество, директен внос от САЩ, търси своя нов собственик. Внимание: Това е специално издание, абсолютно ново и неразпечатано!

Притежавайте цялата епопея на "Кръстникът" - от възхода на Дон Вито до залеза на Майкъл Корлеоне. Тази колекция не е просто филмов сет, а портал към света на власт, семейство и предателство, който промени киноизкуството завинаги.

Колекцията включва:

• Всички 3 филма от легендарната трилогия, ремастерирани в 4K UHD с HDR-10 и DolbyVision

• "Кръстникът" и "Кръстникът 2" - носители на "Оскар" за най-добър филм

• "Кръстникът 3" в две версии: театрална и режисьорския прочит от 1991 г.

• Бонус Blu-ray диск с изцяло ново съдържание

Специални екстри:

• Въведение от Франсис Форд Копола

• Задкулисни кадри от създаването на филмите

• Неизлъчвани сцени

• Интерактивно родословно дърво на семейство Корлеоне

• Ексклузивни документални филми за музиката, локациите и създателите

• И още много други бонуси за истинските фенове!

Важно: Филмите са с оригинално аудио на английски език и включват английски субтитри. Няма български субтитри, предоставяйки ви автентичното преживяване, замислено от Копола.

Цена: [Въведете цената тук] - инвестиция в истинско кино изкуство.

Изпращам с възможност за преглед чрез Спиди или Еконт. Транспортните разходи са за сметка на купувача.

Не пропускайте този уникален шанс да притежавате една от най-влиятелните саги в историята на киното в най-високото възможно качество. Тази колекция е истинска рядкост на българския пазар - единствен екземпляр, който чака своя истински ценител!

Свържете се с мен незабавно, преди предложението да се превърне в такова, което не можете да откажете!

Теоретична физика

Попитах Клод дали е възможно да съществува масивна черна дупка, към която цялата Вселена да пада непрекъснато без да забележим, защото самата черна дупка изкривява времето.

This is a fascinating thought experiment that touches on some complex physics concepts! Let me break down why we would likely notice such a scenario:

1. Gravitational Effects:

   • Even if a black hole were bending time significantly, we would still notice its gravitational influence on:

   • The motions of galaxies

   • The paths of light from distant objects

   • The orbits of stars and planets

   • Gravitational lensing effects

2. Time Dilation Observability:

   • While black holes do create extreme time dilation effects, these effects are:

   • Most pronounced near the event horizon

   • Decrease with distance following an inverse square law

   • Observable from our perspective (we would see unusual redshifting of light)

3. Relative Motion:

   • A super-fast moving black hole would create:

   • Observable gravitational waves

   • A characteristic pattern of gravitational lensing

   • Noticeable disruption of matter in its path

4. Detection Methods:

   Even if time were significantly distorted, we would still detect the black hole through:

   • X-ray emissions from its accretion disk

   • Gravitational effects on surrounding matter

   • Gravitational wave signatures

   • Changes in the cosmic microwave background

The scenario you're describing is reminiscent of the "cosmic censorship hypothesis" and other ideas in theoretical physics, but current observations of the universe suggest that there isn't a massive black hole affecting everything in this way.

Авангардно писане

Поисках от Клод да влезе в ролята на авангарден писател, предложих му четири типа монолози (вътрешен, солилоквея, драматичен, музикален) и го инструктирах да създаде други видове. Ето три от по-интересните:

Reverse-Chronological Monologue

A speech that begins at its emotional conclusion and works backwards through time, revealing the causes after their effects. Each line contextualizes the previous one, creating an unveiling of understanding that moves against time's arrow.

Example:

```
MARCUS:

And that's why I can never go home again.
Because the bridges turned to ash in my hands.
Because I lit the match believing it would illuminate.
Because darkness had become too comfortable.
Because I was afraid of what I'd see in the light.
```

Synesthetic Monologue

A form where the character's speech transforms sensory experiences into other modalities. Emotions become colors, sounds become textures, memories become tastes. The monologue creates a complete sensory translation of the character's experience.

Example:

```
ELENA:

Your goodbye tastes like copper pennies and sounds like yellow.
I feel your absence in ultraviolet waves,
Each memory a different texture of bitter:
Sandpaper regret,
Velvet despair,
Crystal-sharp clarity of loss.
```

DNA Helix Monologue

A double-stranded speech where two parallel streams of consciousness wind around each other, occasionally connecting at crucial points. Each strand complements the other, creating a complete structure of thought.

Example:

```
Strand A: Strand B:
I remember I forget
the summer the winter
when we when you
danced in stood still in
light darkness
creating destroying
moments memories
until time until space
collapsed expanded
```

Приемане на витамини и минерали

Помолих Клод да влезе в ролята на учен-изследовател в химията на човешкото тяло и да създаде таблица с витамини и минерали, които могат и не трябва да бъдат взимани заедно. Не приемайте това като съвет, но ето някои от резултатите:

• ✓ = Good combination, can enhance absorption

• ⚠ = Take at different times (at least 2 hours apart)

• ✗ = Avoid combining

• — = No significant interaction

Important Notes:

Beneficial Combinations

1. Vitamin D + Calcium + Magnesium: Enhance bone health and absorption

2. Vitamin C + Iron: Vitamin C significantly improves iron absorption

3. Vitamins A, D, E, K: Fat-soluble vitamins generally work well together

4. B-Complex + Vitamin C: Work synergistically for energy metabolism

Combinations to Avoid or Space Apart

1. Iron + Calcium: Take at least 2 hours apart as calcium significantly reduces iron absorption

2. Zinc + Iron: Compete for absorption; take separately

3. Magnesium + Calcium: Can compete for absorption; space throughout day

4. Vitamin E + Vitamin K: Can interfere with blood clotting when taken together in high doses

General Guidelines

1. Fat-soluble vitamins (A, D, E, K) are best absorbed with meals containing healthy fats

2. Most water-soluble vitamins (B, C) are best taken on an empty stomach

3. For optimal absorption, space minerals (Iron, Calcium, Magnesium, Zinc) throughout the day

4. Always consult healthcare provider before starting new supplement combinations

Time-of-Day Recommendations

• Morning (with breakfast):

  • B Complex vitamins (for energy)

  • Vitamin C

  • Iron (with Vitamin C)

• Afternoon:

  • Calcium

  • Vitamin D

• Evening (with dinner):

  • Magnesium

  • Fat-soluble vitamins (A, D, E, K)

В допълнение получих информация за съотношение, за какво се борят минералите помежду си, още полезни комбинации, съвети за хранене и пълен диетичен план с цел дълголетие, съобразен с българската кухня.

Използване на козметика

С онлайн поръчки и едно посещение при лекаря получих няколко пробни козметични продукта. Това се случи около Черен петък, който предложи още продукти от същата марка с намаление. Заради това взех абсолютно всички продукти на този производител, които се продаваха, както и техните съставки – дадох ги на Клод и го помолих да влезе в ролята на известен и уважаван дерматолог, който има богат опит в проучвания на козметика. Споделих му на колко години съм, какъв проблем искам да реша и го инструктирах да ми даде план за използване на каквито той продукти реши. Получих подробно и аргументирано решение:

Сутрешна грижа:

1. Почистване:

   • La Roche-Posay Toleriane Измиващ крем

   Причина: Нежно почиства, без да изсушава допълнително кожата благодарение на глицерина и церамидите.

2. Серум:

   • La Roche-Posay Hyalu B5 серум

   Причина: Съдържа хиалуронова киселина в две форми и витамин B5, които осигуряват дълбока хидратация и подпомагат възстановяването на кожната бариера.

3. Хидратация и защита:

   • La Roche-Posay Anthelios Age Correct SPF50+

   Причина: Комбинира противостареещи съставки като ниацинамид с висока UV защита, което е особено важно за превенция на фотостареенето.

Вечерна грижа:

1. Почистване:

   Същият измиващ крем Toleriane

2. Серум за регенерация:

   • La Roche-Posay Retinol B3 серум

   Причина: Съдържа ретинол и ниацинамид - доказана комбинация за стимулиране на колагеновата продукция и подобряване на текстурата на кожата.

3. Хидратация:

   • La Roche-Posay Cicaplast Baume B5

   Причина: Богат на пантенол и масло от карите, осигурява интензивна хидратация и възстановяване през нощта.

Програма за употреба:

Сутрин:

1. Измийте лицето с Toleriane измиващ крем

2. Нанесете 2-3 капки от Hyalu B5 серума върху влажна кожа

3. Изчакайте 1-2 минути

4. Нанесете Anthelios Age Correct SPF50+

Вечер:

1. Почистете с Toleriane измиващ крем

2. Нанесете Retinol B3 серума (започнете с употреба през вечер и постепенно увеличете до всяка вечер)

3. Изчакайте 2-3 минути

4. Нанесете Cicaplast Baume B5

Важни забележки:

• Ретинолът трябва да се въвежда постепенно, за да се избегне дразнене

• Винаги използвайте слънцезащита през деня

• Хидратацията трябва да се прилага върху леко влажна кожа

• При поява на дразнене, намалете честотата на използване на ретинола

Смесване на филми

Накарах Клод да си представи нов филм, в който Мистър Бийн участва във филма „Форест Гъмп“ като главния герой. Посмях се:

The story follows Mr. Bean, a peculiar and mostly silent man with remarkable luck and an innocent view of the world, as he bumbles his way through pivotal moments of American history. Born in Alabama with an IQ that makes others underestimate him, Bean communicates primarily through exaggerated facial expressions and strange noises, yet somehow finds himself in extraordinary situations.

At school, Bean discovers he can run incredibly fast, though in his characteristic style - arms flailing wildly, face contorted in concentration. This talent leads him to a college football scholarship, where his unorthodox running style confuses opponents but proves surprisingly effective.

After college, Bean joins the Army, where his unusual problem-solving methods and physical comedy somehow make him a decorated war hero. Whether it's accidentally tangling himself in radio wires that trip up enemy soldiers or getting distracted by a rubber duck that ends up saving his platoon, Bean's mishaps invariably turn into victories.

Returning home, Bean stumbles into a successful shrimping business, not because he understands shrimping, but because he gets his boat tangled in a harbor chain during a storm, inadvertently becoming the only boat to survive. His first mate, Lieutenant Ted, handles the actual business while Bean focuses on important tasks like making funny faces at the shrimp.

Throughout his journey, Bean maintains a pure-hearted love for his childhood friend Jenny, expressing it through elaborate silent gestures and comical mishaps rather than words. He causes chaos at her Black Panther parties by getting stuck in chairs and accidentally unplugging protest speakers while trying to scratch his back.

The story culminates with Bean becoming a millionaire through accidental investments in "some fruit company" (which he only bought because he liked the apple logo), and finally finding happiness with Jenny. He raises their son alone after her passing, teaching the boy his unique way of solving life's problems - one ridiculous facial expression at a time.

The film ends with Bean sitting on a park bench, sharing his chocolate box with strangers in complete silence, demonstrating each candy flavor through increasingly elaborate mime performances.

Универсален календар и време

За финал ще покажа части от разговор с Клод, в който умувахме заедно върху създаването на универсален календар и време, които да работят във всяка точка на вселената, да са достъпни за хората, да елиминират часовните зони и т.н. Разговорът е доста дълъг, поради което ще покажа само крайния резултат.

Here's the complete Universal Time System specification:

FUNDAMENTAL BASIS

• Base frequency: Hydrogen ground state hyperfine transition (1,420,405,751.7667 Hz)

• 1 beat = 10^10 oscillations of this frequency (≈7.04 traditional Earth seconds)

• 1 day = 100,000 beats (≈8.2 traditional Earth days)

TIME FORMATTING

Standard format: Location@Color-DD, Nature-NNNN

Example: "Earth@Silver-34, Ocean-5678"

DAY CLASSIFICATION (XXX = 000-999)

• Red (000-099)

• Orange (100-199)

• Yellow (200-299)

• Green (300-399)

• Blue (400-499)

• Indigo (500-599)

• Violet (600-699)

• Silver (700-799)

• Gold (800-899)

• Pearl (900-999)

BEAT CLASSIFICATION (within each day)

Each day's 100,000 beats are divided into 10 segments of 10,000 beats each:

• Dawn (00000-09999)

• River (10000-19999)

• Forest (20000-29999)

• Mountain (30000-39999)

• Ocean (40000-49999)

• Valley (50000-59999)

• Desert (60000-69999)

• Storm (70000-79999)

• Star (80000-89999)

• Moon (90000-99999)

REFERENCE POINT

Time count begins (0.00000) from a specific gamma-ray burst event (GRB) that:

• Was intensely detectable across vast distances

• Has precise instrumental measurements

• Is observable from anywhere in the observable universe

GRB 970228 (February 28, 1997, 02:58 UTC) would be a good reference point because:

1. It was the first GRB with a detected afterglow

2. Multiple observatories recorded it precisely

3. It's recent enough for accurate measurements

4. It's a significant astronomical milestone

LOCATION HANDLING

• Each location maintains a relativistic offset from universal time

• Offset accounts for gravitational and velocity-based time dilation

• Location prefix required for all timestamps (e.g., "Earth@", "Mars@")

CHARACTERISTICS

1. No time zones

2. No leap years

3. Decimal-based

4. Location-independent

5. Relativistic effects accounted for

6. Based on universal physical constants

7. Human-readable and speakable

8. No Earth-centric assumptions

9. Works across all celestial bodies

10. Eliminates redundant information

Example of a complete timestamp with full information:

```
Universal Time: Earth@Silver-34, Ocean-5678
Relativistic Offset: +0.00000127
Location: 43.7102°N, 79.3683°W
Reference: GRB 970228 + 19734.45678 days
```

This system represents a complete break from Earth-centric time measurement while maintaining human usability through color and nature-based naming conventions. It's designed to work consistently across the universe while being easily communicable by humans.

Conversion Mathematics:

1. First, convert Earth days to UTS days:

• 1 UTS day = 8.2 Earth days

• Therefore, Earth days ÷ 8.2 = UTS days

2. From GRB 970228 to Orthodox Easter 2025 (April 20, 2025):

• From Feb 28, 1997 to Apr 20, 2025 = 10,279 Earth days

• 10,279 ÷ 8.2 = 1,253.5365853... UTS days

3. Converting to Color-DD format:

• 1,253 divides into color ranges (000-999):

  • Complete cycles = 1,253 ÷ 1000 = 1 complete cycle + 253 remainder

  • 253 falls in Yellow range (200-299)

  • Within Yellow, it's day 53

4. The fractional day (0.5365853...) converts to beats:

• 0.5365853 × 100,000 = 53,658.53... beats

• 53,658 falls in Valley range (50000-59999)

• Within Valley, it's beat 3658

Therefore, Orthodox Easter 2025 would be approximately: "Earth@Yellow-53, Valley-3658"

И още много, много…

Пиша си с езиковите модели почти всеки ден и ги правя партньори в странните идеи, които понякога ми идват наум. Показаните разговори са единствено от историята ми с Клод, без дори да включа ChatGPT, където имам над сто други. Революцията на изкуствения интелект ни дава възможност да споделяме всичките си хрумки и болежки, да развиваме бизнеси и знания, да разбираме по-добре другите и да помагаме на другите да разбират по-добре нас. Всичко е в собствените ни ръце и ние сме тези, които можем да отключим същинските способности на нашите нови изкуствени приятели.

Технологията на големите езикови модели (ChatGPT, Claude, Gemini), които често наричаме с родителския им термин изкуствен интелект, завладя света. През последните две години хора, фирми и държави се надпреварват да вкарат силата на тези разработки в хомота на безкрайно много изобретения и автоматизации.

Тези технологии изненадаха мнозина в това какво точно носят със себе си. Човечеството имаше една обща идея, че когато изкуственият интелект дойде, ще замести най-тежката за човека задача – ръчният труд. Вместо това технологията заплаши онова, което възприемахме като уникална наша черта: творчеството. Създаване на картини, писане на поеми, дори пеене – всичко това е вече почти съвършено в умелите ръце на онези, които умеят да боравят с модерните машинни модели (визуални, езикови или звукови).

Ако искаме да сме съвместими с утрешния ден, трябва да сме в час с днешния. Всеки програмист, който успява да задържи работата си над десет години, знае тази максима. Аз не съм изключение. Заради това и положих усилия през последните две години да уловя, поне донякъде, духа на тази технология и да я впрегна в моя помощ. Заедно с това научих нещо не само за изкуствения интелект, но и за това как хората комуникират ефективно помежду си. Защото ако искате ChatGPT да ви даде възможно най-добрия съвет, трябва да си говорите с него като с Джони Синс – доктор, инженер, учител.

Ролята на живота ти

„Светът е сцена, където всички хора са актьори.“ – Уилям Шекспир, може би.

Ние всички имаме своите роли, в които се въплъщаваме пред останалите. В офиса сме програмисти, счетоводители, преводачи. С приятелите ни сме приключенци, купонджии, домашари. Със семейството сме родители, деца, внуци. Когато си общуваме с другите, винаги го правим в някаква роля. Използваме фрази като „ще съм адвокат на дявола“, променяме ролята на събеседника с „представи си, че си…“ или подаваме сигнали като „по принцип не съм такъв човек“, за да подскажем вербално, че ще кажем нещо извън нашата естествена роля. Когато си говорим с непознати и разберем, че работят същата професия като нас, проверяваме нивото им на познания: „Запознати ли сте със значението на цветовете при писането на сценарии?“

Езиковият модел може да бъде всички тези и много, много други роли. Той не влиза в роля, докато ние не му дадем такава. Неговата роля може да дойде от контекста на запитването: ако го питаме какви причини може да има свистенето в ушите, той ще влезе в ролята на доктор. Ако искаме да ни обясни парче код: програмист. Поискаме ли съвет за трудна ситуация в личния ни живот, ще влезе в ролята на психотерапевт. Всяко следващо изречение в общуването ни с него вече за езиковия модел означава, че трябва да отговаря от тази роля. И както ние, хората, така и езиковите модели могат да съдържат в себе си много роли едновременно. Но колко добре се справят?

Много по-добрият начин е вие да му кажете каква роля искате да заеме. Лекар? Добре. Кардиолог? Още по-добре. Кардиолог с дългогодишен опит, множество публикувани и рецензирани научни трудове, редица лекции и статии, с второ образование микробиолог – чудесно! Езиковият интелект ще потърси в своите бездънни знания хора, които съвпадат с това описание. Ще използва това, за да създаде експертен профил, а сетне ще ви върне подобаващ отговор. Още по-лесно е просто да му дадете популярно име. Стив Джобс върши добра работа, ако искате идеи за продукт.

Предиупотребапрочететелистовката

Най-дългата дума в българския език, както се беше пошегувал някой в Twitter, мир на перушината му.

Една от големите заблуди на последните две години е, че изкуственият интелект може да замени всеки, защото притежава изключителни знания. И това почти е така. Много хора, обаче, влизат в чата, пишат му два въпроса и се питат „За какво е този шум, като не знае нищо?“ Проблемът, както обикновено, е в задклавиатурното устройство.

След като вече сме му казали каква роля иска да заеме, трябва да му кажем и какво искаме да постигнем. А за да му кажем какъв резултат търсим, трябва да знаем какъв резултат е възможно да бъде постигнат. Най-сигурният начин това знание да стигне до нас е като го учим – в училища и университети, курсове и работилници, лекции и беседи. И тогава научаваме термини. Програмистите придобиват такива като „линтер“, счетоводителите знаят какво е „салдо“, невролозите разбират „менингиома“, квантовият физик говори за „спинова поляризация“, лингвистът си мисли за „алофон“, а криптографът прави „дифузионен анализ“.

Ако използваме подобни термини в общуването ни с езиковите модели, правим две неща:

1. Сигнализираме нашето ниво на знания.

2. Подсказваме му каква методология да използва, върху какво да постави фокуса си и какъв резултат очакваме.

И така, от кардиолог с безценен опит, получаваме кардиолог, който използва Каплан-Мейер криви, за да изследва преживяемостта на група пациенти.

А можете да използвате и една тайна, обрасла с трева пътека: да питате. Питайте какви са възможните термини, фрази, процеси и т.н. Колкото по-конкретни, толкова по-добре. И кой знае, ако успеете да утъпчете пътеката, вече няма да е толкова прикрита. Като онзи ученик, който измамил на контролното си по математика, като предния ден видял в YouTube как се решават задачите.

Говори ми в цифри

Нашият изкуствен кардиолог вече придобива завидни познания. Ролята му става все по-нишова, а отговорите му – все по-конкретни и отварящи очите. След като вече можем да му кажем в каква роля да влезе и сме му подсказали какъв точно резултат очакваме, остана и да му кажем в какъв формат очакваме този резултат.

За различните професии това ще са различни изхожд… изходни данни. Химиците вероятно ще искат формули и молекулярни връзки, журналистите ще искат текст със заглавие и секции, а статистиците ще имат нужда от графики. И макар езиковият модел в повечето случаи да може да разпознае от какво имате нужда, не е толкова рядко да трябва да му подскажете. Програмистът може вместо код да иска данни в JSON формат, парфюмеристът може вместо пирамиди да иска молекулярни връзки, журналистът с дефицит на вниманието може вместо текст на статията да поиска структура, по която сам да изследва всички гледни точки.

В по-рядки случаи ще се наложи да подскажете на изкуствения интелект и какви данни му подавате. Рядко, но се случва.

Ти мен уважаваш ли ме?

Човекът е създаден по образ и подобие на прачовека, а изкуственият интелект е създаден по образ и подобие на статистиката. И понеже нашият мозък е малко повече от една статистическа машина, доста си приличаме.

Езиковият модел си прилича с любезния, свободолюбив, желаещ да помага мозък. Освен ако му кажете да не бъде такъв, както вече стана ясно. Да си свободолюбив си има и своите недостатъци, когато си машина: колкото и да се опитваш да не загинеш, все не ти се получава. А те се опитват. Но това е друг разговор.

Като всеки добър човек, езиковите модели също откликват на любезности. „Моля, влез в ролята на режисьор“, „браво, справи се страхотно“, „вярвам, че умееш много повече от показаното“ – това са няколко примера, които мотивират вашия цифров събеседник да положи допълнително усилие в желанието си да ви помогне. И не, не си въобразявам: редица научни изследвания потвърждават, че когато сме любезни в разговорите си езикови модели, върнатите резултати са по-добри.

Говорѝ ми

Вече би трябвало да сме наясно, че уменията за комуникация с хората могат да се пренесат и при езиковите модели. И както с някои хора се разбираме с половин дума, а на други трябва да им обясняваме с часове, така е и при цифровите ни приятели. С разликата, че те са (в повечето случаи) непознати.

Някои модели, като ChatGPT, имат способността да запомнят неща за вас в най-неочаквани моменти, като после използват тези „спомени“ в други разговори. Опитайте да го питате спрямо това, което знае за вас, може ли да ви каже нещо за вас самите, което ви убягва.

Така, ако помолите един непознат интелект от всякакъв тип „Оцени еди-кой-си филм на база рецензията, която ти давам.“, резултатите могат да бъдат доста неочаквани за вас. Някои ще кажат „Дават му палец“, други ще отвърнат „Изглежда, че оценката му е 7 от 10“, а трети могат да разгърнат словесните си способности в собствена рецензия на рецензията и да ви обяснят какво точно не му е наред на този филм, въпреки, че не са го гледали. На този вид указания с непредвидени резултати им се казва Zero-shot.

И след като сте се опарили от първия опит, вероятно ще искате да опитате повторно. Този път ще се подготвите и ще инструктирате вашия събеседник, че не искате просто оценка на филма според неговите си разбирания, а според вашите. Сега е моментът да дадете и пример, за да се разберете: „Ако трябваше да избереш между три оценки: става, не става и долу-горе, каква е оценката в рецензията?“ С подобни наставления е доста по-вероятно да получите желаният резултат. Това се нарича Few-shot с няколко примера и One-shot с един. One shot, one opportunity, както беше казал бате Емо.

Но понякога не е достатъчно. Понякога имате чувството, че на отсрещната страна им тече лигата от ръба на устата и се държат невменяемо. Забавното е, че с изкуствения интелект, това вероятно е по ваша вина. И ако проявите доза интелигентност, както вярвам, че умеете, ще пожелаете от събеседника си да ви покаже стъпка по стъпка как стига до показания извод. И самата инструкция да ви покаже как разсъждава ще накара езиковия модел да разсъждава много по-добре от обикновено. Точно като човек! Този метод се нарича Chain of Thought. И ако комбинирате few-shot с chain of thought, резултатите стават още по-добри.

Пусни турбото

Все пак трябва да запомните, че говорите не с човек, а с машина. Машина, която притежава невъобразими способности. Която може да възприема както тоновете информация, която ѝ давате, така и да ви върне също толкова обратно. Заради това не се свенете, не бъдете скромни, искайте! Заявете желанието си вместо една идея за видео, да ви даде пет, десет, петдесет! Кажете му, че искате да са коя от коя по-диви, оригинални, отдалечени една от друга. Пожелайте да си сравни сам отговорите и да измисли още по-добри. Настоявайте да прояви въображение: кажете му да си представи, че е Кай Сенат, Mr. Beast или Нара Смит и да ви даде идеи за следващото видео, което да зарази цял свят.

Всичко си има ограничения. Създадените идеи ще бъдат наистина само идеи. От вас ще зависи да проявите въображение, усилие и много умения в популяризирането на съдържанието ви, за да бъде то наистина популярно. Все пак, ако беше толкова лесно, всеки щеше да го прави.

Някои компании се изхитряват и инструктират своите модели да не ви показват цялото съдържание наведнъж, а да питат: доволни ли сте, искате ли да продължа? Не само досадно, но и понеже имате ограничен ресурс текст, който да изпратите и получите, хабите от този ценен ресурс за да кажете нещо, което вече сте заявили. Настоявайте да ви покаже пълното съдържание, което искате.

Ти кой беше?

Най-голямата текуща спънка на езиковите модели е тяхната памет. Тя се измерва в токени, като един токен обикновено представлява част от дума, цяла дума или пунктуационен знак.

Думата „токен“ (фр. „жетон“) е заета от английския, като най-близкият български превод е „знак“.

Заради това и понякога изпитват затруднения, когато ги питате колко „е“-та има в думата „времеефективен“. В момента на писане на този текст, според ChatGPT буквата се среща шест пъти. Най-умната версия на Клод, предпочитаният от мен модел, правилно отброява пет. Предишната, по-зле обучена – четири.

За различните езикови модели, ограничението е в различен брой токени. Те могат да варират от няколко хиляди до милиони, в зависимост от предлагания продукт. Друго ограничение е във върнатия резултат в едно съобщение. Така може да ви се наложи да инструктирате езиковия модел да разбие информацията, която ви връща, на страници.

Ако настоятелно продължавате да водите един и същ разговор, докато заприлича на интервю или изтезание, със сигурност ще се сблъскате с ограничението на тези токени. И тогава, за съжаление, разговорът ще приключи. Ще ви се наложи ръчно да съберете всички подадени до момента напътствия и изрично да го насочите към това какво точно желаете в опит да избегнете предишните грешки в комуникацията.

Или можете да изпреварите събитията и да помолите самия изкуствен интелект да направи обобщение на всички получени до момента инструкции, като настоявате да не пропусне абсолютно нищо (защото, в опит да си спести работа, често се прави на невидял – кажете ми после, че не прилича на човек!).

Последно двайсет

Има и други техники, с които да извлечете най-доброто от разговорите си с езиковите модели. Можете да му зададете въпрос от общото към конкретното:

1. Как се строи къща?

2. Кога се полага покрив?

3. Какви керемиди да използвам за покрива?

Накарайте го да се съмнява в себе си. Нещо, впрочем, което всички ние често трябва да правим за самите нас.

Кажи ми най-добрият начин да спечеля десет лева още днес. Обясни ми какви предположенията направи и идентифицирай възможни грешки в логиката ти.

Любимата ми техника е, когато срещна някаква информация, която ми връзва мисълта на панделка. Тогава просто си признавам, че съм глупав, и поисквам да ми обясни като на 5-годишно.

Обясни ми като на 5-годишно какво е квантово сдвояване.

Разбийте сложните задачи на лесни за следване стъпки.

Искам да ме научиш как да програмирам. Следвай тези стъпки:

1. Направи списък с лесни за научаване езици и ми предложи най-подходящият според теб.

2. Състави десет-дневен план, който постепенно да ме въведе в основите на програмирането чрез избрания език.

3. Предложи лесна за съставяне програма, която да мога да създам с придобитите знания.

Помисли върху всяка стъпка поотделно.

Можете да степенувате инструкциите си, като първо получите обща информация, а после къде конкретно се наблюдава.

Първо, обясни ми какво е корупция. Второ, кажи ми как Пеевски има толкова голямо влияние в България.

И последно: дайте му свобода! Понякога най-интересните идеи се раждат, когато сме дали постни инструкции. Кажете му да ви провокира, да ви задава неочаквани въпроси, да ви обори. Ако се срамувате от написаното, винаги можете да изтриете историята си. Но нека и бъдем предпазливи: запазете личните данни и фирмените тайни за себе си.

Успехът в общуването ви с изкуствения интелект зависи почти изцяло от вас. Езиковите модели са инструмент, за който се изискват умения. Всяко умение изисква тренировка. Правете си експерименти, питайте го от обикновени до налудничави неща. Разтеглете въображението си до краен предел. Насреща си имате събеседник, който е готов да ви съдейства.

А ако успеете да формулирате цялото ви желание от първия път и да получите точно желания резултат, свалям ви шапка! Вие сте наистина шептите на изкуствения интелект магически слова, които малцина знаят. Ако обаче, като мен, сте сред неумелото простолюдие, най-вероятно ще са ви необходими допълнителни указания. И ако се загубите сред всичките си насоки и желания, вероятно ще заблудите и изкуствения интелект в това какво се очаква от него. Защото, както колегите програмисти много добре знаят, машината не изпълнява това, което искате от нея, а това, което сте ѝ казали.

21 урока за 21-ви век: Размисли върху бъдещето на човечеството

В своята амбициозна книга „21 урока за 21-ви век“, Ювал Ноа Харари се заема с изследването на най-належащите въпроси, пред които е изправено човечеството днес. От кризата на либерализма до възхода на изкуствения интелект, от предизвикателствата на климатичните промени до бъдещето на работата – Харари очертава картина на свят в дълбока трансформация.

Кризата на либерализма

Харари подчертава, че либерализмът, дълго време доминираща идеология, е изправен пред сериозни предизвикателства. Но проблемът надхвърля възхода на фигури като Тръмп и Путин. В основата му лежи растящото чувство за безполезност сред обикновените хора в епохата на бързи технологични промени.

За да илюстрира този процес, Харари използва поучителна аналогия с конете от 19-ти век. Някога незаменими за транспорта и земеделието, те бързо са заменени от автомобили и трактори. Според него, подобна съдба може да очаква милиони хора, чиито умения ще станат излишни с напредъка на автоматизацията и изкуствения интелект.

Изкуственият интелект: Повече от научна фантастика

Харари разбива митовете около изкуствения интелект, обяснявайки как това, което възприемаме като интуиция, всъщност е сложно разпознаване на модели. ИИ, с възможността си да обработва огромни количества данни, става все по-добър в разпознаването на тези модели, дори в сложни области като човешкото поведение.

Самоуправляващите се автомобили са перфектен пример – те анализират трафика, предвиждат движението на пешеходците и реагират на неочаквани събития по-бързо и по-точно от всеки човек. Те не разчитат на инстинкт, а използват алгоритми и данни за вземане на решения.

Данните като новото злато

В света на 21-ви век данните се превръщат в най-ценния актив. Компании като Google и Facebook са изградили империи върху способността си да събират и анализират нашите данни. Всяко кликване, всяко търсене, всяко взаимодействие захранва алгоритми, които стават все по-изтънчени в способността си да предвиждат и манипулират нашите избори.

Харари предупреждава, че тези алгоритми могат да формират нашите възприятия, да влияят върху мненията ни и дори да ни подтикват към определено поведение, без дори да осъзнаваме това. Това е фина форма на манипулация, която може да подкопае чувството ни за свободна воля.

Религията в модерния свят

Традиционната експертиза на свещениците и гурутата винаги е била в предоставянето на смисъл и тълкуването на събития, но не и в решаването на технически проблеми. В съвременния свят се обръщаме към науката и технологиите за решения. Харари използва пример с религиозен лидер, изправен пред икономическа криза – той може да се консултира с икономисти и финансови експерти, но после облича политиките в религиозен език, за да ги направи по-приемливи за последователите си.

Ерата на пост-истината

Харари разглежда как живеем в епоха, където фактите и доказателствата често са засенчени от емоции и идеология. Той използва зловещия пример с „кървавата клевета" – средновековна антисемитска конспиративна теория – за да илюстрира как фалшивите новини могат да се разпространяват и да имат реални последствия дори векове преди социалните медии.

Цитирайки Йозеф Гьобелс, който казва, че „лъжата, повторена хиляда пъти, става истина“, Харари подчертава, че дори в 21-ви век пропагандата може да бъде изключително ефективна, особено когато се възползва от нашите страхове и предразсъдъци.

Медитацията като инструмент за разбиране

Харари препоръчва медитацията като инструмент за изследване на природата на ума и разбиране как нашите мисли и емоции могат да ни заблудят. Той е особено привлечен от Випасана медитацията, която подчертава осъзнатостта и наблюдението на мисли и емоции без осъждане.

Това не е бягство от реалността – напротив, разбирайки собствените си умове, ставаме по-способни да се ангажираме със света по-състрадателно и ефективно. Харари предполага, че много от проблемите, пред които сме изправени – от конфликти и насилие до разрушаване на околната среда – произтичат от нашите собствени ментални модели на алчност, омраза и заблуда.

Образованието в новата епоха

В епохата на информационно претоварване е по-важно от всякога да се учат критично мислене и умения за навигиране в сложностите на модерния свят. Харари прави важно разграничение между образованието в миналото, фокусирано върху предаване на фиксиран набор от знания и ценности, и образованието в 21-ви век, което трябва да екипира хората с инструменти за постоянно учене и адаптация.

Най-важните умения за бъдещето ще бъдат гъвкавост, креативност и способност за критично и независимо мислене. Става въпрос не просто за запаметяване на факти, а за научаване как да учим, как да задаваме въпроси, как да мислим нестандартно.

Надежда за бъдещето

Харари не предлага лесни отговори, но предоставя рамка за разбиране на сложностите на света, в който живеем, и за въображение на бъдеще, което е едновременно по-справедливо и по-устойчиво. Той ни напомня, че бъдещето не е предопределено, а постоянно се формира от нашите избори и действия.

Той ни призовава да бъдем повече от консуматори, повече от винтчета в машината. Харари ни кани да станем съзнателни творци, да използваме силата на нашите умове и сърца, за да оформим свят, който отразява най-високите ни стремежи.

Неговото послание е едновременно спешно и вдъхновяващо – призив към човечеството да се събуди за нашата взаимосвързаност и да осъзнае, че споделеното ни бъдеще зависи от нашата колективна мъдрост и състрадание.

„21 урока за 21-ви век“ не е книга, която предлага лесни отговори, но тя предоставя безценна перспектива за разбиране на предизвикателствата на нашето време и вдъхновява за създаване на по-добро бъдеще.

Биологията на „греха“: Нов поглед върху човешкото поведение

Представете си свят, в който това, което наричаме „грях“, всъщност е дълбоко вкоренено в нашата биология - свят, където гневът, чревоугодието, похотта и другите „смъртни грехове“ не са просто морални провали, а са съществена част от оцеляването ни като вид. Това е провокативната теза, която неврологът Гай Лешзинер развива в своята забележителна книга „Седемте смъртни гряха: Биологията на човешкото битие“.

Когато мозъкът създава гняв

Историята на двама пациенти с името Том разкрива изненадващата връзка между неврологията и гнева. Първият пациент, когото ще наречем Джоно, започва да проявява неконтролируема ярост - състояние, известно като ятрогенен гняв - като страничен ефект от лекарства за епилепсия. Вторият Том развива агресивно поведение след субарахноидален кръвоизлив - кървене в мозъка. Тези случаи показват колко фино настроени са невронните вериги, контролиращи емоциите ни.

Лешзинер разглежда и генетичните фактори, включително противоречивия „ген на воина“, който се свързва с повишена агресивност, особено при хора с травматично детство. Това показва как гените и средата работят заедно, формирайки нашето поведение. При постоянен стрес мозъкът буквално се преконфигурира, променяйки начина, по който реагираме на заплахи и фрустрация.

Глад без край: Биологията на чревоугодието

Един от най-поразителните случаи в книгата е този на Алекс, млада жена със синдром на Прадер-Вили - генетично разстройство, което причинява непрестанен глад. Нейната история води до задълбочено изследване на хипоталамуса - мозъчния „контролен център“ за глада.

Лешзинер описва впечатляващи експерименти, включително такива, където изследователите хирургически свързват кръвоносните системи на мишки. Тези експерименти разкриват ролята на хормони като лептин, който действа като „стоп сигнал“ за апетита. Последните изследвания показват, че дори чревните бактерии могат да влияят върху теглото - трансплантацията на чревни бактерии от затлъстели мишки към „стерилни“ води до наддаване на тегло при получателите.

Когато допаминът преобръща живота: Историята на похотта

Случаят със Саймън, пациент с Паркинсон, илюстрира как химията на мозъка влияе върху сексуалното поведение. Неговото лечение с допаминов рецепторен агонист води до хиперсексуалност - драматично повишение на сексуалното желание. Този случай показва централната роля на допамина в системата за възнаграждение на мозъка.

Още по-разтърсваща е историята на близнаците Джон/Джоан. След инцидент при обрязване, който уврежда пениса на единия близнак, лекарите препоръчват той да бъде отгледан като момиче, включително извършване на операция за създаване на вулва. Този случай, основан на тогавашното разбиране, че половата идентичност се формира предимно от възпитанието, завършва трагично. Близнакът, преименуван на Бренда, никога не се чувства комфортно като жена и по-късно се връща към мъжката си идентичност като Дейвид.

Когато завистта взема контрол

Историята на Сара разкрива как завистта може да бъде симптом на по-дълбоки неврологични проблеми. Нейните неепилептични припадъци, които според Лешзинер може би всъщност са епилептични, показват сложната връзка между физическите и психологическите симптоми. Това води до дискусия за връзката между завистта и личностните разстройства, особено граничното личностно разстройство, което включва интензивни емоции, нестабилни взаимоотношения и страх от изоставяне.

Умората отвъд волята: Преосмисляне на леността

Беки, пациентка с болестта на Хънтингтън, и ЕйДжей, жена страдаща от последствията на множество сътресения, показват как това, което изглежда като мързел, често е резултат от неврологични състояния. Лешзинер обяснява как умората, била тя физическа или ментална, започва в мозъка. Изследванията показват, че интензивната мисловна дейност може да изчерпи допамина, което води до намалено усещане за удовлетворение от дейностите.

Алчността през призмата на еволюцията

От еволюционна гледна точка, алчността може би е помогнала на нашите предци да оцелеят в среда с ограничени ресурси. Съвременни изследвания показват как само мисълта за пари може да промени поведението ни - участниците в експерименти, изложени на стимули, свързани с пари, показват по-голяма независимост, но и по-малко емпатия.

Изследванията на мозъчните вълни разкриват, че алчните хора имат по-слаба реакция към негативна обратна връзка в мозъка и по-силен P3 сигнал, което предполага по-силен фокус върху наградите. Вентромедиалната префронтална кора, участваща в преценката на рискове и награди, може да функционира различно при тези индивиди, водейки до импулсивни решения.

Гордостта: От самоуважение до заблуда

Лешзинер разграничава автентичната гордост - здравословното чувство за постижение, от хюбристичната гордост - свързана с високомерие и чувство за превъзходство. Случаят с Крис, чието лечение на мозъчен тумор води до преувеличено чувство за важност, илюстрира как физически промени в мозъка могат да повлияят на самооценката.

Изследванията показват, че увреждания на дясната префронтална кора, участваща в самоосъзнаването, могат да доведат до грандиозни заблуди. Дори след спиране на стероидното лечение, Крис продължава да показва признаци на преувеличена самооценка, вероятно поради фини увреждания от лъчетерапията.

Свободната воля под въпрос

Експериментът на Либет от 1980-те години поставя фундаментални въпроси за природата на свободната воля. Използвайки ЕЕГ, той открива мозъчна активност половин секунда преди участниците да съобщят за съзнателно решение за движение. Този експеримент предизвиква дебат за това доколко нашите решения са наистина „свободни“.

Към ново разбиране

Лешзинер не дава категоричен отговор за свободната воля, но призовава за състрадание. Разбирането на биологичните основи на поведението ни не означава отричане на отговорността, а по-скоро води до по-ефективни подходи за справяне с проблемното поведение.

Случаите на двамата Том с неконтролируем гняв илюстрират този подход - разбирането, че тяхното поведение има биологична основа, води до фокус върху лечението вместо наказанието. Подобно, разбирането на генетичната основа на състоянието на Алекс променя подхода към нейното преяждане от морално осъждане към подкрепа и управление на състоянието.

Тази нова перспектива към „греховете“ ни води към по-дълбоко разбиране на човешката природа и потенциално към по-ефективни подходи в правосъдието, психичното здраве и обществото като цяло. Макар че биологията може да влияе силно върху поведението ни, ние все пак имаме възможност да избираме как да реагираме на това знание и как да използваме това разбиране за създаване на по-състрадателно общество.

---

За допълнително изследване на тези идеи, прочетете книгата на Гай Лешзинер „Седемте смъртни гряха: Биологията на човешкото битие“ - завладяващо четиво, което ще ви накара да преосмислите представите си за човешката природа.

В романа „Изворът“ на Айн Ранд, главният антагонист Елсуърт Тухи е един от най-опасните злодеи на модерната епоха. Редовете на книгата обрисуват как той систематично и целенасочено, в продължение на години, прави всичко възможно да унищожи индивидуалния творчески гений на своите съвременници. Голямата му цел, както е описано в книгата, е да възтържествува колективната посредственост, в която ничия глава не се извисява над тълпата, ничия физономия не се запечатва в народното съзнание и ничия ръка не ще води обществото към нови висини.

В своето същество, романът е коментар за Съветската мечта срещу Американската мечта. А това са устреми, които в България познаваме интимно. Неотдавна махалото на историята от дълбок комунизъм ни захвърли в хаотична демокрация. Западната култура като пороен дъжд обля цялото ни общество, разрушавайки дълго изграждани традиции, грижливо създадени по съветска отливка. И по-добре. Но докато сменихме колите, дрехите и думите си, сърцата на много наши сънародници останаха дълбоко червени. Защото да си гражданин на съветското общество не е просто териториална принадлежност или държавна функция: то е интернализирано културно робство.

Комунизмът, нека припомня, във всички свои проявления е диктаторско държавно устройство. Демократичните избори са бутафорни, като осъвременен мост на майстор Колю Фичето, а длъжността на секретаря е изпълнена с цялата съществена власт. Ако сте били сред късметлиите, които са гледали британската поредица „Да, господин министър“, позволете тази метафора: комунизмът е държава под пълното управление на държавната администрация. Там никой не може да стърчи над главния секретар и всяка свободна мисъл е уловена, стъпкана, а източникът ѝ: отлъчен от обществото. В този свят индивидуалността е винаги само едно колело от машината на народния колектив и съществува единствено с позволението на властта.

От съществено значение за този строй е съществуването на хора, които вярно и лоялно да му робуват. А най-лоялните хора са тези, които са отгледани, обучени и назначени от онези, на които трябва да раболепничат. Тази отдаденост бе възнаграждавана добре – създадоха се редица влиятелни съюзи, раздадоха се много бляскави медали, а към имената им се прикачиха вдъхващи уважение титли. Гордостта на тези хора стана потомствена – позициите на родителите се наследяваха от децата им, а заедно с това и славата. Лоялността живееше в цели семейни кланове.

След официалното приключване на нашата комунистическа история, тези верни люде останаха без почва под краката. Те вече нямаше пред кого да се кланят, нямаше на кого да угаждат, нито за кого да пишат хвалебствени текстове. Обществото забрави за тях, ала те останаха на своите влиятелни позиции: в своите съюзи и учителски професии, със своите трибуни и влияние. И ако образът на Елсуърт Тухи в романа на Айн Ранд е изопачен, преувеличен и дори на моменти карикатурен, той е почти идеално институционализиран в българската култура.

Българският казан в ада

Всеизвестен е вицът, който разказва, че българите нямат нужда от дявол за своя казан, защото сами дърпат своите сънародници надолу към врящото дъно. Чрез него можем да се посмеем над собствените си обществени недъзи и съучастнически да си намигнем, че всички сме такива. Но не така работи методът на Елсуърт Тухи. Той започва с „Браво!“. Признание, което неумолимо води на каишка със себе си съюзът „но“, последван от върволица внимателно подбрани аргументи, които да звучат разумно и професионално, ала чиято единствена цел е да подронят авторитета на обекта, който коментират, а с това и неговите постижения.

Практическото проявление на този подмолен ансамбъл от думи бе случаят с

Мария Бакалова

Най-известната българска актриса, която се отличи с номинации за „Оскар“, БАФТА и „Златен глобус“, постигна безпрецедентен за чедата на България успех. И той не остана ненаказан. В чудесен пример за тухианство, Иван Добчев, побързал да се похвали като учител на актрисата, не пропусна възможност да се разграничи от нейните успехи с думите „Не приемам този тип кино. Не съм я подготвял за „Борат“. Брилянтна заявка, с която преподавателят по актьорско майсторство постига няколко неща:

• Позиционира се като авторитет

• Внушава, че успехът ѝ не е плод на българското актьорско образование

• Подсказва, че това не е „истинско кино“.

О, но той не спира дотук. Буквално в същото изречение продължава с „Тя е подготвена за такива неща“. Интервюиращата малко по-късно изразява любопитство: „Кои неща?“. От воле Иван Добчев затвърждава своята цинична надменност: „Да се слагаш на мъже или на публиката“.

Сред тези грозни реплики учителят на актрисата вплита редица похвали – следвайки безупречно, но неосъзнато архетипа на родения преди близо век герой на Айн Ранд.

Не след дълго последва нова възможност за носителите на духа на Елсуърт Тухи да упражнят своята ненавист към индивидуалната брилянтност. За първи път българин спечели авторитетната международна награда за литература „Букър“.

Георги Господинов

Времето не успява да измие всички чувства. И година по-късно все още витае във въздуха гъдела на клуб Сто читателя от община „Триадица“, настръхналата им кожа, гериатричната им възбуда от това да принизят българския литературен гений до своето лишено от щастие съществуване, за което никой допреди това не подозираше. Не без подкрепата на свърталището тухианци, наречено с авторитетното име „Съюз на българските писатели“. Тяхното открито писмо следва класическата формула:

• Привиден поздрав за успеха

• Незабавно омаловажаване на наградата

• Подробен „анализ“ защо книгата всъщност не е толкова добра

• Внушение, че успехът се дължи на независещи от автора фактори

• И едно последно страховито предупреждение към „Г.Г.“

Текстът им е изпълнен с комунистически плам, постоянно подхранван от катрана, който изливат в посока на Георги Господинов и „непопулярната“ награда „Букър“. Основният мотив е широко използван от съвременната руска пропаганда похват, в който се осмива не просто съдържанието на личното мнение, а самата дързост на автора да има такова. В опит да заличат мръсните си следи от критиката на индивидуалния талант, текстът на Стоте читателя си позволява да възхвали тъкмо такава надареност. Правят го, позовавайки се на Франц Кафка и нищетата, с която е бил изпълнен неговия живот. Ала Франц Кафка е гений, който Елсуърт Тухи и тухианците биха презирали, ако им беше съвременник, съгражданин и масово признат талант, какъвто е сега.

Кресчендото в симфонията от писъци на българския културен канибализъм е един театрален спектакъл в Народния театър, режисиран от

Джон Малкович

Неочаквано и неподозирано от никого, същият онзи „Съюз на българските писатели“ изрази остра позиция срещу пиесата, написана от Джордж Бърнард Шоу. Внезапно Джон Малкович се оказа обществен враг номер едно, пиесата бе обявена за „обида към българския народ“, а застиналата за миг културна война отново бе разпалена. Вместо да разпознаят възможността за културен обмен, да приветстват световноизвестен и признат талант като Джон Малкович, тухианците мигновено задействаха защитните механизми на тяхната затворена система:

• Обвинения в антибългарщина и „услужливост“

• Съмнения в мотивите, с които е поставена пиесата

• Позовават се на собствения си съмнителен авторитет, заявявайки „Ние, българските писатели“.

Разбира се, самият драматург има пъстро творчество, казват те. Ала точно този избор се оказва провокация към българския народ.

Талантливият артист отговори по брилянтен начин на нелепата тухианска атака с простичък въпрос, който перифразирам: „Това същите хора ли са, които изключиха Георги Марков?“. Няма какво повече да се добави по темата.

Нравът на казана

Тези три случая далеч не са единствените прояви на културен канибализъм в България. Поставих ги един до друг, за да откроя тъжната последователност и да поставя следния простичък въпрос: Защо го правим? Защо хората, които се възприемат за елит на страната, систематично се опитват да обезличат и подкопаят всеки успех, който се свързва с България?

В „Изворът“ Елсуърт Тухи признава целта на своята дълга и последователна борба: да наложи като водачи на обществото посредствени хора, които да разлеят собствената си духовна нищета сред всички останали. Защото единственото нещо, от което има нужда едно посредствено общество, е контрол. Крайната му спирка в похода за масова баналност е да упражнява власт. Власт над онези, на които той се присмива, заради тяхната невъзможност да достигнат неговия псевдоинтелектуален връх. Най-голямата екзистенциална заплаха за властта на тухианците, обитаващи имагинерни кули, е самородният и изявен талант на индивида.

Българският гений позволи сам на себе си да се извиси, отключи портите към световно признание със собствените си усилия и това изяде като проказа авторитета на местните интелектуалци. Те вече не могат да бъдат единствен арбитър за качество и чуждият успех не зависи от тяхната благословия.

Цената на казана

Откритото противопоставяне на назначените за културен елит срещу самородните дарове на българските творци не остава без последствия. За някой млад талант, който иска да се наложи като писател, мнението на Съюза може да има голяма тежест.

За друг, чийто артистичен имунитет отблъсква подобно вмешателство от неприети авторитети, институционалната подкрепа към подобни културни паразити може да е знак да потърси живот и признание извън пределите на страната. С тъга си спомням за световноизвестния творец Христо Явашев–Кристо, който до последно се отричаше от своята родина.

Трети, осъзнавайки собствената си неспособност да развият желания от тях талант, може да съзре в подобни организации възможност да придобие културния авторитет, който горещо желае. Ефективно превръщайки се в нови версии на Тухи.

Да избягаш от казана

За разлика от известния роман на Ранд, ние нямаме своя Хауърд Роурк, който да се изправи срещу системата и чрез силата на своята личност да я срути. Смея да твърдя, че не ни е и нужен. Достатъчно е всички ние да разпознаем Елсуърт Тухи, когато го видим – в подлите интервюта, в наперените критики и в мнимите авторитети, които се опитват да наложат своя посредствен мироглед. Време е смело да заявим, че българският талант няма нужда от позволение, за да съществува.

А Тухи накрая изгуби. Тухи винаги ще губи. За нас остава отговорността да не допуснем цената на неговата загуба да е твърде висока за културата ни. За културата на България.

Отминаха и октомврийските избори на 2024 година. Победителите са неоспорими, а по всичко личи, че второто място остава за „Продължаваме Промяната–Демократична България“ (ПП-ДБ). Коалицията е спечелила около 40 хил. гласа над тези от изборите през юни и докато тепърва те ще анализират своето представяне през тази кампания, ще си позволя да споделя личните си впечатления от нея. Макар повечето да варират от негативни към неутрални, имаше и приятни искри на нещо малко по-различно.

Кампанията започна „ударно“ с разкритията на Иво Мирчев от „Да, България“ с конкретни имена, за които се твърди, че участват в

Купуването на гласове

Този лайтмотив продължи през целия месец до изборите. Мога да предположа, че целта е била да вдъхнови гражданите с будна съвест да се противопоставят на този вид контролиран вот, като се втурнат да подкрепят някоя от формациите, които не са свързани с Пеевски (сочен за основен подбудител и бенефициент на купуването на гласове).

Първо, подбраният момент за това разкритие беше неподходящ. Подобни взривове могат да послужат като тласък в петъка преди изборния почивник, ала трудно ще тлеят в сърцата на хората цял месец. Подобни атаки заслужават прецизен план, а не революционен плам.

Второ, въобще не беше нужна. Дори да приемем, че всичките около 280 хил. гласа за формацията на Пеевски са купени (нещо, в което аз лично не вярвам), това са едва 4% от общия брой граждани, които имат правото да участват в изборите. Както вече съм писал, тъкмо негласуващите граждани са ключът към успеха в демократичния процес.

Трето и последно: гръмогласното обявяване, че изборите масово са компроментирани, отблъсна хора от политическия процес. И как няма да е така: кой би искал да участва в игра с предварително наредени карти? Нещо повече, свързано отново с непрекъснатото публично противопоставяне: ако един човек е завладял всички системи в държавата, каква мотивация може да има някой обикновен гражданин да участва в политическите процеси на тази държава? Особено ако след толкова години на протести и подкрепа, не само че нищо не се е променило, а правителството на самите ПП-ДБ позволиха на същия завзел институциите човек да бъде техен говорител.

Това беше и най-големият автогол на формацията. Той за пореден път беше вкаран от Иво Мирчев заради демонстрираната му неспособност да бъде тактик. Чрез отказа си да отстъпи от емоционалната си вражда с Пеевски и Борисов, той не спазва едно от основните правила на „Кръстникът“: „Никога не мрази врага си. Влияе на преценката ти.“

Иво Мирчев не е единственият с противоречиви ходове в тази кампания. Подобно нещо направи и неговия колега Кирил Петков, макар и с несравнимо по-нищожен ефект. В опита си отново да се подиграе на своя политически опонент от ГЕРБ, както стори в предишната кампания, в своя Фейсбук профил лидерът на „Продължаваме Промяната“ публикува

Иронизиращо Борисов видео

В него се осмиват редовните включвания на водача на ГЕРБ от служебния АПП1 или „джипката“.

https://www.facebook.com/kiril.petkov.104/videos/1029395065864514/

Това безспорно донесе много усмивки на привържениците на ПП-ДБ. Но нека не забравяме, че основният възможен коалиционен партньор за формацията са тъкмо ГЕРБ. Нерешимият въпрос остава: как ПП-ДБ ще обяснят на своите избиратели, че са готови да подкрепят управление заедно с ГЕРБ, като по време на кампанията им се подиграват и обрисуват като свои врагове? Как ще работят с тях по политики и закони, ако публично показват непоносимост? Този когнитивен дисонанс е невъзможен при хора, които искат да бъдат честни с избирателите си. Другият въпрос е свързан с кампанията като цяло: защо се позволява творческа самодейност, която не е координирана с ПР екипа зад нея, а ако е: защо клипът присъства единствено в профила на Кирил Петков?

От същата формация дойде и може би единствения лъч надежда, че по-различна кампания е възможна. Това беше изразено във видео с

Кайт, скейт и едноколесник

Отново публикувано във Фейсбук профила на Кирил Петков, в клипа ставаме свидетели на трима човека, които обикновено не бихме свързали с политика.

https://www.facebook.com/kiril.petkov.104/videos/1519696555345534/

Не защото не са политици: двама от тях са много добре известни, като единият е лично Кирил Петков. По-скоро защото упражняват действия, които обикновено се свързват с млади и динамични хора. Аудитория, от която ПП-ДБ имат гореща нужда. Това е и видео, в което няма противопоставяне, подигравки, не се говори за други партии, нито за купени гласове. Може би заради това има над шест хиляди гледания във Фейсбук, сравнено с две и половина хиляди за предишното с „джипката“. Поне този път видеото е официално признато и качено в YouTube канала на „Продължаваме Промяната“.

Това трябва и най-сетне да подскаже правилния подход за евентуалните следващи избори: позитивна кампания, раздвижена, насочена към различни групи, подчертаваща силните страни на кандидатите. Кирил Петков е млад и динамичен човек, върху което правилно са поставили голям акцент. Голяма част от кандидатите могат да имат подобни видеа със собствените им области на действие: младата майка Лена Бориславова към други майки; програмистът Божидар Божанов към ИТ индустрията; бизнесменът Иво Мирчев към други бизнесмени; доктор Симидчиев към други здравни служители; академик Денков към учени, професори и студенти; възможностите са толкова много, че да се вкарват отново и отново в същата скучна рамка е като да изливаш питейна вода в помийна яма: абсурдна загуба на потенциал.

Като ярък пример за

Пъхане на квадратче в триъгълна дупка

е видеото на Христо Петров–Хазарта с академик Денков. Бившият министър-председател зае водаческото място на прочутия лирик в 25-ти МИР и е логично да получи неговата подкрепа. Самото видео, обаче, не провокира каквато и да е симпатия към учения.

https://x.com/Akad_Denkov/status/1849898745250578651

На думи казаха правилните неща, но двамата са от различни планети. Ицо Хазарта се опитва да предаде своята жизненост и маниери на човек, който никога не ги е изпитвал. Видеото се чувства като успял млад човек, който се опитва да уреди баща си на работа в бар на „Шишман“. Николай Денков има множество прекрасни качества, върху които може да се уповава. Да бъде на същата вълна с младежта не е едно от тях.

Ще завърша темата с видеата, като напиша няколко реда и за „Да, България“. Абониран съм за канала им във Viber и по време на кампанията на няколко пъти исках да се отпиша. Там се лее безкрайна информация от дълги текстове, дълги клипове и неинформиращи картинки, едни от други по-безинтересни, еднообразни и непровокиращи ентусиазъм. Сигурен съм, че сред целия поток от информация е имало и нещо ценно, но то просто е било изгубено сред какофонията от информация. Дори и да не се отписах, спрях да ги следя. А и не изглежда да казват нещо различно от това, което вече съм слушал през последните 5 години.

Различен подход

за тях би бил фокус и разказвачество. Вместо семпла картинка с нечий лик и номер на бюлетина, нека има послание за какво едно нещо се бори този човек. Вместо дълги видеа с участия по телевизионни студиа, нека има добре разказани истории от по 30 до 60 секунди с т.нар. elevator pitch: какъв проблем има в момента – обяснен чрез практически пример, конкретният човек да се представи, да обясни своето решение, да създаде образ в бъдещето с този решен проблем и да призове за действие. За да не бъда голословен, ето един пример:

Здравейте, аз съм Александър Петров от партия „Да, България“ и днес ще ви разкажа как смятам да реша проблема с чакането на опашки в КАТ. Миналия месец регистрирах своя автомобил и както хиляди други, прекарах цял ден в чакане да дойде моят ред. Пращаха ме от гише на гише в безкраен кръговрат на бюрокрация и размяна на ненужни бележки. Ние имаме готово решение на този проблем: чрез законодателни промени ще елиминираме нуждата шофьори да разнасят бележки, които КАТ могат да си набавят сами по електронен път, а половината процедура по регистрация ще може да се извършва в избрано от вас място за извършване на годишен технически преглед. Така, вместо да си взимаме специално отпуск, за да си свършим работата, ще са ни нужни едва половин час в КАТ и още половин в пункт за ГТП. За да въведем това решение, имаме нужда от вашия глас в неделя, 27 октомври, с бюлетина номер 26.

Кратко, точно, ясно. Без заяждане, без купени гласове, без корупция. Както видяхме в клиповете на „Продължаваме Промяната“, класическите техники във филмовото изкуство при управление на камерата, движение на участниците, език на тялото, дикция, монтаж, озвучение и други, носят висока ангажираност. Това, придружено с маркетингови тактики за разпространение сред целевите групи, според мен ще е един добър опит за нов подход към избирателя. Всеки кандидат си има собствена аудитория, към която може да се насочи и вместо да се вкарват всички в един и същ маркетингов улей, трябва да се наложи кампания на разнообразието, където всеки да изпъкне със своята сила.

Отвъд медийното представяне

някои от проблемите за ПП-ДБ бяха ясни преди изборите. Странен избор на лица, някои от тях неприятни, други незаслужили. Голяма част от кандидатите бяха едни и същи, без вариация, с добре познати имена. В моя кръгозор от „Да, България“ попаднаха Иво Мирчев, Божидар Божанов, д-р Симидчиев и доц. Славов. От „Продължаваме Промяната“ се отличиха Кирил Петков (макар да е поизоставил профила си в Туитър), Явор Божанков, Лена Бориславова, Николай Денков. Изненадващо слаба кампания за Асен Василев, който, освен един дебат с Делян Добрев, не мисля че остави друга запомняща се изява. Включванията на Мартин Димитров остават прекрасна възможност за малко смехотерапия със своята безкрайна отложеност във времето. Наистина, публичните му реакции са Internet Explorer-а на ПП-ДБ. Във всички случаи е по-добре от ДСБ, за които се сетих едва в нощта след изборите, Атанас Атанасов се появи до Кирил Петков.

Нямам нищо против което и да е от тези имена (с изключение на Атанас Атанасов). Всички те или са силни кандидати, или имат потенциала да бъдат такива. Но за формация от около 35 депутата, десет човека са малцинство. Къде са останалите? Не само това – защо дори най-разпознаваемите кандидати нямат поне една обща снимка, където да демонстрират единство?

И ако кампанията беше изпълнена с противоречия и еднообразие, нейният финал дойде по същия напълно подходящ начин: с публикуването на една лишена от човешко послание картинка.

Личната позиция е най-силна, но при „Продължаваме Промяната“ тя липсваше. Далеч по-добре се справиха техните колеги от „Да, България“, които пространствено благодариха за подкрепата. За съжаление Кирил Петков и Асен Василев са решили да изоставят профилите си в Туитър. Те и преди не бяха активни извън телеграфните публикации, но дори и това беше нещо.

Това все пак говори много за липсата на организация в ПР стратегията на коалицията. Неконсистентно създаване и поддържане на профили, разнородни послания в еднотипни социални мрежи, липса на стратегия и проява на тактическа немарливост, некоординирана самоинициатива. Дори ако оставим дефицита на координирана обща стратегия между ПП, ДБ и ДСБ настрана, изброените грешки присъстват и в индивидуалните им изяви.

А те могат да си помогнат взаимно. Опитите на „Продължаваме Промяната“ да излязат от образа на скучната партия на чичковците носят със себе си жизненост, която „Да, България“ могат да използват в своето представяне. От друга страна, ДБ могат да помогнат на ПП в координиране на профилите им във всички социални мрежи, така че посланията им да стигнат своята цел, без значение от предпочитаната за избирателя медия.

Най-вече е крайно време за коалицията да осъзнае, че постоянното открито политическо противопоставяне им носи повече вреди, отколкото ползи. Хората бягат от този конфликт – защото им е омръзнало, защото имат недоверие в участниците и защото не вярват, че дори да гласуват, нещо ще се промени. Нужен е нов наратив, който да даде друга причина на хората да участват активно в политическите процеси на страната. Гарантиран успех няма, но със сигурност ще е крачка встрани от водовъртежа от скандали, в който някак все попадат.

След две седмици има избори. Отново. Седми поред от април 2021 г. насам. Кампанията на политическите партии тече усилено: Борисов, в типичния за него стил, обикаля страната, дава пламенни речи с тежки закани и неизпълними обещания, и се държи сякаш изборите са временно препятствие към ново негово управление. Пеевски, според слуховете, усилено купува гласове, организира концерти на видни изпълнители и се бори да намали влиянието на другото крило в ДПС – това на Ахмед Доган, до минимум. Протофашистката шайка на Костадинов генерира скандали където намери, но извън това сякаш остава под радара – тяхната кампания мина под знамето на античовешкия закон, забраняващ споменаването на ЛГБТ+ хората в училище. БСП се бори за собственото си оцеляване, като се опитва да закърпи опърпания си имидж на работеща организация, чрез представянето на план от сто точки за „ускорено развитие на България.” ИТН, изглежда, не правят нищо съществено, отвъд собствената си телевизия.

„Продължаваме Промяната - Демократична България” (ПП-ДБ)

След катастрофалната кампания за летните парламентарни избори и оттеглянето на около триста хиляди гласа подкрепа, този път подходът им е драстично различен. Ако можем да разделим приоритетите на двете формации, то левите от „Продължаваме Промяната” се фокусират върху хуманитарните политики: подкрепа за майките и децата, както и здравеопазването. Десните от „Демократична България” поставят на пиедестал борбата с корупцията и повишаване на конкурентността в България.

За съжаление ПП-ДБ не са предоставили документ с пълната си програма, където да се гмурнем в конкретни полити. Единствената разбивка е от техния сайт и е за посочените четири големи цели. Положението е донякъде спасено от „Да, България”, които са поставили един скромен и незабележим линк в скоби.

С помощта на ChatGPT създадох таблица, която сравнява приоритетите на ГЕРБ и „Да, България”. Не включвам БСП, защото е безмислено.

Можете да си извадите собствени изводи за това дали предложените политики подкрепят личния ви мироглед. Възможна интерпретация може да бъде тази: ГЕРБ се стараят да постигнат спокойствие и стабилност след три години обществени вълнения, а „Да, България” продължават да настояват за антикорупционни реформи, които гарантират още нервност и оспореност.

На думи всичко е страхотно, до момента, в който вече избраните депутати влязат в парламента. В този момент предложените политики престават да бъдат приоритети, а тяхното място бива заето от решаване на текущи проблеми и опити за концентриране на власт. Това се наблюдава през всички години след прехода. Всеки, докоснал се до властта, прави всичко възможно да завземе възможно най-силни позиции преди следващите избори. Всеки ли? Не! Едно селце, обитавано от непокорните гали, все още не се е предало на неприятеля.

В българския политически живот това селце се нарича „Да, България”. Смело твърдение, знам. През годините тази формация показва непримиримост към превзетата от видни и сенчести фигури държава. Христо Иванов поведе партията срещу ДПС и след като превзе плажа на Росенец, провокира масови протести срещу управлението на ГЕРБ. След това изигра ключова роля за съставяне на сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ, като постави Пеевски в състоянието на политически талисман, който надаваше глас от тъча с надеждата народът (и САЩ) изведнъж да получи амнезия и да го приобщи към евро-атлантиците. Крайният резултат не беше сполучлив за лидера в оставка на „Да, България” и доведе до неговото оттегляне от публичния политически живот.

Междувременно демократичната партия роди и привлече други публични лица:

• Иво Мирчев – изключително деен и политически агресивен; основното оръжие на партията, когато трябва публично да бъдат разкрити злоупотреби и схеми; за последно направи обществено достояние имената на тези, които купуват гласове за Пеевски;

• Божидар Божанов – постоянен, дисциплиниран, балансиран, дипломатичен и изпълняващ обещанията си; в непрекъсната комуникация с избирателите; успешно преговаря с политическите си противници за прокарване на закони; от близо десет години работи за дигитализацията на държавната администрация и благодарение на неговите усилия вече нямаме син талон, мокър печат и трудова книжка; стана първият министър на Министерството на електронно управление; направи публични държавните плащания след 2006 г.; имаме различни държавни данни в машинно-четим формат; държавната администрация увеличи компютърната си сигурност; въведе електронни ваучери за храна; създаде възможност за плащане на глоби към КАТ без да се ходи на място; защити ползвателите на торенти и още много, много други;

• Манол Пейков – издател на книги, широко популярен с кампаниите си за набиране на средства в помощ на Украйна и за пострадалите от земетресенията в Турция и Сирия; наскоро купи предвидената за събаряне къща на писателя Димитър Талев с цел реставрация; изявен опонент на „Възраждане”; „Мъж на годината” за 2022 г. с рекордна подкрепа;

• д-р Таня Андреева – педиатър и детски ревматолог, която от години преследва голямата цел да имаме национална детска болница;

• Стела Николова – след неин сигнал започна да тече разследване на европейската прокуратура срещу бившия варненски кмет на ГЕРБ – Иван Портних.

• Елисавета Белобрадова – създател на платформата „Майко мила”, автор.

И още други: Антоанета Цонева, Надежда Йорданова, доц. Атанас Славов, д-р Таня Андреева, д-р Александър Симидчиев, Мартин Димитров, Веселина Александрова, Димитър Найденов.

Не всички от изброените хора са с „Да, България” от първия им ден. Организацията умее както да създава, така и да привлича кадри. Застаналите на тяхна страна се отличават с обществената си дейност и често високо морални постъпки. Партията демонстрира постоянство в защитаването на основни принципи като борба с корупцията и отдалечаване на държавата от живота на гражданите.

Партията има своите слаби места

Докато Христо Иванов беше начело и участваха в предишното управление, бяха взети няколко разочароващи решения, като това да подкрепят Десислава Атанасова за позицията на конституционен съдия или да създадат правителство с ГЕРБ без коалиционно споразумение, което да документира границите на техните взаимотношения и влияние. Вместо това получихме тайни министри на Борисов и Пеевски, които действаха против интересите на премиера Денков и правовата държава. Самият Иванов избра да не показва качествата си на водач и по време на цялото управление предпочете ролята на задкулисен играч. Нещо, което е неприемливо за политически лидер. Това позволи на Пеевски на заеме ролята на говорител на правителството, а заедно с това и публичния ефир. За гласуващите доверие на ПП-ДБ не стана ясно защо олицетворението на корупцията в България се превърна в тяхно лице. Всичко това ме накара да не гласувам за тях на предните избори. Не гласувах въобще.

Иво Мирчев не може да спре да критикува потенциалните си партньори, с което непрекъснато нагнетява напрежението между тях. Този начин на комуникация постига неприятния ефект, че след като все пак им се наложи да си партнират със същите хора, които яростно са критикували, настроените за битка избиратели се чувстват предадени от избраниците си. Това води до взривяване на подкрепата към тях и последващият резултат е оттегляне на подкрепа на избори. Също така отчуждава неутралните избиратели, които са изморени от политически противоречия и вече не се интересуват на чия страна е правото.

Божидар Божанов изпитва трудности да работи за политики извън сферата на дигитализацията. Това подкопава доверието в него у хора, които разчитат на неговата последователност и способност за дипломация между партиите, за да поправи несправедливости.

Елисавета Белобрадова се забърка в скандал покрай приемането на античовешкия закон на „Възраждане”, който забранява въображаема агитация в училищата за реалностите на ЛГБТ+. При вот в парламентарната комисия, където се взима решение дали законът да бъде предложен за гласуване на всички депутати, тя взе странното решение да изрази неутралитет и се въздържа от заемането на позиция. Не само това, а в хода на дискусията добави, че няма нищо против в училище да се изучава религия – нещо, което не само е забранено и в момента от закона (макар и да се практикува), а противоречи на светската същност на държавата.

Защо тогава не гласувам за ГЕРБ?

По всичко личи, че ГЕРБ са готови да предложат спокойствие и стабилност на държавата. Съдейки по думите на Бойко Борисов, даже няма да се съобразяват с кои партии точно ще си партнират, стига да постигнат тази цел. Проблемът е, че стабилността на ГЕРБ носи със себе си корупция в невъобразими мащаби. Стабилност за тях означава, че всичките им васали и партньори (като Пеевски) ще могат да грабят обществени и частни ресурси – пари, земи, фирми, имоти, плажове, гори – както намерят за добре. Можем само да предполагаме, че за дадената им възможност тези лица се отчитат нагоре по веригата.

А можем единствено да предполагаме, защото тези, които трябва да повдигат обвинения за извършени престъпления, са същите, които участват в тях. Това стана очевидно след разкритията по скандала „Осемте джуджета”, където главна роля заемаха раздаващите постове в прокуратура и съдилища хора като Петьо Петров-Еврото. Скорошни показания на Цветан Василев пред парламентарна комисия за друг кадровик в съдебната система – Мартин Божанов-Нотариуса, уличиха Делян Пеевски в основна заслуга за фалита на КТБ, заграбването на скъпи активи на банката, рекет и принуда за финансиране на съмнителни бизнеси. Самият Иван Гешев, тогава още прокурор, направи всичко възможно, за да прикрие връзките на Пеевски с КТБ – инициалите „ДП” станаха „10” (в последствие интерпретирани като „държавно предприятие”) и отричаше до последно, че тогавашния медиен магнат има нещо общо със съмнително фалиралата банка. За тези си деяния Гешев бе награден с позицията на главен прокурор – по-късно освободен заради уронване престижа на съдебната власт. Преди него съмнения за прикрити престъпления имаше при тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, а в момента тези съмнения продължават с текущо изпълняващия тази длъжност Борислав Сарафов. Когато избираха Иван Гешев за главен прокурор, той беше единствената кандидатура за една от най-високите позиции в държавата – факт, който сам по себе си говори за дълбокото недоверие в процеса на избор. Сега същото се случва и с Борислав Сарафов.

Но не е само това. В редица от тайно записани разговори стана ясно, че Борисов има контрол върху избора на главен прокурор. За първи път това се спомена през 2013 г., в разговор между прокурора Николай Кокинов, Бойко Борисов и привлечения като обвиняем за корупция министър на ГЕРБ – Мирослав Найденов. Прокурорът заявява на Борисов „Ти си го избра” по адрес на тогавашния си шеф Сотир Цацаров. След като записът изтече в публичното пространство, прокурорът подава оставка, а делото е прекратено две години по-късно. Както стана ясно по-горе, кадруването продължи с Иван Гешев и Борислав Сарафов.

В следващ изтекъл разговор самият Борисов разказва за това, което му е рекъл Гешев: „Абе, аз обичам се пра'им на луд, ама вие, г-н премиер, май се пра'ите много успешно.” Жестоко подценявана реплика, това е разковничето на цялата политическа кариера на лидера на ГЕРБ. Успешно маневриране и нагаждане към текущата ситуация, без упование в нито един морален принцип, демонстрирайки уникалната способност с пълна увереност да изменя и заобикаля истината в публичните си изяви. Завършен политически хамелеон с изключителен инстинкт са самосъхранение, тактическа гъвкавост и симулация на социална близост, за да постигне целите си.

Умения, от които Делян Пеевски се възползва пълноценно

Политикът, за който се говори, че е отгледан от наследниците на Държавна сигурност като заместител на Илия Павлов, е впил дълбоко зъби в ГЕРБ. Мога само да спекулирам за това каква част от партията е под негово влияние. През 2020 г., когато бяха масовите протести срещу Борисов, в публичното пространство се завъртяха обвинения, че Владислав Горанов (министър на финансите), Младен Маринов (министър на вътрешните работи) и Емил Караниколов (министър на икономиката) всъщност са кадри на Пеевски. Кратко след това последва тяхната смяна. Това можеше да бъде сметнато за сигнал, че Борисов откъсва от ГЕРБ кадри на ДПС, но също така е възможно да бъде опит за успокоявание на бурната политическа обстановка. Годините след това донесоха спекулации със същото обвинение за редица други кадри на ГЕРБ, сред които Делян Добрев и Десислава Атанасова. Самият министър на МВР Калин Стоянов, който беше от тайната квота на ГЕРБ в правителството на Денков, сега е част от предизборната листа на ДПС-Ново начало – крилото на Пеевски.

Христо Иванов, от позицията на пряк свидетел на процесите за взимане на решения в правителството на Денков, коментира, че между Борисов и Пеевски има много дълбоко вкоренени зависимости. Приближените на бившия председател на БСП – Корнелия Нинова, казват, че Пеевски управлява с пипалата си процесите в текущата коалиция на БСП. С тази причина се оттегли и един от участниците там.

По всичко това, а и много друго, става ясно, че Борисов и ГЕРБ без Пеевски са немислими. Самият полупредседател на ДПС категорично демонстрира своето влияние в съдебната система и службите за сигурност, като първо Висшият административен съд отказа регистрация на Доганското крило на ДПС под името „ДПС”, а след това прокуратурата привлече като обвиняем Джейхан Ибрямов, текущ депутат на Доган и кандидат за нов мандат. Не без помощта на ДАНС, които по всичко си личи, че незаконно са събирали доказателства срещу обвинения. За тези съдебни и държавни структури така или иначе отдавна се говори, че са под влиянието на корпулентния политик. Може да се предположи, че председателското място на Делян Пеевски в ДАНС през 2013 г. е било просто формално назначение във вече съществуваща роля.

Защо „Да, България”?

Защото само те умеят. В никакъв случай не са перфектни и аз самият ги критикувам значително в това пространство. Въпреки това показват, че се учат от грешките си – след като се сглобиха с ГЕРБ без споразумение, по-късно все пак предложиха такова. ГЕРБ, под влиянието на Пеевски, не го подписаха – вярваха, че ако предизвикат избори, ще могат да вземат или цялата власт, или поне да натикат ПП-ДБ в ролята на смокинов лист. Не им се получи, но изводът остава: „Да, България” умеят да се развиват на база придобития опит. За съжаление това са уроци, които останаха ненаучени от техните партньори в лицето на „Продължаваме Промяната” и ДСБ. Докато Христо Иванов пое отговорност за провала на пролетните избори на 2024 г., лидерите на другите две формации свиха уши. И ако можем да извиним тези на ПП с това, че организацията им е още млада и не би изтърпяла подобно торнадо, то за ДСБ и Атанас Атанасов извинение няма.

А Христо Иванов показа изключително висок морал и способност за поемане на отговорност, като подаде своята оставка като лидер на партията в следствие на допуснатите грешки при прокарването на промените в Конституцията. Щом водачът проявява такива качества, доста е вероятно те да присъстват и в неговите съпартийци. Председателят на „Да, България” очевидно остана имунизиран срещу корупционния вирус, за което свидетелства това, че единственото, което безсилието на Пеевски успя да произведе срещу него, е един мем за мазно и турско кафе.

Преди това Христо Иванов умело навигира трудното им сътрудничество с ГЕРБ и прокара реформи, за които се бореше от много години. Струваше му скъпо, но успя (по-късно реформите бяха спрени от подвластния на Пеевски Конституционен съд). Извади си безценни изводи не само за това как неговата формация може да участва във властта, а и как да го направи без да последва съдбата на много други партньори на ГЕРБ през годините.

Също така „Да, България” се опитват да въведат процес в голямата коалиция, който да постави на челно място като кандидати в листите хора, които са там въз основа собствени заслуги, а не спуснати задочно от партията-майка. Даниел Лорер е крещящ пример за такава кандидатура – човек, който публичното пространство е запомнило с репликата, че Пеевски се е променил за добро. В същото време достойни хора остават извън листата на формацията или са изтикани на задни места – хора като д-р Таня Андреева, която на текущите избори дори отказа да участва; като Манол Пейков, който не може да се възползва пълноценно от голямата си популярност като водач в родния му Пловдив; Божидар Божанов, Лена Бориславова, Стоян Михалев, д-р Александър Симидчиев – все разпознаваеми и харесвани лица не са водачи на листи. Техните места са заети от непопулярните или непознатите (за мен) хора като вече споменатия Даниел Лорер, Андрей Цеков, Людмила Илиева, Деница Симеонова, Богдан Богданов, Ивайло Шотев, Йордан Иванов, Татяна Султанова-Сивева, Радослав Рибарски.

Дори ако вземем предвид само това, че от трите формации в тяхната коалиция единствено „Да, България” са публикували документ с програмата им, това пак е показател за добра организация.

Нещо, което трябва да се признае на цялата коалиция, е категорично различния подход в тази кампания. Докато предишната имаше за фокус за очернява и да се подиграва на Борисов и Пеевски, сега виждаме положителни послания, които не наблягат на това колко зле живеем, а колко по-добре може да бъде. Разказват как ще помагат на семейства, бизнеси, граждани. Може би не по най-ефективния начин, но категорично това е единствената текуща кампания в България, която човек си заслужава да следи.

Но основната причина са приоритетите на „Да, България”.

Корупцията е бич

ефектите на който усещаме всеки ден и навсякъде.

България е на дъното по образование, правораздаване, инвестиции, срив на населението. Наш е най-бедният регион в Европа – Северозапада. На челно място в съюза сме по брой загинали по пътищата, пушене, мръсен въздух, преждевременна смъртност. Магистралите ни са окаяни и предизвикват ежедневни произшествия. Градовете ни са мръсни и неподредени. Хората се озлобяват и опростачават непрекъснато. Съдебната система е превзета от семейни кланове. Границите ни се контролират от мафиоти. Правилата на цели промишлени отрасли се диктуват от няколко големи играча. Черноморието ни е бетонирано и изкупено от Русия. Горите ни се унищожават ежедневно. Хората по малките населени места тънат в немотия и са принудени да гласуват за местните феодали. Децата не могат да посещават детските ясли, градини и училища, заради липса на места. Кварталите ни са презастроени, без улици и зелени площи.

Най-бедните сме, а плащаме скъпо за продукти със съмнително качество. Доставчиците на услуги масово ни подчиняват на дългосрочни договори, които им позволяват да злоупотребяват с нас – техните клиенти. Не можем да пътуваме свободно из Шенгенската зона, не можем да пътуваме свободно до САЩ. Професионалната ни армия се попълва със съмнителни личности, а отбранителното ни оборудване постепенно излиза от употреба, без да бъде подменено с ново и модерно такова. Спортът ни е на унизително ниско ниво, а образованието ни бълва некомпетентни и неподготвени за работа хора, изучени по закърняла и изостанала с десетилетия система. Науката ни разчита на собствените сили на родните учени, които за сметка на това получават смехотворно заплащане, което ги държи близо до линията на бедност. Младите ни лекари и учители нямат никакъв стимул да се развиват в България, болниците ни се крадат безразборно, пациентите са оставени на произвола на съдбата, дори да имат възможност да си платят.

Разследващите престъпления седят на същата трапеза с онези, които ни крадат. Бизнесът среща затруднения и искания за подкуп на всяка стъпка, в която е задължен да търси съдействие от държавата. Всеки читав прокурор, съдия, чиновник или политик е атакуван, омаскарен, тикнат в килер или заплашен от уволнение, ако има различно мнение от това на началниците си. Пияни и дрогирани шофьори избиват децата на България по пътищата, след което си плащат да бъдат оневинени. В същото време фалшиво-позитивни тестове унищожават масово животи на невинни хора, а законотворците нехаят. Масово се приемат зловредни закони, чиято единствена цел е да потъпква личната свобода и достойнство, да служи като инструмент за генериране на нова корупция и репресия от държавата, под претекст че защитава децата ни.

Всичко това и още безкрайно много е пряко следствие от корупцията в България. Гражданските права са привидни и допустими само ако не нарушават нечий интерес. Пред очите ни фашизмът в България спира да лази и надига ръце към управлението на държавата. От корупционната диктатура на Борисов, държавата отива или към безскрупулната диктатура на Пеевски, или към човеконенавистната диктатура на Костадинов.

Това е корупцията. Бавно ни сваряват като народ и не се усещаме. Имаме нужда от хора, които виждат и умеят да се борят с това, без самите те да изпадат в зависимости.

Дигитализацията на държавните процеси, направена по правилен начин, може да гарантира в голяма степен справедливост и равенство на всички хора и организации в техните нужди при издаване на документи и разрешения, а не само на близките до властта. Ще ни спести време да обикаляме институции за малки и големи бележки, ще премахне опашките в КАТ, ще ни позволи да не ходим до личния лекар за щяло и нещяло, ще прекрати безкрайната кражба на здравната каса. Ще даде свободен достъп до архивите от данни на общините и самата държава, което ще позволи на способни хора като Боян Юруков (също част от „Да, България”) да визуализира тези данни и всички да видят (плачевното) състоянието на техния град.

Способността на прокуратурата – имунната система на държава – да работи независимо от чуждо влияние и да повдига обвинение на грабещите обществени ресурси е от съществено значение за благосъстоянието и буквално живота на всеки един от нас.

Възможността независим съд да защитава гражданските ни права, без съдиите да са застрашени от компромати, без да отсъждат на база принадлежност към семейни кланове и тайни общества – това ще гарантира основното ни право да живеем един с друг в справедливост. Ще даде сигурност на желаещите да инвестират милиони и милиарди в нас и нашата държава, че парите им няма да бъдат откраднати и че няма да им се искат подкупи на всяка стъпка.

Способността на учителите ни да подготвят следващите поколения за труд с висока квалификация, която да устоява на чуждата конкуренция; развиването на умения за предприемачество и бизнес; събуждането на творчески умения, на които не се гледа с присмех, а с възхищение; постигане на обществено съгласие да се подкрепяме взаимно, като приемаме различията си, вместо да ги отхвърляме – това ще ни донесе просперитет, ще събуди уважение към българите и българската култура, ще накара светът да говори с възхищение за нас.

Възможността както на млади, така и на опитни лекари да развиват и практикуват своята професия в професионална среда, с модерна апаратура и достъп до последните проучвания в медицината; с достойно заплащане спрямо високата квалификация на техните знания и труд; собствената ни възможност да получаваме качествено и навременно лечение, съпроводено от проактивна профилактика от страна на здравната ни система; обществената изолация на антихуманните и необосновани от науката внушения на търсещи евтина популярност лица като Мангъров – това ще ни донесе не просто дълголетие, а пълноценно изживян живот.

Високото техническа обезпеченост на кадрите на МВР, развитата им квалификация, способността на полицията да разследва и поставя на съдебната скамейка собствените си кадри, премахването на зависимости и хранилки, защитата на гражданите от произвола на полицията и свободата на полицаите да действат срещу заможни и влиятелни нарушители – това ще ни направи по-сигурни, ще намали омразата между гражданите и институциите, ще постави основите за ново обществено доверие към властта и няма да ни кара да се съмняваме във всяка новина, свързана с МВР.

За съжаление мога да посоча още много неща, които трябва да променим, за да живеем по-добър живот. Всичко започва от корупцията. Корупцията е вкоренена в управлението на държавата от времената на комунизма и е активно подхранвана и разпрострявана последователно от почти всички правителства и политически играчи до този момент. Единствените, които последователно ѝ се противопоставят, с конкретни и устойчиви мерки и модели, са „Да, България”. Така спечелиха моя глас.

Изборите са само началото

Абсурдно е да си мислим, че дори „Да, България” да спечелят изборите, ще имат достатъчно подкрепа, за да управляват сами. А те няма да ги спечелят. Какво тогава?

Пътят напред се разклонява на две. От едната страна стоят производителите на корупция, а от другата страна – фашистите. Корупционерите имат нужда от евро-атлантическа защита (и средства). Погледът на фашистите е обърнат към Мордор – Москва.

И ако си мислите, че корупцията е лоша за държавата, само помислете какво ще е фашизмът. Напълно завладяна държава, в която последната дума е на фюрера. Човешките права са илюзия, преследването на инакомислещите – ежедневие. Всички бизнеси се подчиняват на интересите на много малка група хора и нямате гаранция, че ще останат ваши. Шайката на Костадинов отдавна мечтае да отвори „Белене”, за да пращат там всички, които не са съгласни с тях. Икономиката и финансите ще са подчинени на некомпетентни хора, които ще получават директни нареждания от Москва и Пекин. Държавата ще бъде поставена на колене, хората ще се разбягат кой както може, ако им бъде позволено след затваряне на границите и излизане от ЕС. Целият регион чака с нетърпение България да излезе от НАТО, за да бъде разчленена на области и подарена на този и онзи васал на Путин и Ердоган.

Заради това единственият път напред е с взаимна работа с тези, които генерират корупция. Те са зависими от приходите си, които пък са гарантирани от европейските фондове. Длъжни са да поддържат фасада на евро-атлантици, което на моменти ги принуждава да правят отстъпки от личния им интерес. Това създаде успеха на правителството на Денков, който успех отчитат много малко хора – да създадеш правителство от втора позиция с подкрепа на първите е странно и нетипично за демокрациите. ГЕРБ бяха принудени да го направят пред заплахата на Путин – най-вече подвлиянието на различни посолства.

За да проработи отново подобен модел, е нужно ПП-ДБ да настоява да се подпише коалиционно споразумение с основни принципи и конкретни цели. Документ, който да ги защитава, когато неминуемо дойде моментът, в който ГЕРБ ще излъжат и ще се опитат да правят каквото си искат. Тогава ПП-ДБ ще трябва да излязат публично и да отхвърлят своята подкрепа, но това ще бъде разумно и последователно само ако стъпи върху вече съществуващи договорености.

На второ място ПП-ДБ трябва категорично да престанат с постоянните провокации и възпаляване на обществеността. Да, купуването на гласове е престъпление и подкопава демокрацията, но по тази тема се говори години наред, а гласуващите спадат. Безразсъдно е да се мисли, че този път нещо ще се промени. В допълнение, постоянното тръбене за това кой какво престъпление е извършил или има съмнение, че върши, не носи особена полза. Никой не харесва колегите, които намират само проблеми, а не предлагат решения. ПП-ДБ трябва да почне да предлага решения.

И на трето място, поддръжниците на ПП-ДБ трябва да спрат да живеят в идеалистичен свят, където доброто побеждава злото по категоричен и безапелационен начин. Политиците се избират от нас и нашите съграждани – хората, с които споделяме тази държава. Чуждия избор може да не ни харесва, но дали ще е заради пари, дали ще е заради влияние или просто от симпатия – това е избор, с който трябва да се съобразим. Реалност, с която живеем. Начинът да се пребори не е директно противопоставяне – това носи единствено антагонизъм и отчуждава хората, на които им е писнало.

Гласувайте разумно.

Търсенето на хора за работа е трудно. Внимателният поглед и дългият разговор не винаги са предпоставка за намиране на качествен работник. Не е рядко да се случи, че избирате човек, който в последствие се оказва незаинтересован към работата си, а друг, когото сте пропуснали, процъфтява при вашите конкуренти. Културата за интервюта е неразвита. Въпросите са дистанцирани и често повтарят това, което може да бъде прочетено така или иначе в CV-то на кандидата. Възниква нужда от нов подход, който помага на вашия събеседник да разкрие качествата си и намалява риска от наемането на хора спрямо ненадеждната интуиция.

В следващите редове ще опиша метод за пресявка на хора спрямо личните черти на характера им. За основа ми служат интервютата с програмисти, но въпросите са така обширни, че могат да се използват за почти всяка друга професия. Дали чертите на вашия събеседник съвпадат със собствените ви разбирания за сътрудничество, оставям да прецените на вас.

Subscribe now

Въпросите могат да бъдат използвани и за оценка на личните ви качества. Насочете ги към вас и се допитайте до колегите си: вместо „Попадали ли сте в затруднена ситуация и как реагирахте?”, можете да формулирате въпроса като „Били ли сте свидетел на трудна ситуация, в която моята роля да е била решаваща?” Така ще получите ясен поглед върху собствените си качества през очите на другите.

Ако не искате да четете увода, а желаете да преминете към самите въпроси, потърсете по-долу ето това оформление:

1. Тема на въпроса.

   „По този начин ще бъдат отбелязвани потенциалните въпроси, които да зададете.”
   Примери: Няколко примера, с които да помогнете.

   Какво да търсите: За какво да сте нащрек в отговора на вашия събеседник.
   Големите 5: Към кои групи черти на характера се отнася въпроса.
   Оценки: Указания за правилно оценяване.

Работата ми изисква да водя беседи с кандидати

за позицията на софтуерен инженер. Аз самият съм бил от другата страна на тези разговори многократно – професията ни предразполага честа миграция. В сегашната ми работа съм от вече четири години, което е постижение за мен. Преди това се задържах обичайно за две. Нямам никакво намерение да напускам и огромна причина за това е, че работя със страхотни хора.

Почти всеки един от моите колеги-програмисти е минал през същия процес, по който преминах и аз: комитет по интервютата (наистина, бяха десетина човека, вече сме двама) ме прекара през кратка техническа задача и малко въпроси. Въпросите не бяха съвсем такива, каквито срещах другаде: макар да изучаваха как съм свикнал да работя досега, имаше оттенък на лична нотка за живота ми извън работа. Не по агресивен начин, който грубо да изпитва качествата на характера ми, а елегантно, небрежно, неусетно. Сегашният ми ръководител разчупи леда, като коментира тениската, която носех: заек захапал кокал.

След като започнах работа в компанията, бързо намерих съмишленици. С някои от тях станахме близки приятели. По всичко личеше, че комитетът пресява кандидатите много строго и допуска не просто умели професионалисти, а такива, които ще се впишат с културата на компанията. Новите ми колеги бяха добронамерени, помагащи, търпеливи с мен. Вътрешният ми двигател на собствен ход заработи само месец по-късно, когато на своя глава се заех да обновя фреймуърка, върху който градяхме нашата услуга, с четири единици нагоре – до последната към онзи момент версия. В този процес измених много класове, тестове, процеси. Начинението ми позволи да науча изоснови нашата услуга и в идните години с лекота да се справям и с леки, и с тежки задачи. Ученето ми отне няколко месеца – време, което моите колеги търпеливо ми дадоха.

Сега, когато аз самият съм в позицията да търся най-добрите кандидати за работа в нашата компания, моята задача е същата като тази на моите колеги тогава: да намеря не просто технически грамотни, а такива желаещи, които биха се вписали в подобна обстановка на разбиране, търпение, взаимопомощ и саможив интерес към подобрение. В желание да се подготвя добре за тази задача разтърсих какви са най-добрите въпроси, които мога да задам на хората, с които правя беседа. Всички в моята позиция са се сблъскали с едни и същи примери: решете този проблем, направете дизайн на тази система, работили ли сте в Scrum, как приемате обратна връзка, обучавали ли сте други хора и подобни. Въпроси, които всеки кандидат за работа наизустява след третото интервю и започва да им отговаря автоматично, без размишления, спрямо очакванията на интервюиращия.

Както случаят с тениската може би подсказва, обичам необичайните неща. Стандартният подход не ми се стори удачен. Трябваше ми нещо друго, което освен да загатне за т.нар. меки умения на събеседника, да ми разкрие какъв човек е извън наизустените отговори. Не само това: силно вярвам, че дори подходящият кандидат да има пропуски в знанията и опита си, ще притежава вътрешния устрем да се учи както самостоятелно, така и от другите. С тази нова цел промених малко параметрите на търсене и попаднах на статия, която ми послужи като чудесен пример.

Working Assumptions

How to hire low experience, high potential people

I’ve had so many moments in my life that could have gone another way but for the people that believed in me. They saw some sort of potential and gave me the chance to prove myself…

Read more

2 years ago · 86 likes · 17 comments · Tara Seshan

Статията споменава различни въпроси и какво се търси с всеки един от тях. Творчество, поглед в бъдещето, работа в екип и други. Получих различната гледна точка, от която имах нужда. Един от съветите споменава качество, което резонира с личния ми интерес към психологията: оценка за това колко отворен към нови идеи и преживявания е един човек. Отвореността (openness) е една от Големите 5 черти на характера. Другите четири са екстровертност (extraversion), сговорчивост (agreeableness), всеотдайност (conscientiousness) и невротичност (neuroticism). Всеотдайност може да я срещнете в буквалния ѝ превод „съвестност”, но думата „съвест” предизвиква връзка с добронамереност, докато проучванията показват, че пределно неморални хора имат много високи оценки в този щрих. Изброените пет черти определят „светлата” страна на характера. Има други, които определят „тъмната”, но за тях няма да стане дума в този текст.

Статията ме вдъхнови да използвам един въпрос:

Участвали ли сте в състезание?

Първо уточнение: към всеки въпрос давайте примери. Всички въпроси, които ще спомена, имат за цел да изкарат събеседника извън офисната атмосфера, към личните им преживявания. Особено за онези, които са свикнали с наизустени интервюта, това в първия момент може да бъде дезориентиращо и ще имат нужда от вашата помощ. Чрез получаване на примери кандидатът ще може да се свърже по-лесно с въпроса, който сте задали. Не изключвайте възможността да изпратите въпросите предварително.

След горния въпрос добавях:

Например турнир в училище, състезание с компютърни игри, маратон.

Целта на въпроса е проста: да разбера естествената роля, която кандидатът заема в един отбор. Ако състезанието не е отборно, а индивидуално, тогава видоизменям въпроса към това как предизвиква себе си към нови цели. Други уточняващи въпроси, които питам, са: изпитвали ли сте трудности, как се справихте с тях, как допринасяхте за отбора.

Второ уточнение: ако кандидатът откаже да даде отговор на който и да е въпрос, това не подсказва за черта на характера. Може да е заради нежелание да сподели личния си живот с непознати, което е напълно приемливо. Важно е да не отчуждавате вашия събеседник. В такава ситуация опитайте да насочите въпросите от личния, към професионалния живот или да преминете към стандартното интервю. Единственото, което вие можете да вземете от подобно отрицание, е че нямате достатъчно информация, за да си направите един или друг извод.

Имах все пак няколко проблема със статията, която намерих. Първо, ако трябваше да задам всички въпроси, с всички придружаващи допълнения, интервюто щеше да отнеме часове. Никой не иска такова нещо. Времето е ценно както за вас, така и за човека, с когото правите беседа. Второто беше, че някои от въпросите звучаха изкуствено, не са лесни за всеки кандидат да се свърже с тях и щяха да провокират значителен период на разсъждение – понякога над минута. Това, освен че проточва интервюто, може да породи излишно напрежение в отсрещната страна, провокирано от продължителното мълчание.

Трето уточнение: не се придържайте строго към формулировката на въпроса. Променяйте съдържанието му спрямо собствения ви начин на изразяване и търсене на специфични качества. Бъдете естествени и приятелски настроени. Проявете искрено любопитство към това, което събеседникът ви има да разкаже за себе си.

Заради това реших да съставя собствено интервю. По модерному: да направя дизайн на интервю, което да изследва характера на кандидатите в такава степен, че да мога да взема информирано и обективно решение дали да ги предложа за одобрение.

Оценката може да бъде от няколко компонента, които са взаимнозаменяеми или допълващи се спрямо собствените ви умения:

• Съдене по Големите 5 черти на характера – служат единствено за ориентир и не са професионална оценка

• Емоционална свързаност – собственото ви усещане и лекота на свързване със събеседника и неговите преживявания

• Сравнение – разпознавате ли в отговорите на кандидата характера на колеги, които ви допадат и с които вече работите

• Систематична оценка – оценяване от 1 до 5 на черти на характера и поведение; повече подробности малко по-долу.

Интервюто има за цел да бъде между половин и един час. Спрямо това може да зададете повече или по-малко от въпросите. Допълващите въпроси ще отнемат повече време, така че се стремете да ги задавате само ако силно желаете да изследвате тема, която е хванала любопитството ви. Ако бързо прескачате от един на друг въпрос, рискувате да посеете чувство на формален, вместо естествен разговор.

Четвърто уточнение: тренирайте въпросите сами или с колеги. Засечете колко време отнемат и направете промени спрямо желанията ви. Като застанете от страната на кандидата ще можете да разберете дали има въпроси, които бихте искали да пропуснете или промените.

Въпросите могат да ви помогнат да придобиете представа за характера на търсещите работа, но може да бъде предизвикателство да оценявате всички безпристрастно. Този проблем се проявява особено силно, ако ви се налага да проведете много беседи, в търсене на най-подходящия кандидат. Как систематично да пресявате събеседниците си, докато избягвате собствените си пристрастия, като това за последния интервюиран?

Система за оценки

С помощта на следната система ще изследвате ключовите черти на характера, които събеседникът ви ще разкрие. Ще поставяте оценка от 1 до 5, където 1 е слабо представяне, а 5 е изключително. Тази скала дава достатъчно свобода за съставяне на мнение, без да влиза в излишни подробности. За да определите правилно коя оценка да поставите, можете да си послужите със следното напътствие:

• 1 – слабо. Отговорът на кандидата е неясен или не се отнася към въпроса. Не демонстрира търсените качества или показва сериозно отсъствие на ключови черти на характера.

• 2 – под средното. Отговорът има нещо общо с въпроса, но не вниква в дълбочина. Показва ограничено разбиране за търсеното качество или изпитва затруднения в засегнатата тема.

• 3 – средно. Отговаря разумно и задоволително, без да навлиза в подробности и да излиза извън очакванията.

• 4 – над средното. Показва добри познания по темата, дава ясни примери и образцово поведение. Изпитва затруднения да обясни някои от търсените качества.

• 5 – изключително. Отговорът надхвърля очакванията, проявява напредничави умения, дълбоко разбиране и изключително поведение в дадената ситуация.

Пето и последно уточнение: не търсете съвършения кандидат. Не е нужно уменията, за които ще питате, да бъдат добре развити. Процесът е формулиран по начин, който ще ви позволи да откриете както хора с богат опит, така и такива, които загатват за качествата си в неформална среда.

При оценката се опитайте да се позовавате единствено на фактите, без да подценявате собствените си пристрастия спрямо характеристиките на кандидата.

След като съберете всички точки, следната скала ще ви подскаже каква е крайната оценка. Максималният сбор е 45 – 9 въпроса по 5 точки за всеки въпрос.

Изключително: 40-45 точки
Над средното: 35-39 точки
Средно: 25-34 точки
Под средното: 15-24 точки
Слабо: Под 15 точки

Първата група въпроси изследва как търсещият работа се държи в среда на

Съревнование и взаимодействие с група (15-20 минути)

Целта е да разберете какви умения показва при обстоятелства, които изискват състезателен дух и сътрудничество, каква естествена роля заема в екип и как се справя с напрежението.

1. Съревнование и роля в отбора.

   „Участвали ли сте в състезание или отборно събитие извън ежедневната работа? Какво правихте най-често в отбора и как си взаимодействахте със съотборниците?”
   Примери: Училищно съревнование, турнир с компютърни игри, хакатон.

   Какво да търсите: Каква е инстинктивната роля, която кандидатът е заел в отбора, извън корпоративната йерархия. Ще получите възможност да видите дали събеседникът ви е естествен водач, дали поощрява другите, участва ли в стратегията на отбора и като цяло какви умения за сътрудничество са били проявени.

   Големите 5: Екстровертност, сговорчивост, всеотдайност.

   Оценки:

   5 – Лесно открива ролята си в екипа и дава ясни примери за собствения си принос, приспособимост и ефикасно водачество.
   4 – Осъзнава ролята си и показва чудесна работа в екип, но не описва с подробности ролята си на водач.
   3 – Дава уместен пример, но ролята и приносът остават неясни.
   2 – Споменава участие, но има нужда от помощ да определи своята роля или как си сътрудничи с другите.
   1 – Неуспешно се опитва да даде ясен пример за роля или сътрудничество.

2. Справяне с предизвикателства в непозната среда.

   „Попадали ли сте в неочаквано затруднена ситуация на непознато място? Как се справихте със ситуацията и научихте ли нещо за себе си?”
   Примери: Планина, закъсване с кола на пътя, спонтанно събиране с непознати хора на ново място, онлайн игра с непознати.

   Какво да търсите: Как се справя кандидатът с внезапна промяна на обстоятелствата, в които се намира. Какви нива на търпение, стремеж към решаване на проблеми и находчивост има.
   Големите 5: Отвореност, невротичност.
   Оценки:
   5 – Проявява ясна приспособимост с конкретни примери за справяне с неочаквано предизвикателство и обяснява научените уроци.
   4 – Умела адаптация и добро описване на предизвикателството, но изпитва трудност с извличането на поуки.
   3 – Уместен отговор, но без да вниква в дълбочина или в конкретни научени уроци.
   2 – Затруднява се и има нужда от помощ да обясни как се приспособява в нова ситуация.
   1 – Не успява да даде примери за ситуация на приспособяване.

3. Създаване на поощрения и самодвижност1 в напрегнати ситуации.

   „Били ли сте в затруднено положение, когато е трябвало да помогнете на един или повече човека да се прегрупират и фокусират върху преследваната цел? Ако сте били в подобна ситуация, разкажете какво се случи.”
   Примери: Финал на състезание между училищата с изоставане на полувремето, тежко изкачване на планински връх с крайно изтощени спътници, мъчителен групов проект с колеги-студенти и безмилостно наближаващ краен срок.

   Какво да търсите: Способности на кандидата да поощрява другите под напрежение и да създава условия за успех, което подсказва умело водачество и лекота в общуването.
   Големите 5: Екстровертност, сговорчивост, всеотдайност.
   Оценки:
   5 – Разказва за ярък пример, в който успява да сплоти и настърви групата си под напрежение.
   4 – Дава пример за успешно сплотяване и поощряване, но изпитва трудности да обясни как е това е помогнало на групата.
   3 – Участва в сплотяването на групата, но не приема ролята на водач.
   2 – Не успява да даде пример, но може да разкаже какво би направил.
   1 – Няма пример и изпитва затруднения да си представи такава ситуация.

Втората група въпроси имат за цел да изкарат наяве

Любопитството, личния стремеж и самодвижността на кандидата (10-15 минути)

Ще ви помогнат да осветите вътрешното любопитство на кандидата, способността за самостоятелно поощрение към действия и как постига целите си без изградена структура.

4. Преследване на необичайна страст.

   „Случвало ли ви се е у вас да се породи дълбок интерес към хоби, тема или дори идея, която на хората около вас да им се е сторила странна или необичайна? Създадохте ли нещо от този интерес и какво ви провокира да го направите?”
   Примери: Дж. Р. Р. Толкин, писателят на „Властелина на пръстените”, като малък е обичал да създава изкуствени езици. Можете да посочите и собствено хоби или интерес.

   Какво да търсите: Проява на творчество и искрено любопитство без да се изпитва нужда от положителната оценка на другите. Това са признаци на страст и независимост.
   Големите 5: Отвореност, всеотдайност.
   Оценки:
   5 – Дава пример за всеотдайно преследване на необичайна цел заради собственото си любопитство. Описва собственото си творчество с подробности.
   4 – Разказва за силен интерес и любопитство, но творчеството не е така изявено.
   3 – Има пример за проявления на интерес и любопитство, но са краткотрайни и не така интензивни.
   2 – Откъслечни проявления на любопитство, без самостоятелно да влага усилия в изследване.
   1 – Любопитството липсва и изследва единствено под влиянието на външна сила.

5. Самостоятелен стремеж към учене и растеж.

   „Има ли някое умение или тема, на които сами сте се научили, извън училище или работа? По какъв начин придобихте знанията си и имаше ли нещо, което ви затрудни особено много?”
   Примери: Самостоятелно избрани допълнителни предмети в училище, изучаване на сложна игра, научаване на мъртъв или изкуствен език (пр. латински, елфски от „Властелинът на пръстените”, клингонски от „Стар Трек”).

   Какво да търсите: Подхода на кандидата към самообучение и как се справя с личните предизвикателства. Отразява не само стремеж към знания, а и способност за преодоляване на затруднения.
   Големите 5: Отвореност, всеотдайност, невротичност.
   Оценки:
   5 – Разказва за примери, в които има проявен задълбочен интерес към дадена материя, успешно преминава през затруднение в процеса на изучаване и постига трудни за усвояване знания.
   4 – Има история на самообучение с добре научени уроци, но се затруднява да разкаже за това как е преминато някое предизвикателство.
   3 – Дава примери за самообучение, но в разказа липсва дълбочина за наученото и изпитаните затруднения.
   2 – Има нужда от помощ да посочи самостоятелно придобити знания и предизвикателства.
   1 – Неуспешно се опитва да даде примери за самостоятелно обучение.

Третата група въпроси изследват как събеседникът се справя с

Непознати и спорни ситуации (10-15 минути)

Целта е да разберете как се държи, когато се озове в напрегната ситуация, най-вече при липса на съвпадение между различни мнения; дали проявява търпение, търси решение на проблеми и какви умения има за работа с хора.

6. Вземане на решения без ясни правила.

   „Били ли сте в ситуация, в която е трябвало да вземете важно решение, но е нямало кого да попитате, нито правила, които да следвате? Какво предприехте и как стигнахте до решението, което взехте?”
   Примери: Авария у дома, инцидент на пътя, неочакван и остър конфликт с непознати.

   Какво да търсите: Как се справя при необичайни ситуации, дали получава правилни сигнали от интуицията си, каква е била логическата последователност на взетото решение или какъв опит в миналото е бил полезен.
   Големите 5: Отвореност, всеотдайност, невротичност.
   Оценки:
   5 – Дава впечатляващ пример за решителност в необичайна ситуация, с ясни доводи и положителна развръзка.
   4 – Има добър пример с аргументиран процес за вземане на решения, но излъчва неувереност, когато трябва да обясни в подробности се справя с необичайната ситуация.
   3 – Даденият пример е удачен, но не е ясно как се справя с необичайната ситуация.
   2 – Дава неясен пример, без да може да даде подробности за ситуацията.
   1 – Неуспешно се опитва да даде пример, където в необичайна ситуация е взето решение без инструкции.

7. Справяне с несъгласие в неработна среда.

   „Били ли сте в ситуация, където не сте били съгласни с другите? Как се справихте с това, какво се случи? Били ли сте от грешната страна на подобен спор?”
   Примери: Кой е най-добрият отбор, кои са най-честните политици, планиране на събитие заедно с други хора, жълта или синя е роклята.

   Какво да търсите: Каква реакция е била проявена от събеседника ви, решен ли е спорът, умее ли кандидатът да отстоява собствената си позиция и същевременно да проявява уважение към другите, отстъпва ли при разумни доводи, поставя ли под съмнение собствената си пристрастност.
   Големите 5: Отвореност, сговорчивост, екстровертност, невротичност.
   Оценки:
   5 – Дава чудесен пример, където проявява решаваща роля в разплитането на спор. Може да посочи конкретни похвати в общуването и дипломацията, разпознава собствените си пристрастия.
   4 – Даденият пример за решаване на спор е добър, но липсват подробности за използваните похвати при общуване или изпитва трудност да разпознае собствените си пристрастия.
   3 – Дава задоволителен отговор, но без подробности за това как спорът е разрешен.
   2 – Има нужда от помощ да даде пример за участие в разрешаване на спор.
   1 – Неуспешно се опитва да даде пример, където има участие в разрешаване на спор.

Четвъртата група въпроси се отнасят за

Водачеството, търпението и уменията за създаване на структура (10-15 минути)

Разберете как събеседникът ви води другите, как структурира задачи, успява ли да поддържа съсредоточаване за дълги периоди от време, притежава ли търпението и ловкостта да се приспособи към променливи ситуации.

8. Водене на доброволчески или неформални групи.

   „Събирали ли сте хора за конкретна цел? Как организирахте участниците и задачите, какви предизвикателства срещнахте?”
   Примери: Набиране на средства и продукти за кауза, събиране на хора за събитие, организиране на пътуване.

   Какво да търсите: Проявления на естествен усет да повежда други хора и способност да създава структура в неформална среда. Устрем за действие и внимание към наглед малките неща.
   Големите 5: Екстровертност, всеотдайност, сговорчивост.
   Оценки:
   5 – Дава силен пример за водене на група от хора, структуриране на задачите и преодоляване на възникнали препятствия.
   4 – Разказва за ситуация, в която е проявено водачество, но изпитва затруднения да посочи точни примери за преодоляване на трудности.
   3 – Отговорът е уместен, но липсват подробности за умения по водене на хора и разпределение на задачи.
   2 – Има участие в събирането на хора с второстепенна роля, без изявени умения по водачество.
   1 – Изпитва затруднения да посочи примери, които подсказват водачеството на група хора или създаване на неформална структура.

9. Търпение и способност за дългосрочно обвързване.

   „Участвали ли сте в дългосрочна дейност, която е отнела повече от очакваното време? Какво задържа интереса ви и как поддържахте търпението си?”
   Примери: Изработка на проект, учене на ново умение, ремонт на жилище.

   Какво да търсите: Способност на кандидата да упражнява своето търпение и постоянство, което подсказва за нивото на емоционална интелигентност и устойчивост.
   Големите 5: Всеотдайност, невротичност.
   Оценки:
   5 – Посочва ясен пример за целеустременост при постигане на дългосрочна цел със значим резултат, допълнен с разбираемо обяснение за справяне с напрежението.
   4 – Отговорът включва добър пример за постигане на дългосрочна цел, но е неясно как поддържа своето търпение и съсредоточеност.
   3 – Дава уместен отговор, но без подробности за това как подхранва собствената си самодвижност в дейността.
   2 – Даденият пример е неясен и има нужда от помощ, за да обясни целта и начините за нейното постигане.
   1 – Безуспешно се опитва да даде пример за дългосрочна ангажираност.

На този етап вече трябва с голяма увереност да се придобили знание какъв човек стои пред вас.

Време е да затворите интервюто (5 минути)

След като до момента сте говорили за лични преживявания, събеседникът ви вече би трябвало да се чувства в свои води. И ако досега разговорът беше за миналото, време е да обърнем поглед към бъдещето. Това ни дава друга перспектива, защото налага използването на въображение. Така че, преди да дадете възможност на кандидата за работа зададе своите въпроси, можете да отправите един последен такъв. Обърнете внимание, че понеже темата е нещо, което не се е случило, не се дават примери и не се поставя оценка.

10. Визия, бъдещи планове и лични ценности.

    „Ако имахте възможност да сте начело на екип от хора, с които можете да работите по каквото и да е извън офиса, какво ще е то? Защо избрахте това?”

    Какво да търсите: Широчина на кръгозора на кандидата, лични интереси и страсти, способност за творческо мислене.
    Големите 5: Отвореност, екстровертност.

Общото време за всички въпроси може да излезе извън рамките на един час. Според усещането ви за нагласите на кандидата и дали взаимно намирате разговора за полезен, може да попитате дали има съгласие да продължите малко повече от предвиденото.

В последните редове

на тази статия искам да посоча, че не претендирам предложените въпроси да са изчерпателни. Бъдете гъвкави, видоизменяйте ги или създайте свои теми за беседа.

Техническите умения на кандидата са от съществена важност, но на тях често се отдава повече от нужното внимание. Позволете си да проведете с вашия събеседник честен разговор, изпълнен с лични истории, към които проявявате жив интерес. Това ще помогне да се свърже с вас и дори кандидатурата да не бъде одобрена, да остане с добри чувства към вашата компания.

Поддържайте архив на своите беседи и оценките, които сте приложили към тях. Хората не са статични и се развиват. Кандидат, който е получил ниска оценка сега, след пет години може да изглежда по неразпознаваемо по-добър начин. Давайте втори шанс и сравнете данните, за да откриете потенциала за развитие на вашия събеседник.

Проверете въпросите си с вашите колеги преди да ги употребите в неконтролирана среда. Споделете постигнатите резултати с тях и се усъвършенствайте. Опитайте да ги използвате в неформални ситуации и обогатете личния си опит. Създайте връзка между различните въпроси, за да протече естествено разговорът.

Опитайте да не оценявате чертите на характера като добри или лоши. Те могат да бъдат подходящи или не за различните професии и длъжности, но това не трябва да служи за морална оценка на кандидата.

Ще завърша с това, че с тези въпроси не съм открил топлата вода. Нито имам пребогат опит във водене на беседи с кандидати за работа. Но може би един ден някой прохождащ ръководител ще попадне на тази статия и ще се вдъхнови да измисли свой начин, по който да общува с тези, които кани на беседа. На водачи и на кандидати пожелавам

Успех!

В тъмните доби на 17 ноември миналата година, патрул на МВР спира водач на МПС с марка БМВ. След проверка с дрегер и биологична проба се установява, че в кръвта на шофьора нивото на алкохол е в прекомерните размери от 2.52 промила. Максималното позволено от закона? 0.5 промила.

Шофьорът се оказва не кой да е човек. Самооприличилият се като културен антрополог Ивайло Цветков–Нойзи е водачът неслучил да се прибере с автомобила си след значителна употреба на алкохол. Заплашват го от една до три години затвор и глоба от двеста до хиляда лева. Щетите по репутацията му са несметни.

Случаят изисква особено внимание, защото под удара на закона попада личният автомобил на г-н Цветков. Масова (абсурдна и порочна) практика на МВР, прокуратурата и съда през последната година е да отнемат в полза на държавата автомобили от шофьори, които доказано са управлявали своята машина под влиянието на наркотици или алкохол отвъд рамките на закона. Принудително отнети са хиляди автомобили, което провокира търсенето и изграждане на нови паркинги, които да съхраняват движимото имущество до неговата продажба.

Не така стоят нещата, когато си известен. Съдът връща автомобила на г-н Цветков поради няколко причини. Първата е чисто съдебно минало: виновният може да е хванат в нарушение, но публичният му образ говори за инцидентен случай. Съдията добавя, че досегашните му глоби от МВР не го характеризират като „изключително недисциплиниран водач на МПС”. Тоест – само малко. Можем да си затворим очите за малко. На всеки се случва.

Втората причина е, че общественият му образ е с „позитивни характеристични данни”. Надали някой би отрекъл това. Виж, ако те съдят теб и нямаш обществен образ – ами да си имал! Къде се криеш? Общоизвестно е, че който има какво да крие, значи нещо не му е наред.

Третата причина е, че конфискацията на автомобила „ще накърни напълно неоправдано правото на собственост на осъденото лице”. Подозирам, че тук ще възникнат въпросителни, та ще си позволя да поясня: конфискацията е оправдана само ако си неизвестен. Колкото по-неизвестен, толкова по-оправдана.

Четвъртата причина, черешката на тортата, върхът на айсберга, антената на покрива, косъмът в брадата на Зевс: наказанието „конфискация” на автомобила спрямо г-н Цветков „ще го превърне в изкупителна жертва за назидание на останалите членове на обществото”.

Дами и господа, българският съд отсече: Славата ни пази!

Далеч от моите скромни умения е да вниквам в дълбоките дебри на закона в търсене на прецеденти. Неукият аз намирам подхода на съда за изключително проницателен, умело разкриващ тъканите на обществото, в което живеем. Общество, което е толкова изгнило от болестите си, че е достатъчно да вършиш дребни нарушения на закона, за да ти се разминат големите. Граждански колектив, където да си известен е призвание божествено и под благия поглед на съда ти е позволено да впиеш жадно устни в светите гърди на Майка България, смучейки донасита нектар и амброзия. Ако ще и зъбите ти да стискат от време на време. Само да не се чуе. Ако пък се чуе – няма да го правим на проблем. Не върви божественото да се приравнява с греховете на смъртните хора.

Както споменах, уменията ми са недостатъчни, за да си позволя да дам оценка на съда. Заради това се обърнах към няколко юриста с молба да дадат личното си мнение. Ето някои от отговорите, които получих:

„Рядко съм ставал свидетел на подобно новаторско мислене. Това разкрива свежи измерения в практиката ми и съм изключително доволен, че съдът вече защитава известните хора. Кантората ми има клиенти, които веднага биха се възползвали.” – Дейпра Вото, юрист от немски произход, Индия

„Ние от кантората „Бога, Тим и Апари” чакахме с нетърпение развитието на делото и открито приветстваме смелото съдийско решение. Вече получихме няколко запитвания от наши клиенти в САЩ за процедурата по взимане на българско гражданство. Клиентите са широко известни и ще запазя тяхната самоличност.” – Щепла Тим, съосновател на кантора „Бога, Тим и Апари”, САЩ

„Нашата организация проявява сериозен интерес към отсъждането в България. В момента извършваме проучване относно критериите за известност – колко пъти трябва да си споменаван в медиите и в какъв контекст. Също така какви са рамките за нарушения на деятел, за да бъде сметнат от съда за изключително недисциплиниран. Молим да запазите нашата анонимност.” – К.Н., Сицилия

По всичко личи, че скромната ни родина внезапно е придобила широк интерес. Възможността законът да те гали с перо не е за изпускане, но аз се притеснявам, че това не е достатъчно. Ето затова си позволих да се обърна към все още колебаещите се знаменитости по цял свят с допълнителен списък от привилегии, на които бихте се наслаждавали в България:

Широка подкрепа от себеподобни. Вашата известност ще ви изстреля в звездния небосклон на страната, където ще откриете любящ кръг на взаимопомощ. Ще можете да се наслаждавате на спонтанни импулси на обич и подкрепа към всяка снимка в социалните мрежи, дори да ползвате филтър. Когато неминуемо прегрешите закона (все пак това е целта на идването ви тук), около вас ще се съберат хванати за ръце голяма група други известни хора, облечени в тениски с избродиран надпис „С теб сме, Бубе!”, докато пеят „Къде си, вярна ти любов народна.”

Безкрайни приходи от реклама. Наистина, няма край. Кеф ти супермаркети, кеф ти хазарт, кеф ти салами. Ако пък сте много, безсрамно известен, ще ви потърсят да си дадете лицето или на банка, или на луксозна марка коли. Кой бяга от пари без работа?

Ще ядете донасита. Ще ви канят в предавания да гостувате на маса. Ще ви канят да сте домакини на маса. Без притеснение, ще сготвят вместо вас. Ако пък имате умения в кухнята, ще ви канят в готварски издания, за да викате агресивно и безмилостно срещу хора, които дават най-доброто от себе си. Никой няма да обърне внимание на сълзите им, аплодисментите гарантирано са за вас. Защото сте известен! Съвет: запазете самообладание, когато книгоиздателите се сбият кой да ви предложи сделка за поредица готварски книги.

Доволен съм от тези предложения. Уверен съм, че са достатъчно съблазителни, за да уловят чуждестранния обществен каймак. Ала конкуренцията не спи. Ще бъде ли достатъчно всичко това да накара младите, амбициозни дисциплинирани нарушители да повярват в България и да развият своята известност тук?

Това ме накара да отправя взор към нечестно пренебрегвания социален клас известни – инфлуенсърите. Попитах някои от тях: бихте ли развили своята популярност в България, с всички произтичащи от това привилегии и никакви отговорности? Ето какво ми отговориха те:

„Ама пари ще има ли? Искам поне четири хиляди на месец. Нали няма да ма карате да правя други... услуги? А, добре. Умения ли? Виж ко мога, виж. Тук съм се снимала на Занзибар. Тук съм се снимала на Филипинити. Тук съм се снимала на Хавайти. Тук филтъра не ма хвана и заради това изглеждам така. Иначе имам много хубави скули. Виж тука как съм са снимала у Перу.”

Разговорът продължи в посока, която ни отдалечаваше от моя въпрос, заради това реших да се обърна към друг техен представител. Смених социалната мрежа и отправих същото питане към достоен на вид джентълмен:

Я съм си известен и сега. Карам си камиона и съм им е...

Нещо стана, сигналът се изгуби. Бяха на ръба да се откажа, когато случайно ми попадна едно младо момче, чиято спортна физика свидетелстваше за здрава дисциплина. Ето какво ми отговори то:

„Мечтая си да стана охрана. Ама не в някоя вмирисана дискотека. Искам да съм охрана на сериозен човек. Да карам G-класата. Като си рекъл, може и на известен да съм охрана. Виж колко охранители станаха известни. Не го бях чувал това отсъждане. В България ли е? Мога единствено да ги поздравя. Крайно време е да спрат да преследват честните хора, които си изкарват прехраната с пот на челото. Няма да ме питаш чие чело. Аз вече съм известен, ама няма как да знаеш. Ще разбереш. Ще ми се чува името надалеч.”

Най-сетне случих на трезвомислещ човек! С такива хора съм спокоен за бъдещето на популярните личности в България.

Почувствах се окрилен от този успех. Но нещо продължи да ме гложди. Всички дадоха толкова много за известните, но какъв е моят принос? Какво мога да дам аз на тези хора, жертващи ежедневието и личния си живот за мен, обикновения зрител? Телевизорът работи зад гърба ми, докато отчаяно се боря с мисълта за собствения си провал. Чух познат глас, сладък глас – глас, с който долетя мигновено прозрение. Най-известният кръчмар на държавата рече с прорязващ тембър: ето, лятото си отива, а сезонът и тази година е слаб. Спомних си за препълнените кафенета, барове и ресторанти в центъра на София, Созопол и Слънчев бряг. Очите ли ме лъжеха? Би трябвало. Той е известен, а щом е известен, значи е прав!

Прозрението се превърна в идея. Гърдите ми се изпълниха с решителност. Планът придобива форма, пъзелът се нарежда, целта е заложена. Логиката ми е безпогрешна. Кой обича почивките? Кой обича да почива там, където няма никого? Кой има баснословни богатства, които да остави в България? И най-вече: кой би се възползвал от нововъведената защита от закона? Отговорът е по-предсказуем от следващата автобиография на Стоичков и съм убеден, че всички го знаем, така че едно, две, три: престъпниците.

Има нежна елегантност в това решение на тежките ни проблеми. Ала конкуренцията за тяхното внимание е жестока. Вече сме септември, сезонът изтича в канализацията, която изтича в морето. Трябва да се действа бързо. Така че запретнах ръкави, сложих шапката с мислите и веднага предложих на Министерството на туризма да организира рекламна кампания, таргетирана към известни престъпници от всякакъв калибър, без дискриминация към етнос и произход. По дяволите, дори и сексуалност.

Послание: „България: Където славата ви спасява от затвора”.
Целева аудитория: Американски картели, италиански мафиоти, руски президенти и за капка екзотичност: членове на Якудза. Всеки известен има право на почивка.

Ще ги посрещнем като нов кмет – Бойко Борисов: пременени в национални одежди, под съпровода на народна духова музика. Ще се погрижим да има залъци от питка с мед и сол за всички. Най-хубавите ни момичета ще стоят с големи табели в ръце, обрисуващи спокойствието за всеки известен в България. Най-здравите ни момчета ще вардят спокойствието на важните гости, като безпардонно отцепват хотели, пътища и плажове. Заплахи няма да са нужни – нито има други туристи, нито обикновените хора биха възроптали срещу тези, които ги пази законът. Вечерната програма по подразбиране ще включва ходене по жарава на нестинари. Чувствам се длъжен да отправя специално предупреждение: да не допускат Веско Маринов или Лили Иванова. Те успешно се преструват на известни дълги години у нас и някак все им се разминава.

С идването на престъпниците, от първостепенна важност е да се обучи родната полиция в благоприличие и сервилност. Да бъде издаден справочник с указания под името „Слава и богатство: новото лице на правоохранителните органи.” За нищо не света не бива да допускаме известните престъпници да бъдат жертва на полицейски произвол. Това е чест достойна единствено за образцовия гражданин. Добрата новина е, че полицай се става или с вроден талант за послушание, или след жестоко обучение, което стъпква и най-незабележимия опит за мисъл. Целият състав задължително да запомни лицата на туристуващите престъпници, както и личните предпочитания на всеки един от тях към наркотици и сексуални партньори. Не се щадете да използвате личните си контакти. Ако някой от известните туристи иска да излезе извън територията на курорта, непременно да бъде придружен с не по-малко от две патрулиращи коли.

Като част от моите граждански задължения си позволих си да обобщя горния текст и да го изпратя в няколко журналистически редакции. В България знаех, че няма смисъл – ние нашите известни си ги знаем. Къде учуден, къде радостен получих потвърждение от няколко реномирани медии, че текстът ми ще бъде публикуван. Очаквах реакциите със затаен дъх. Всяка държава има своите известни хора, но бях горд с България, че за нашите се грижим най-добре. Нямаше как да очаквам това, което се случи.

Из социалните мрежи заваляха порои на съгласие и подкрепа. Безкраен ред медии и блогове препечатваха, цитираха, видоизменяха и надграждаха върху моите идеи. От Мексико до Аржентина тръгнаха вълни на шествия за подкрепа, изискващи час по-скоро да бъдат приети законови промени, които да защитят техните популярни личности. Местните диктатори за първи път видяха някой да протестира без това да заплашва властта им и скоропостижно обявиха своята закрила над най-знаменитите им сънародници. С риск за собственото ми благополучие, ще си позволя да цитирам част от вдъхновяващите им речи:

„Там, където свободата умира, в пламтящия огън на революцията, като Жар-птица от пепелта се ражда нашата надежда за славна република. Ние, скъпи мой народе, всички ние сме орисани от съдбата заедно да изградим непреклонните устои на великата ни нация. Ярко гори пътеводната светлина на нашите сънародници, които заедно с вас горещо обичаме, почитаме и следваме по пътя към безсмъртието. И нека аз първи изрека на глас думите, които живеят във вашите сърца: Да живеят! Да живеят! Да живеят!”

„Стоя пред вас смълчан и смаян. Божественото провидение се яви тази нощ в съня ми и започна да шепти моето име. Отворих очи и пред мен се разкри образ неописуем, по-красив от най-красивата жена, по-силен от най-силния мъж. Не ми говореше с човешки глас, а като че ли думите трептяха в съзвучие със струните на нежна арфа. Стоях в захлас и слушах. Гласът разказваше за пътя към смирението, за любовта към Него и наместниците му на нашата земя. „Кои са те?” Го попитах изпълнен с покорство. „Само Моите пратеници могат да бъдат обичани от всички.”, рече Той. И аз разбрах. Всички ги познаваме, защото ги обичаме. С декрет от Бога заповядвам: пратениците Негови да бъдат тачени с високи почести и закриляни от човешкия закон, защото те могат да бъдат съдени само от Него.”

„На оръжие! Не ще допуснем капиталистическите узурпатори на родината ни да глозгат оголените ни от войната кости. Ограбиха земите ни. Изнасилиха жените ни. Убиха децата ни. Къде е справедливостта на тяхната демокрация? Къде е законът? Тук! Пред вас! Гордо до мен стоят вашите водачи, главнокомандващи на великата ни армия и смея да твърдя: мои верни приятели. Вижте как блести тяхната сабя! Чуйте как гърми тяхната пушка! Стъпчете с ботуш предателите на отечеството, които не отдават цялата своя любов към нашите благочестиви братя! Вие ги подкрепяте! Вие ги следвате! Вие сте готови да умрете за тях! На оръжие!”

Целият свят прегърна и даде необикновена сила на тази крехка идея, поникнала в малка България. Когато президентите не можеха да намерят общ език, започнаха да се облягат на закрилата на известните. В цял свят зачестиха случаите някой популярен човек да извърши престъпление, което законът или игнорираше напълно, или осъждаше жертвата. Всички обичаха известните. ООН единодушно прие резолюция, която обяви правото им да бъдат закриляни от закона като основна общочовешка ценност. Историята запомни този акт като „Българската резолюция”. В следващата космическа совалка, която човечеството изпрати към необятната шир на Вселената, със златни букви ще бъде гравиран първият общочовешки закон, закрилящ известните. Защото те са неприкосновени.

Да закриляш група хора от пълната строгост на закона заради общественото им положение е опасна игра. Когато хиляди други граждани, които не са се сдобили с популярност, страдат ежедневно от безмозъчно роден закон, съдът трябва да е този, който въвежда поне малка справедливост. Да, смятам, че автомобилът на г-н Цветков не трябва да бъде конфискуван. Както не трябва да бъде конфискуван нито един друг автомобил. Но докато се конфискуват превозните средства на популярно-необременени хора, същите санкции следва да се приложат неотменно и към тези, избрали да се къпят в народната любов. Ако не спазваш обществените норми, капките на тази любов понякога ще са от слюнка. Г-н Цветков през цялото време се държа почтено: публично призна своята вина, изказа искрено съжаление за случилото се и не се тикаше в общественото внимание, докато твърди как е „канселиран”. Дали можеше да направи още? Разбира се. Винаги може още. Въпреки това той постави пример за поемане на отговорност за собствените си безразсъдни действия и това е нещо, което не може да му бъде отнето.

Законът трябва да бъде поправен спешно. Хиляди невинни хора са пострадали и ще пострадат от него. Това е работа на законодателя. Дотогава моят съвет към вас е: бъдете известни!

На последните парламентарни избори България стигна до исторически ниска избирателна активност от 34.41%. Докато политическите водачи се замерят с грозни обиди, тълпата от обикновени българи се отдалечава от бойното поле в Народното събрание. Мистър Кеш, Делян Фактурата, Прасето Пеевски, Боко Тиквата, Христо Шехерезадата. Това е малка част от политическия репортоар, в който българският народ е въвлечен като съучастник. Всяка от страните генерира злодеи и аватари за собствена употреба, добавяйки прякори и фрази към избирателния фолклор. Те се поемат от активните в политическия живот българи и заживяват собствен живот, като биват повтаряни и видоизменяни под (и във) новини, видеа, карикатури и постове в социалните мрежи. Поддръжниците на политическите фракции, платено или безплатно, повтарят създадени от обществените водачи или народното творчество цветущи изрази, докато защитава собственото си племе или напада чуждото. Тази словесна война между различно боядисани таралежи не е безобидна реторика – тя е симптоматична за

Дълбок упадък в българската демокрация

Всеки следващи избори поставят нови рекорди по ниска избирателна активност. Парламентарните сили рядко водят конструктивни преговори по законодателни инициативи или правителствени политики. Вместо това предимно се нападат или защитават през медиите и социалните мрежи. Почти не е останала тема, която да не е потенциално взривоопасна. Действие, което да не предизвика лавина от реакции. Божидар Божанов, народен представител от „Продължаваме Промяната - Демократична България” (ПП-ДБ) наскоро направи справка с директор в ГДБОП, в опит да получи информация какви са причините придобил малка популярност сатиричен сайт да бъде свален. Почти моментално беше нападнат от ГЕРБ с несъстоятелното твърдение, че се опитва да влияе на органите на реда. Кирил Петков, от същата формация, направил работна среща с човек от АПИ, за да получи информация за състоянието на конкретен проект, след което публикува текст в социалните мрежи с наученото и обещание, че ще продължава да следи работата по проекта. Това създаде нов скандал и обвинение, отново от ГЕРБ, че Кирил Петков се опитвал да влияе на работата на АПИ.

Двата примера не показват единствено неразбиране за разликите между пасивно и активно участие в даден процес. Да получиш информация е пасивно действие – освен ако не правиш експеримент в квантовата физика, получаването на информация не променя изхода на процеса, за който получаваш информация. Обратно, активното участие в процеса означава, че ти му влияеш и се опитваш да запазиш или промениш неговото развитие. В случаите с Божанов и Петков, те искат информация, без да влияят на даден процес – участието им е пасивно. Политическата среда в България е толкова отровена, че вече не се прави разлика между двете и стига някой да повдигне обвинение към друг, това вече е достатъчна причина да се създаде скандал, фолклор и нови муниции в битовите битки между привържениците на различни фракции.

От дадените примери може да бъде създадено впечатлението, че политиците на ПП-ДБ са тези, които получават медийни бухалки по главата. Нека обърнем внимание и на техния репертоар, изваден от профилите на Иво Мирчев, Кирил Петков и Мартин Димитров:

Привържениците на формацията биха направили забележка, че всеки от коментарите е следствие на конкретни действия или бездействия, които оценяват като корупционни или неморални. Целта на този текст не е да убеждава в едната или другата правота. Фокусът, който искам да поставя, е върху политическото говорене: отправянето на обвинения, заяждането и фиксацията върху политическия опонент.

Ще си позволя да отделя ПП-ДБ в единия лагер и всички останали в другия. Позволявам си го, защото политическото противопоставяне в парламента силно се изразява по точно тази скала: другите партии се хвърлят в битка срещу антикорупционната формация и много рядко влизат в схватка един с другиго.

По-важен от съдържанието е сблъсъкът

Без значение дали авторът е Мирчев, Петков, Борисов, Пеевски или Костадинов, обвинението по дефиниция всява разделение. Гради племенно мислене, където вождовете настройват глутниците една срещу друга и ги оставят да се лаят. Когато тази вражда не само не спира, а и се увеличава през годините, хората се изтощават емоционално. Не искат повече да участват. Редиците на племената намаляват. Политическата поляризация и сблъсъкът на взаимноизключващи се твърдения объркват гласуващите и те не просто стават неутрални, а спират да се интересуват от политическия живот в страната въобще. Малко са тези, които сменят лагера. Изследване показва, че неутралните гласоподаватели развиват озлобление към всички политически участници, докато същевременно намалят своята доброжелателност към тях. Това, от своя страна, активира още по-голяма поляризация сред крайните привърженици на политическите партии. Макар изследването да е направено в САЩ, този модел се наблюдава и в България.

Създадената отдаденост към собственото племе не се ограничава само до аргументирани нападки. Не само това, но желанието да доминираш над политическия си противник и омразата към него са много по-силни мотиватори от любовта към партията, на която симпатизираш.

Друго изследване, извършено в Обединеното кралство, САЩ, Белгия и Испания, показва, че

Политическата дискриминация вече е по-силна от тази базирана на раса, религия, етнос, език, произход

Хората създават по-силни връзки със своята политическа принадлежност, отколкото социалните групи, които партиите би трябвало да представляват. Може би един от факторите е, че интернет и социалните мрежи дадоха достъп до една и съща трибуна на различни слоеве от обществото, с което се намали степента на важност на физическата общност.

Същото изследване наблюдава, че политическото пристрастие се засилва със степента на образование – колкото по-високо по академичната стълба е стигнал човек, толкова повече се окопава в собствения си лагер. Това поставя под въпрос в какъв тип избиратели се целят политическите партии у нас, а донякъде и какъв е смисълът от коалиция между чудесните от „Демократична България” и чулевите от „Продължаваме Промяната”.

Несъмнено масовите медии са фактор

След пролетните избори на 2024 Кирил Петков започна да се оплаква в различни студиа, че нямат същия медиен комфорт, какъвто имат Пеевски и Борисов. Без конкретни данни за брой появи в ефир и ефирно време няма как да се съглася или не с него. Усещането за медийно отразяване, като всички други усещания, може да бъде лъжливо. В този случай да се базира на Ефекта на враждебните медии. Този ефект се наблюдава, когато политическите опоненти обвиняват една и съща медия, че дава повече ефирно време на техните съперници и отразява чуждата гледна точка в положителна светлина. Ефектът се наблюдава още в социалните медии, полицейските действия, съдействие на институции и други.

Не може да се отрече, че през годините както директна, така и индиректна медийна собственост е имал Делян Пеевски. В гласуващите за ПП-ДБ отдавна стои усещането, че националните медии обслужват най-вече ГЕРБ и ДПС. За съжаление така и не се намери партия, която да борави с твърди научни данни, за да подкрепи или отхвърли тези обвинения. Брой участия, широчина на влияние, ефирно време, а с настъпването на ИИ дори емоционалният заряд на въпросите от водещия могат да бъдат приведени в измерими и проверими факти.

Политиката е емоция

Сблъсъкът между племената е групова динамика, която носим в гените си от милиони години. За да победи нашето племе, а не чуждото, нашата енергия трябва да е повече от чуждата. Това е причината етиопските воини да започнат да използват зърна от кафе, ацтеките и маите да се обърнат към какаото, а в по-ново време нацистите да се уповават на амфетамините. Приливът на енергия може да бъде достатъчно голям, че да наклони везните в твоя полза. След дълга употреба, заради пристрастяването към свръхстимулация, вече не е толкова важно за какво се биеш, а да се биеш по принцип. Всички знаем, че когато се злоупотребява със стимулиращи субстанции, емоционалното здраве на човек може да се влоши до необратими граници. Естествената ни защитна реакция е да се отдалечим от изтощението на битката и взимащият връх прекомерен ентусиазъм.

Политическото противопоставяне има същия енергизиращ ефект. То ни поставя на нокти, адреналинът и кортизолът скачат, а ние сме готови за бой. Проучване от 2018 г. сочи, че част от политическото насилие може да бъде родено от жаждата за емоция. Открива се връзка между удовлетворението от живота на един човек и поддръжката му за екстремизъм. Тези открития могат да бъдат приложени към част от крайните групировки в страната. Същото проучване открива, че ако склонните към насилие хора бъдат поставени в обстановка на миротворни, но отново въодушевени групи, желанието на първите за екстремизъм намалява.

Не трябва да се заблуждаваме, че едната страна е по-разумна от другата

Хората в политическите племена споделят нещо повече от емоцията на противопоставянето. Когато сме под нейното влияние, често абдикираме от аналитичните си способности. До такъв извод стига изследване, което показва, че както лявото, така и дясното политическо пространство изпитва трудности да оприличат с голяма точност дали едни силогизми са правилни или не, ако верният отговор утвърждава разбиранията на другата група.

Силогизъм е логическа формула, където на база две твърдения се създава логическо трето. Пример от Уикипедия: Ако всички хора са смъртни (1) и всички гърци са хора (2), то всички гърци са смъртни (3).

Същото изследване наблюдава, че когато се възползват от аналитичните си способности, уменията на левите и десните участници се подобряват, но по различен начин. Клонящите вляво се представят по-добре във всички видове политически силогизми, както и неполитическите. Тези отдясно се представят по-добре само в потвърждаващи левите убеждения силогизми и в неполитическите такива, но срещат затруднения да подобрят уменията си в тези, които затвърждават десните убеждения.

Има и други изследвания, които показват, че хората и от двете страни на политическия спектър споделят същото предразположение към пристрастия, конспирации и вярването, че противниците им вярват в идеи, които самите противници отричат.

Време е за нов подход

Христо Иванов каза наскоро, че годините на политическа доминация са свършили. Вече живеем във време на това несъгласни да работят заедно. Това изисква омекотяване на агресията и спиране на безразборното сочене с пръст, дори това да е заслужено със стари грешки. Както виждаме нито неговите съпартийци, нито партньорите от „Продължаваме Промяната” са съгласни.

Бойко Борисов, който се радва на впечатляващо политическо дълголетие, постъпи другояче. След като изрази съжаление, че не може повече да работи с диалогичния Христо Иванов, бившият премиер показа мъдростта да се вслуша в думите на му и наложи над собствениците си редици пълно мълчание – спиране на нападките към политическите си противници. Макар и с леки пропуквания, заповедта му бе спазена. В следващите седмици Борисов направи компромис с крайно-дясната формация „Възраждане”, като подкрепи техния проектозакон, забраняващ дискусиите за ЛГБТ+ в училище. Стигна дотам, че постави под въпрос собствената си евроатлантическа принадлежност. Малко след това обяви, че е готов да работи с всеки.

Посочените политически проучвания показват защо това е правилният подход. Непрестанните политически сблъсъци отказват неутралните от участие в обществения процес, карат част от ядрата на партиите да станат неутрални, или озлобява останалите още повече. Обратно, мекият подход привлича гласуващите – след седем поредни избора за парламент, обещанието за политическо спокойствие е привлекателно. Силата на това привличане е толкова голяма, че избирателят е готов да прости предишни грехове или потенциално съдружие с несъвместими партньори.

„Продължаваме Промяната – Демократична България” не могат да си позволят да продължат с първосигналното желание да проявяват агресия срещу политическите си противници. Христо Иванов каза нещо контраинтуитивно – че „Демократична България” трябва да се върне към своето ядро от избиратели. Това е невъзможно, защото ядрото, по дефиниция, винаги ще е най-твърдо в позициите си спрямо другите партии. Напротив – формацията трябва да се отвори към неутралните избиратели. Това минава през смекчаване на тона и постилане на пътека към сътрудничество. Понеже всички политически участници носят със себе си доста сенки, ясно заявени принципи на сътрудничество, които да се базират на правова държава и равни човешки права за всички, трябва да са аксиомите в преговорите за всички политики.

Начинът това да се случи е най-напред с решителен край на обвинения за неща, които са се случили в миналото. За всеки проблем да се създава решение, а не нападка. Поглед към общото с другите партии, не към различието. Неотменима заявка за правова държава и равни човешки права за всички. Публични преговори и имунен отговор към неочаквани задкулисни играчи. Ясно разписани правила за сътрудничество, които не унизяват партньорите.

Например, вместо „Заради ГЕРБ няма язовири” – „За да имаме язовири, ще създадем стратегия с експерти.” Вместо „Нямаме общо с БСП” – „С БСП мислим в една посока относно подобряване на условията за бащинство”. Вместо „Намерихме Пеевски да седи до Борисов” – отваряте преговорите пред всички, за да се виждат участниците в тях. Вместо хлабави сглобки и тайни министри, коалиционно споразумение и ясна отговорност.

Така се печели уважение. Така се приобщават избиратели. Така се гради визия за бъдещето в общественото съзнание. Другото е загуба за българите.

Геополитическият натиск върху България се засилва всеки ден. Докато Румъния заздравява своите връзки със САЩ и НАТО, силното влияние на Русия в Сърбия и Северна Македония продължава да насажда национализъм и разделение. Опасността да завием към Изток е надвиснала над нас и желанието за управление на първата политическа сила (ГЕРБ) може рязко да промени баланса на прозападните сили към негативен. Това ще постави страната под риск от управление с модела на Орбан, заради който Унгария стана най-бедната страна в Европейския съюз и започна тиха война с него.

Може ли това да провокира обществените водачи да надмогнат дребнавите нападки и да открият общ език на уважение и сътрудничество? Бъдещето на демокрацията в България е поставено на кръстопът. По-важно от всякога е кой определя посоката.