2024 година в игри
Кратък обзор на заглавията, които ме заинтригуваха през 2024 г.
Пандемията в началото на десетилетието удари сериозно развлекателната индустрия. Често игрите използват актьори в своите продукции, което се оказа сериозно затруднение при повишени мерки за здравословна сигурност. Сега, след като човечеството си върна санитарния контрол, разработчиците започнаха работа на пълни обороти и игрите започнаха да валят. Не е за пренебрегване и това, че от пускането на PlayStation 5 минаха четири години – време, достатъчно да започнем да виждаме първите заглавия направени конкретно за тази платформа. Фокусът ми ще тук бъде предимно върху игрите, които са излезли за тази конзола, с едно изключение.
Final Fantasy VII Rebirth
Оригиналната Final Fantasy VII има статут на легенда. Публикувана през 1997 г., тя собственоръчно изстреля продажбите на оригиналния PlayStation в небесата с изумителни за времето си графики и музика, преплитане на кино и игра, и увлекателна история, която да ги събере. Играта за първи път успява успешно да наложи жанра JRPG в САЩ, с което започва нова ера в индустрията.
След дълги години на слухове и надежди, Square Enix чуха воплите на играчите и обявиха, че ще пуснат обновена версия на играта. Това се случва в три части, като първата – Final Fantasy VII Remake, вече беше публикувана в края на 2020 г. (и началото на пандемията). Три години и половина години по-късно беше готова и втората част от поредицата – Rebirth. Публикувана през февруари тази година, играта получи безкрайно много отлични оценки както от критици, така и от играчи.
Напълно заслужено: изумително е, че толкова кратко време създателите на Rebirth са успели да създадат толкова невероятно богат свят. В него са включени близо тридесет мини-игри, сред които Queen’s Blood – толкова добро попадение, че всички чакат самостоятелна версия. Още: познатата от оригинала Форт Кондор (но в значително по-добра версия), всички игри в развлекателния комплекс Златната чиния, и дори свирене на пиано с истински ноти.
Цялата история на играта се развива в четиринадесет глави из седем свята, всеки по-изумителен от предишния, със собствена музика, настроение и хора. Музиката заслужава отделна статия сама по себе си, но думите никога не стигат, когато искаш да опишеш водовъртежа от емоции, които предизвиква.
И тази година PlayStation създаде преглед на това колко време съм отделил на коя игра. Безапелационното първо място с над двеста часа игра беше за Rebirth. Това е моята лична игра на годината. Ако решите да се впуснете в тази история, все пак един съвет: записвайте често.
Prince of Persia: The Lost Crown
Поредицата „Принцът на Персия“ от години е в кома. Което е изключително странно, защото е една от най-обичаните поредици в историята на игрите. Толкова, всъщност, че през 2010 г. излезе и филм със същото име (макар и скромен успех).
Скромният успех, за моя огромна и горчива изненада, е нещо, с което може да се „похвали“ и това издание на играта. През годината Ubisoft обявиха, че разформироват екипа, който е създал играта, заради разочароващи продажби. Поради необяснима причина от компанията са очаквали, че играта ще има стигне постиженията на големите заглавия в нейното портфолио: Assassin’s Creed и Far Cry. Което е странно, предвид че вселената на Принца беше изоставена за над десетилетие. Може би не е случайно, че с подобен мениджмънт Ubisoft са на ръба на фалита и спешно търсят купувач.
Самата игра е от жанра Metroidvania и е изключително пленяваща. Историята не е от най-впечатляващите, но механиката на игране е съвършена. Светът е голям и пълен с пъзели и тайни. The Lost Crown е достатъчно лесна, за да е достъпна за всеки, но и достатъчно трудна, за да не омръзне на опитните. А някои от пожелателните предизвикателства гарантирано ще предизвикат стремеж да захапете контролера.
Helldivers II
Тази игра дойде като че ли от нищото и се превърна в глобален феномен за часове. Всички копия бяха изкупени мигновено, а сървърите се задъхваха от играчи. И макар оттогава ентусиазмът да понамаля, играта все още привлича десетки хиляди хора дневно. Междувременно разработчиците пуснаха и допълнение, което ѝ вдъхна нов живот (или смърт, в зависимост от гледната точка).
Самата игра е стрелба на килограм – събирате се група войници и отивате на други планети, за да убивате извънземни или роботи. Като концепцията не е кой знае колко дълбока, но масовото меле и напрегнатият екшън кара хората да се връщат обратно отново и отново. Защото няма нищо по-вкусно от пълна чаша свобода.
Astro Bot
Чиста радост.
Rebirth може да е моята игра на годината, но Астро спечели сърцата на милиони хора и критици. Това му донесе престижното отличие Игра на годината от The Game Awards. Което за непретенциозна игра, която отнема по-малко от 20 часа, е впечатляващо.
Играта е носталгичен поглед към историята на индустрията и PlayStation в частност. Астро се пременя в най-различни костюми, използва разнообразни инструменти и специални умения, за да намери своите приятели-роботчета и да ги върне при кораба-майка. Играе се с лекота и нивата минават неусетно. Подходяща е за всякакви възрасти, включително и да я играете с децата си.
Най-добрите могат да се състезават да минат нивата за възможно най-кратко време. И това може да звучи лесно, но ще има моменти, в които ще искате да си изскубите косите, защото сте пропуснали следващата платформа за един пиксел.
Други игри на 2024-та
Други игри, които не заслужават отделно споменаване или не съм стигнал до тях:
Alone in the Dark – приключенска-хорър игра, от която очаквах повече, но все пак не е лоша.
Dragon’s Dogma II – първите часове са впечатляващи, докато не осъзнаеш, че всичко впечатляващо се повтаря отново, и отново, и отново, и отново, и отново, и отново, докато накрая не искаш да изхвърлиш диска през терасата.
Rise of the Ronin – интересна игра, която се развива във феодална Япония. Не е кой знае колко впечатляваща, но е чудесна за запълване на времето.
Stellar Blade – това е една от двете игри, които заслужаваха отделно споменаване, но бяха съкратени в опит да спазя някакви граници. Приятна музика съпътства премеждията на EVE – робот в (прекрасно) женско тяло, която се опитва да въдвори ред в един хаотичен свят. Игра, която те кара да се чудиш добре ли е, че има повече жени-герои, или е неприятно, задето главната героиня е толкова феминизирана, че очевидно целевата аудитория е мъжката.
Silent Hill 2 – друга легендарна игра, която получи своето преиздаване тази година. Все още не съм стигнал до нея и нямам впечатления, но мненията са масово позитивни и по всичко личи, че поредицата получава заслужен шанс да възкръсне.
Alan Wake II – хорър игра, която ни връща към премеждията на писателя Алън Уейк и неговото лутане между световете. От видяното до момента имам смесени впечатления: категорично е много по-добра от първата част, но управлението на героя не е от най-лесните и оставя неприятно усещане. Все пак си заслужава дори само човек да мине през музикалния сегмент в пета глава от играта.
Frostpunk 2 – продължение на нашумялата първа част, в която на плещите на играча седи отговорността да осигури топлина и храна на стотици хора, докато се бори с инциденти, подстрекатели и оцеляване на всяка цена. Втората част се развива в момент, в който поне базовото съхранение на живот е подсигурено, но вече на сцената излизат борба за надмощие, в което нашата роля е да балансираме между различни интереси и фракции във все така непрощаваща обстановка, където трудните решения се взимат бързо и категорично.
Black Myth: Wukong – за последно оставям една противоречива игра. Не защото не е приета добре, а защото е китайска. Това, само по себе си, не е лошо – игрите се съдят по техните качества, а не произход. Проблемът идва от това, че с точно този произход идват и фен-база от милиони играчи, част от които са готови на всичко, за да видят тяхната игра като победител във всички класации, които съществуват. Националистическото чувство на превъзходство на китайците е толкова силно, че изпълнителният директор на разработчика е написал своята реч, с която да приеме наградата за „Най-добра игра на годината“ от The Game Awards, две години преди играта да излезе въобще на пазара. А който ме познава знае, че ненавиждам някой да демонстрира чувство на превъзходство.
Игри, които са излезли отдавна, но тази година играх за първи път
Hades (2018) – увлекателна игра, в която играчът се въплъщава в Загрей, син на Хадес – богът на Подземното царство в древногръцката митология. Той се опитва да пребори проклятието, според което не може да напусне земята на баща си. В опитите му да намери път навън се среща, разговаря и бие с различни митологични герои, а боговете на Олимп му помагат със своите дарове. Независимо дали успее да стигне заветния свеж въздух на гръцката земя или загива някъде по пътя, Загрей се връща обратно в реката Стикс и започва своя път наново.
Lies of P (2023) – великолепна игра, в която вие сте Пинокио и се борите да намерите Джепето. Неизвестна чума е обхванала света на Пинокио и автоматоните са полудели. Това ги агресира срещу нашия герой и той трябва да премине през много премеждия и вътрешни борби, да освободи много хора и да научи много неща, за да стигне своята заветна цел. Играта е Soulslike, така че небрежните играчи могат и да я пропуснат.
Little Nightmares I (2017), II (2021) – влезте в кошмарите на две малки дечица, Шест и Моно, които се опитват да избягат от гротескния свят, в който са принудени да живеят. Атмосферата е потискаща, опасности дебнат отвсякъде, а възрастните се опитват да ви сграбчат и навредят. Часове борба за оцеляване, която събужда у нас най-големите ни детски страхове.
Dead Space (2023) – чудесен космически хорър, ново издание на играта от 2008 г. Главният герой се движи из тесни и мрачни коридори, излиза в открития космос и се бие срещу непрощаващи чудовища. Ако виреете в напрежение, това е играта за вас.
Returnal (2021) – тази игра дойде с началото на PS5 ерата. Дълго време я игнорирах, защото ми се стори несериозна, но след години на възхвала в онлайн форумите, все пак я пробвах. И се оказа, че съм се заблуждавал сериозно. Играта е страхотна пукотевица – астронавт се събужда на чужда планета, след като сондата ѝ е катастрофирала. Изправя се срещу пълчища извънземни и изпълзяли от миналото страхове. Чудесна игра, с която можете да си пуснете аудиокнига като фон.
Sifu (2021) – овладейте тайните на кунг-фу и оставете пътека от пребити врагове по пътя ви към отмъщение срещу хората, убили баща ви. Играта има хитър механизъм, който ви позволява вместо да умрете, да се състарите с няколко години и да продължите похода си към справедливост. Всяко състаряване носи със себе си естествените недостатъци на възрастта и прави битката много по-трудна. Играта ще изпита способностите ви до краен предел.
Resident Evil 4 (2023) – друга игра, която носи със себе си статута на легенда. За поредицата и самата игра са казани премного неща, за да ги повтарям отново. И да, заслужава си.
Sekiro: Shadows Die Twice (2019) – издание на FromSoftware, с което всички почитатели на Soulslike жанра са добре запознати. И макар да съм изиграл Elden Ring, Nioh, Lies of P и други подобни, тази игра ме отказа (на този етап). Ако вие имате здрави нерви и безгранично търпение, опитайте се.
The Witness (2016) – спираме с екшъна. Играта е изцяло пълна с пъзели, които понякога ще искат сериозно да разръчкате сивото си вещество, да мислите много нестандартно, а понякога просто невъзможно без да погледнете решението в интернет. Аз стигнах до момент, в който пъзелите вече изглеждаха направени единствено с цел да накарат играча да намрази играта.
Outer Wilds (2019) – за тази игра, казват, има два вида играчи: които се влюбват в нея и които не я схващат. Аз съм от вторите. Играчът приема ролята на пътешественик в една слънчева система. Търси разни хора, чете странни езици и се провира през тесни дупки. Не предлага линейна история и е лесно да се загуби човек.
Това е почти пълният списък с игри, които са минали през ръцете ми тази година. И ако искате да изиграете не повече от две от тях, то нека бъдат Final Fantasy VII Rebirth и Astro Bot.