
Отминаха и октомврийските избори на 2024 година. Победителите са неоспорими, а по всичко личи, че второто място остава за „Продължаваме Промяната–Демократична България“ (ПП-ДБ). Коалицията е спечелила около 40 хил. гласа над тези от изборите през юни и докато тепърва те ще анализират своето представяне през тази кампания, ще си позволя да споделя личните си впечатления от нея. Макар повечето да варират от негативни към неутрални, имаше и приятни искри на нещо малко по-различно.
Кампанията започна „ударно“ с разкритията на Иво Мирчев от „Да, България“ с конкретни имена, за които се твърди, че участват в
Купуването на гласове
Този лайтмотив продължи през целия месец до изборите. Мога да предположа, че целта е била да вдъхнови гражданите с будна съвест да се противопоставят на този вид контролиран вот, като се втурнат да подкрепят някоя от формациите, които не са свързани с Пеевски (сочен за основен подбудител и бенефициент на купуването на гласове).
Първо, подбраният момент за това разкритие беше неподходящ. Подобни взривове могат да послужат като тласък в петъка преди изборния почивник, ала трудно ще тлеят в сърцата на хората цял месец. Подобни атаки заслужават прецизен план, а не революционен плам.
Второ, въобще не беше нужна. Дори да приемем, че всичките около 280 хил. гласа за формацията на Пеевски са купени (нещо, в което аз лично не вярвам), това са едва 4% от общия брой граждани, които имат правото да участват в изборите. Както вече съм писал, тъкмо негласуващите граждани са ключът към успеха в демократичния процес.
Трето и последно: гръмогласното обявяване, че изборите масово са компроментирани, отблъсна хора от политическия процес. И как няма да е така: кой би искал да участва в игра с предварително наредени карти? Нещо повече, свързано отново с непрекъснатото публично противопоставяне: ако един човек е завладял всички системи в държавата, каква мотивация може да има някой обикновен гражданин да участва в политическите процеси на тази държава? Особено ако след толкова години на протести и подкрепа, не само че нищо не се е променило, а правителството на самите ПП-ДБ позволиха на същия завзел институциите човек да бъде техен говорител.
Това беше и най-големият автогол на формацията. Той за пореден път беше вкаран от Иво Мирчев заради демонстрираната му неспособност да бъде тактик. Чрез отказа си да отстъпи от емоционалната си вражда с Пеевски и Борисов, той не спазва едно от основните правила на „Кръстникът“: „Никога не мрази врага си. Влияе на преценката ти.“
Иво Мирчев не е единственият с противоречиви ходове в тази кампания. Подобно нещо направи и неговия колега Кирил Петков, макар и с несравнимо по-нищожен ефект. В опита си отново да се подиграе на своя политически опонент от ГЕРБ, както стори в предишната кампания, в своя Фейсбук профил лидерът на „Продължаваме Промяната“ публикува
Иронизиращо Борисов видео
В него се осмиват редовните включвания на водача на ГЕРБ от служебния АПП1 или „джипката“.
https://www.facebook.com/kiril.petkov.104/videos/1029395065864514/
Това безспорно донесе много усмивки на привържениците на ПП-ДБ. Но нека не забравяме, че основният възможен коалиционен партньор за формацията са тъкмо ГЕРБ. Нерешимият въпрос остава: как ПП-ДБ ще обяснят на своите избиратели, че са готови да подкрепят управление заедно с ГЕРБ, като по време на кампанията им се подиграват и обрисуват като свои врагове? Как ще работят с тях по политики и закони, ако публично показват непоносимост? Този когнитивен дисонанс е невъзможен при хора, които искат да бъдат честни с избирателите си. Другият въпрос е свързан с кампанията като цяло: защо се позволява творческа самодейност, която не е координирана с ПР екипа зад нея, а ако е: защо клипът присъства единствено в профила на Кирил Петков?
От същата формация дойде и може би единствения лъч надежда, че по-различна кампания е възможна. Това беше изразено във видео с
Кайт, скейт и едноколесник
Отново публикувано във Фейсбук профила на Кирил Петков, в клипа ставаме свидетели на трима човека, които обикновено не бихме свързали с политика.
https://www.facebook.com/kiril.petkov.104/videos/1519696555345534/
Не защото не са политици: двама от тях са много добре известни, като единият е лично Кирил Петков. По-скоро защото упражняват действия, които обикновено се свързват с млади и динамични хора. Аудитория, от която ПП-ДБ имат гореща нужда. Това е и видео, в което няма противопоставяне, подигравки, не се говори за други партии, нито за купени гласове. Може би заради това има над шест хиляди гледания във Фейсбук, сравнено с две и половина хиляди за предишното с „джипката“. Поне този път видеото е официално признато и качено в YouTube канала на „Продължаваме Промяната“.
Това трябва и най-сетне да подскаже правилния подход за евентуалните следващи избори: позитивна кампания, раздвижена, насочена към различни групи, подчертаваща силните страни на кандидатите. Кирил Петков е млад и динамичен човек, върху което правилно са поставили голям акцент. Голяма част от кандидатите могат да имат подобни видеа със собствените им области на действие: младата майка Лена Бориславова към други майки; програмистът Божидар Божанов към ИТ индустрията; бизнесменът Иво Мирчев към други бизнесмени; доктор Симидчиев към други здравни служители; академик Денков към учени, професори и студенти; възможностите са толкова много, че да се вкарват отново и отново в същата скучна рамка е като да изливаш питейна вода в помийна яма: абсурдна загуба на потенциал.
Като ярък пример за
Пъхане на квадратче в триъгълна дупка
е видеото на Христо Петров–Хазарта с академик Денков. Бившият министър-председател зае водаческото място на прочутия лирик в 25-ти МИР и е логично да получи неговата подкрепа. Самото видео, обаче, не провокира каквато и да е симпатия към учения.
https://x.com/Akad_Denkov/status/1849898745250578651
На думи казаха правилните неща, но двамата са от различни планети. Ицо Хазарта се опитва да предаде своята жизненост и маниери на човек, който никога не ги е изпитвал. Видеото се чувства като успял млад човек, който се опитва да уреди баща си на работа в бар на „Шишман“. Николай Денков има множество прекрасни качества, върху които може да се уповава. Да бъде на същата вълна с младежта не е едно от тях.
Ще завърша темата с видеата, като напиша няколко реда и за „Да, България“. Абониран съм за канала им във Viber и по време на кампанията на няколко пъти исках да се отпиша. Там се лее безкрайна информация от дълги текстове, дълги клипове и неинформиращи картинки, едни от други по-безинтересни, еднообразни и непровокиращи ентусиазъм. Сигурен съм, че сред целия поток от информация е имало и нещо ценно, но то просто е било изгубено сред какофонията от информация. Дори и да не се отписах, спрях да ги следя. А и не изглежда да казват нещо различно от това, което вече съм слушал през последните 5 години.
Различен подход
за тях би бил фокус и разказвачество. Вместо семпла картинка с нечий лик и номер на бюлетина, нека има послание за какво едно нещо се бори този човек. Вместо дълги видеа с участия по телевизионни студиа, нека има добре разказани истории от по 30 до 60 секунди с т.нар. elevator pitch: какъв проблем има в момента – обяснен чрез практически пример, конкретният човек да се представи, да обясни своето решение, да създаде образ в бъдещето с този решен проблем и да призове за действие. За да не бъда голословен, ето един пример:
Здравейте, аз съм Александър Петров от партия „Да, България“ и днес ще ви разкажа как смятам да реша проблема с чакането на опашки в КАТ. Миналия месец регистрирах своя автомобил и както хиляди други, прекарах цял ден в чакане да дойде моят ред. Пращаха ме от гише на гише в безкраен кръговрат на бюрокрация и размяна на ненужни бележки. Ние имаме готово решение на този проблем: чрез законодателни промени ще елиминираме нуждата шофьори да разнасят бележки, които КАТ могат да си набавят сами по електронен път, а половината процедура по регистрация ще може да се извършва в избрано от вас място за извършване на годишен технически преглед. Така, вместо да си взимаме специално отпуск, за да си свършим работата, ще са ни нужни едва половин час в КАТ и още половин в пункт за ГТП. За да въведем това решение, имаме нужда от вашия глас в неделя, 27 октомври, с бюлетина номер 26.
Кратко, точно, ясно. Без заяждане, без купени гласове, без корупция. Както видяхме в клиповете на „Продължаваме Промяната“, класическите техники във филмовото изкуство при управление на камерата, движение на участниците, език на тялото, дикция, монтаж, озвучение и други, носят висока ангажираност. Това, придружено с маркетингови тактики за разпространение сред целевите групи, според мен ще е един добър опит за нов подход към избирателя. Всеки кандидат си има собствена аудитория, към която може да се насочи и вместо да се вкарват всички в един и същ маркетингов улей, трябва да се наложи кампания на разнообразието, където всеки да изпъкне със своята сила.
Отвъд медийното представяне
някои от проблемите за ПП-ДБ бяха ясни преди изборите. Странен избор на лица, някои от тях неприятни, други незаслужили. Голяма част от кандидатите бяха едни и същи, без вариация, с добре познати имена. В моя кръгозор от „Да, България“ попаднаха Иво Мирчев, Божидар Божанов, д-р Симидчиев и доц. Славов. От „Продължаваме Промяната“ се отличиха Кирил Петков (макар да е поизоставил профила си в Туитър), Явор Божанков, Лена Бориславова, Николай Денков. Изненадващо слаба кампания за Асен Василев, който, освен един дебат с Делян Добрев, не мисля че остави друга запомняща се изява. Включванията на Мартин Димитров остават прекрасна възможност за малко смехотерапия със своята безкрайна отложеност във времето. Наистина, публичните му реакции са Internet Explorer-а на ПП-ДБ. Във всички случаи е по-добре от ДСБ, за които се сетих едва в нощта след изборите, Атанас Атанасов се появи до Кирил Петков.
Нямам нищо против което и да е от тези имена (с изключение на Атанас Атанасов). Всички те или са силни кандидати, или имат потенциала да бъдат такива. Но за формация от около 35 депутата, десет човека са малцинство. Къде са останалите? Не само това – защо дори най-разпознаваемите кандидати нямат поне една обща снимка, където да демонстрират единство?
И ако кампанията беше изпълнена с противоречия и еднообразие, нейният финал дойде по същия напълно подходящ начин: с публикуването на една лишена от човешко послание картинка.
Личната позиция е най-силна, но при „Продължаваме Промяната“ тя липсваше. Далеч по-добре се справиха техните колеги от „Да, България“, които пространствено благодариха за подкрепата. За съжаление Кирил Петков и Асен Василев са решили да изоставят профилите си в Туитър. Те и преди не бяха активни извън телеграфните публикации, но дори и това беше нещо.
Това все пак говори много за липсата на организация в ПР стратегията на коалицията. Неконсистентно създаване и поддържане на профили, разнородни послания в еднотипни социални мрежи, липса на стратегия и проява на тактическа немарливост, некоординирана самоинициатива. Дори ако оставим дефицита на координирана обща стратегия между ПП, ДБ и ДСБ настрана, изброените грешки присъстват и в индивидуалните им изяви.
А те могат да си помогнат взаимно. Опитите на „Продължаваме Промяната“ да излязат от образа на скучната партия на чичковците носят със себе си жизненост, която „Да, България“ могат да използват в своето представяне. От друга страна, ДБ могат да помогнат на ПП в координиране на профилите им във всички социални мрежи, така че посланията им да стигнат своята цел, без значение от предпочитаната за избирателя медия.
Най-вече е крайно време за коалицията да осъзнае, че постоянното открито политическо противопоставяне им носи повече вреди, отколкото ползи. Хората бягат от този конфликт – защото им е омръзнало, защото имат недоверие в участниците и защото не вярват, че дори да гласуват, нещо ще се промени. Нужен е нов наратив, който да даде друга причина на хората да участват активно в политическите процеси на страната. Гарантиран успех няма, но със сигурност ще е крачка встрани от водовъртежа от скандали, в който някак все попадат.
АПП – Автомобил с повишена проходимост. SUV, джип.