Темида претегли везните и отсече: славата тежи повече от закона
В решение, което не учуди никого, да си известен в България идва с необичаен бонус: имунитет срещу закона
В тъмните доби на 17 ноември миналата година, патрул на МВР спира водач на МПС с марка БМВ. След проверка с дрегер и биологична проба се установява, че в кръвта на шофьора нивото на алкохол е в прекомерните размери от 2.52 промила. Максималното позволено от закона? 0.5 промила.
Шофьорът се оказва не кой да е човек. Самооприличилият се като културен антрополог Ивайло Цветков–Нойзи е водачът неслучил да се прибере с автомобила си след значителна употреба на алкохол. Заплашват го от една до три години затвор и глоба от двеста до хиляда лева. Щетите по репутацията му са несметни.
Случаят изисква особено внимание, защото под удара на закона попада личният автомобил на г-н Цветков. Масова (абсурдна и порочна) практика на МВР, прокуратурата и съда през последната година е да отнемат в полза на държавата автомобили от шофьори, които доказано са управлявали своята машина под влиянието на наркотици или алкохол отвъд рамките на закона. Принудително отнети са хиляди автомобили, което провокира търсенето и изграждане на нови паркинги, които да съхраняват движимото имущество до неговата продажба.
Не така стоят нещата, когато си известен. Съдът връща автомобила на г-н Цветков поради няколко причини. Първата е чисто съдебно минало: виновният може да е хванат в нарушение, но публичният му образ говори за инцидентен случай. Съдията добавя, че досегашните му глоби от МВР не го характеризират като „изключително недисциплиниран водач на МПС”. Тоест – само малко. Можем да си затворим очите за малко. На всеки се случва.
Втората причина е, че общественият му образ е с „позитивни характеристични данни”. Надали някой би отрекъл това. Виж, ако те съдят теб и нямаш обществен образ – ами да си имал! Къде се криеш? Общоизвестно е, че който има какво да крие, значи нещо не му е наред.
Третата причина е, че конфискацията на автомобила „ще накърни напълно неоправдано правото на собственост на осъденото лице”. Подозирам, че тук ще възникнат въпросителни, та ще си позволя да поясня: конфискацията е оправдана само ако си неизвестен. Колкото по-неизвестен, толкова по-оправдана.
Четвъртата причина, черешката на тортата, върхът на айсберга, антената на покрива, косъмът в брадата на Зевс: наказанието „конфискация” на автомобила спрямо г-н Цветков „ще го превърне в изкупителна жертва за назидание на останалите членове на обществото”.
Дами и господа, българският съд отсече: Славата ни пази!
Далеч от моите скромни умения е да вниквам в дълбоките дебри на закона в търсене на прецеденти. Неукият аз намирам подхода на съда за изключително проницателен, умело разкриващ тъканите на обществото, в което живеем. Общество, което е толкова изгнило от болестите си, че е достатъчно да вършиш дребни нарушения на закона, за да ти се разминат големите. Граждански колектив, където да си известен е призвание божествено и под благия поглед на съда ти е позволено да впиеш жадно устни в светите гърди на Майка България, смучейки донасита нектар и амброзия. Ако ще и зъбите ти да стискат от време на време. Само да не се чуе. Ако пък се чуе – няма да го правим на проблем. Не върви божественото да се приравнява с греховете на смъртните хора.
Както споменах, уменията ми са недостатъчни, за да си позволя да дам оценка на съда. Заради това се обърнах към няколко юриста с молба да дадат личното си мнение. Ето някои от отговорите, които получих:
„Рядко съм ставал свидетел на подобно новаторско мислене. Това разкрива свежи измерения в практиката ми и съм изключително доволен, че съдът вече защитава известните хора. Кантората ми има клиенти, които веднага биха се възползвали.” – Дейпра Вото, юрист от немски произход, Индия
„Ние от кантората „Бога, Тим и Апари” чакахме с нетърпение развитието на делото и открито приветстваме смелото съдийско решение. Вече получихме няколко запитвания от наши клиенти в САЩ за процедурата по взимане на българско гражданство. Клиентите са широко известни и ще запазя тяхната самоличност.” – Щепла Тим, съосновател на кантора „Бога, Тим и Апари”, САЩ
„Нашата организация проявява сериозен интерес към отсъждането в България. В момента извършваме проучване относно критериите за известност – колко пъти трябва да си споменаван в медиите и в какъв контекст. Също така какви са рамките за нарушения на деятел, за да бъде сметнат от съда за изключително недисциплиниран. Молим да запазите нашата анонимност.” – К.Н., Сицилия
По всичко личи, че скромната ни родина внезапно е придобила широк интерес. Възможността законът да те гали с перо не е за изпускане, но аз се притеснявам, че това не е достатъчно. Ето затова си позволих да се обърна към все още колебаещите се знаменитости по цял свят с допълнителен списък от привилегии, на които бихте се наслаждавали в България:
Широка подкрепа от себеподобни. Вашата известност ще ви изстреля в звездния небосклон на страната, където ще откриете любящ кръг на взаимопомощ. Ще можете да се наслаждавате на спонтанни импулси на обич и подкрепа към всяка снимка в социалните мрежи, дори да ползвате филтър. Когато неминуемо прегрешите закона (все пак това е целта на идването ви тук), около вас ще се съберат хванати за ръце голяма група други известни хора, облечени в тениски с избродиран надпис „С теб сме, Бубе!”, докато пеят „Къде си, вярна ти любов народна.”
Безкрайни приходи от реклама. Наистина, няма край. Кеф ти супермаркети, кеф ти хазарт, кеф ти салами. Ако пък сте много, безсрамно известен, ще ви потърсят да си дадете лицето или на банка, или на луксозна марка коли. Кой бяга от пари без работа?
Ще ядете донасита. Ще ви канят в предавания да гостувате на маса. Ще ви канят да сте домакини на маса. Без притеснение, ще сготвят вместо вас. Ако пък имате умения в кухнята, ще ви канят в готварски издания, за да викате агресивно и безмилостно срещу хора, които дават най-доброто от себе си. Никой няма да обърне внимание на сълзите им, аплодисментите гарантирано са за вас. Защото сте известен! Съвет: запазете самообладание, когато книгоиздателите се сбият кой да ви предложи сделка за поредица готварски книги.
Доволен съм от тези предложения. Уверен съм, че са достатъчно съблазителни, за да уловят чуждестранния обществен каймак. Ала конкуренцията не спи. Ще бъде ли достатъчно всичко това да накара младите, амбициозни дисциплинирани нарушители да повярват в България и да развият своята известност тук?
Това ме накара да отправя взор към нечестно пренебрегвания социален клас известни – инфлуенсърите. Попитах някои от тях: бихте ли развили своята популярност в България, с всички произтичащи от това привилегии и никакви отговорности? Ето какво ми отговориха те:
„Ама пари ще има ли? Искам поне четири хиляди на месец. Нали няма да ма карате да правя други... услуги? А, добре. Умения ли? Виж ко мога, виж. Тук съм се снимала на Занзибар. Тук съм се снимала на Филипинити. Тук съм се снимала на Хавайти. Тук филтъра не ма хвана и заради това изглеждам така. Иначе имам много хубави скули. Виж тука как съм са снимала у Перу.”
Разговорът продължи в посока, която ни отдалечаваше от моя въпрос, заради това реших да се обърна към друг техен представител. Смених социалната мрежа и отправих същото питане към достоен на вид джентълмен:
Я съм си известен и сега. Карам си камиона и съм им е...
Нещо стана, сигналът се изгуби. Бяха на ръба да се откажа, когато случайно ми попадна едно младо момче, чиято спортна физика свидетелстваше за здрава дисциплина. Ето какво ми отговори то:
„Мечтая си да стана охрана. Ама не в някоя вмирисана дискотека. Искам да съм охрана на сериозен човек. Да карам G-класата. Като си рекъл, може и на известен да съм охрана. Виж колко охранители станаха известни. Не го бях чувал това отсъждане. В България ли е? Мога единствено да ги поздравя. Крайно време е да спрат да преследват честните хора, които си изкарват прехраната с пот на челото. Няма да ме питаш чие чело. Аз вече съм известен, ама няма как да знаеш. Ще разбереш. Ще ми се чува името надалеч.”
Най-сетне случих на трезвомислещ човек! С такива хора съм спокоен за бъдещето на популярните личности в България.
Почувствах се окрилен от този успех. Но нещо продължи да ме гложди. Всички дадоха толкова много за известните, но какъв е моят принос? Какво мога да дам аз на тези хора, жертващи ежедневието и личния си живот за мен, обикновения зрител? Телевизорът работи зад гърба ми, докато отчаяно се боря с мисълта за собствения си провал. Чух познат глас, сладък глас – глас, с който долетя мигновено прозрение. Най-известният кръчмар на държавата рече с прорязващ тембър: ето, лятото си отива, а сезонът и тази година е слаб. Спомних си за препълнените кафенета, барове и ресторанти в центъра на София, Созопол и Слънчев бряг. Очите ли ме лъжеха? Би трябвало. Той е известен, а щом е известен, значи е прав!
Прозрението се превърна в идея. Гърдите ми се изпълниха с решителност. Планът придобива форма, пъзелът се нарежда, целта е заложена. Логиката ми е безпогрешна. Кой обича почивките? Кой обича да почива там, където няма никого? Кой има баснословни богатства, които да остави в България? И най-вече: кой би се възползвал от нововъведената защита от закона? Отговорът е по-предсказуем от следващата автобиография на Стоичков и съм убеден, че всички го знаем, така че едно, две, три: престъпниците.
Има нежна елегантност в това решение на тежките ни проблеми. Ала конкуренцията за тяхното внимание е жестока. Вече сме септември, сезонът изтича в канализацията, която изтича в морето. Трябва да се действа бързо. Така че запретнах ръкави, сложих шапката с мислите и веднага предложих на Министерството на туризма да организира рекламна кампания, таргетирана към известни престъпници от всякакъв калибър, без дискриминация към етнос и произход. По дяволите, дори и сексуалност.
Послание: „България: Където славата ви спасява от затвора”.
Целева аудитория: Американски картели, италиански мафиоти, руски президенти и за капка екзотичност: членове на Якудза. Всеки известен има право на почивка.
Ще ги посрещнем като нов кмет – Бойко Борисов: пременени в национални одежди, под съпровода на народна духова музика. Ще се погрижим да има залъци от питка с мед и сол за всички. Най-хубавите ни момичета ще стоят с големи табели в ръце, обрисуващи спокойствието за всеки известен в България. Най-здравите ни момчета ще вардят спокойствието на важните гости, като безпардонно отцепват хотели, пътища и плажове. Заплахи няма да са нужни – нито има други туристи, нито обикновените хора биха възроптали срещу тези, които ги пази законът. Вечерната програма по подразбиране ще включва ходене по жарава на нестинари. Чувствам се длъжен да отправя специално предупреждение: да не допускат Веско Маринов или Лили Иванова. Те успешно се преструват на известни дълги години у нас и някак все им се разминава.
С идването на престъпниците, от първостепенна важност е да се обучи родната полиция в благоприличие и сервилност. Да бъде издаден справочник с указания под името „Слава и богатство: новото лице на правоохранителните органи.” За нищо не света не бива да допускаме известните престъпници да бъдат жертва на полицейски произвол. Това е чест достойна единствено за образцовия гражданин. Добрата новина е, че полицай се става или с вроден талант за послушание, или след жестоко обучение, което стъпква и най-незабележимия опит за мисъл. Целият състав задължително да запомни лицата на туристуващите престъпници, както и личните предпочитания на всеки един от тях към наркотици и сексуални партньори. Не се щадете да използвате личните си контакти. Ако някой от известните туристи иска да излезе извън територията на курорта, непременно да бъде придружен с не по-малко от две патрулиращи коли.
Като част от моите граждански задължения си позволих си да обобщя горния текст и да го изпратя в няколко журналистически редакции. В България знаех, че няма смисъл – ние нашите известни си ги знаем. Къде учуден, къде радостен получих потвърждение от няколко реномирани медии, че текстът ми ще бъде публикуван. Очаквах реакциите със затаен дъх. Всяка държава има своите известни хора, но бях горд с България, че за нашите се грижим най-добре. Нямаше как да очаквам това, което се случи.
Из социалните мрежи заваляха порои на съгласие и подкрепа. Безкраен ред медии и блогове препечатваха, цитираха, видоизменяха и надграждаха върху моите идеи. От Мексико до Аржентина тръгнаха вълни на шествия за подкрепа, изискващи час по-скоро да бъдат приети законови промени, които да защитят техните популярни личности. Местните диктатори за първи път видяха някой да протестира без това да заплашва властта им и скоропостижно обявиха своята закрила над най-знаменитите им сънародници. С риск за собственото ми благополучие, ще си позволя да цитирам част от вдъхновяващите им речи:
„Там, където свободата умира, в пламтящия огън на революцията, като Жар-птица от пепелта се ражда нашата надежда за славна република. Ние, скъпи мой народе, всички ние сме орисани от съдбата заедно да изградим непреклонните устои на великата ни нация. Ярко гори пътеводната светлина на нашите сънародници, които заедно с вас горещо обичаме, почитаме и следваме по пътя към безсмъртието. И нека аз първи изрека на глас думите, които живеят във вашите сърца: Да живеят! Да живеят! Да живеят!”
„Стоя пред вас смълчан и смаян. Божественото провидение се яви тази нощ в съня ми и започна да шепти моето име. Отворих очи и пред мен се разкри образ неописуем, по-красив от най-красивата жена, по-силен от най-силния мъж. Не ми говореше с човешки глас, а като че ли думите трептяха в съзвучие със струните на нежна арфа. Стоях в захлас и слушах. Гласът разказваше за пътя към смирението, за любовта към Него и наместниците му на нашата земя. „Кои са те?” Го попитах изпълнен с покорство. „Само Моите пратеници могат да бъдат обичани от всички.”, рече Той. И аз разбрах. Всички ги познаваме, защото ги обичаме. С декрет от Бога заповядвам: пратениците Негови да бъдат тачени с високи почести и закриляни от човешкия закон, защото те могат да бъдат съдени само от Него.”
„На оръжие! Не ще допуснем капиталистическите узурпатори на родината ни да глозгат оголените ни от войната кости. Ограбиха земите ни. Изнасилиха жените ни. Убиха децата ни. Къде е справедливостта на тяхната демокрация? Къде е законът? Тук! Пред вас! Гордо до мен стоят вашите водачи, главнокомандващи на великата ни армия и смея да твърдя: мои верни приятели. Вижте как блести тяхната сабя! Чуйте как гърми тяхната пушка! Стъпчете с ботуш предателите на отечеството, които не отдават цялата своя любов към нашите благочестиви братя! Вие ги подкрепяте! Вие ги следвате! Вие сте готови да умрете за тях! На оръжие!”
Целият свят прегърна и даде необикновена сила на тази крехка идея, поникнала в малка България. Когато президентите не можеха да намерят общ език, започнаха да се облягат на закрилата на известните. В цял свят зачестиха случаите някой популярен човек да извърши престъпление, което законът или игнорираше напълно, или осъждаше жертвата. Всички обичаха известните. ООН единодушно прие резолюция, която обяви правото им да бъдат закриляни от закона като основна общочовешка ценност. Историята запомни този акт като „Българската резолюция”. В следващата космическа совалка, която човечеството изпрати към необятната шир на Вселената, със златни букви ще бъде гравиран първият общочовешки закон, закрилящ известните. Защото те са неприкосновени.
Да закриляш група хора от пълната строгост на закона заради общественото им положение е опасна игра. Когато хиляди други граждани, които не са се сдобили с популярност, страдат ежедневно от безмозъчно роден закон, съдът трябва да е този, който въвежда поне малка справедливост. Да, смятам, че автомобилът на г-н Цветков не трябва да бъде конфискуван. Както не трябва да бъде конфискуван нито един друг автомобил. Но докато се конфискуват превозните средства на популярно-необременени хора, същите санкции следва да се приложат неотменно и към тези, избрали да се къпят в народната любов. Ако не спазваш обществените норми, капките на тази любов понякога ще са от слюнка. Г-н Цветков през цялото време се държа почтено: публично призна своята вина, изказа искрено съжаление за случилото се и не се тикаше в общественото внимание, докато твърди как е „канселиран”. Дали можеше да направи още? Разбира се. Винаги може още. Въпреки това той постави пример за поемане на отговорност за собствените си безразсъдни действия и това е нещо, което не може да му бъде отнето.
Законът трябва да бъде поправен спешно. Хиляди невинни хора са пострадали и ще пострадат от него. Това е работа на законодателя. Дотогава моят съвет към вас е: бъдете известни!