Жребият за либералната демокрация е хвърлен
Липсата на принципни позиции от „Продължаваме Промяната - Демократична България” продължава да отмива избиратели
Този месец свободните хора в България поеха тежък удар, след като парламентът прие закон, който забранява „пропагандата” в училищата на „нетрадиционната” сексуална ориентация. Законът не само подкопава основите на демокрацията, а подчертава безпринципната позиция на рекламиращите се като защитници на правото „Продължаваме Промяната - Демократична България” (ПП-ДБ). Това допълнително ерозира тяхната и без това ронеща се подкрепа.
Забраната, предложена от крайно-дясната организация „Възраждане”, бе приета с гласовете на ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ”, ДПС и други политически отломки. Иронията е, че идва малко след като цялата държава настоятелно държеше да дискутира сексуалността и биологичния пол на алжирска състезателка по бокс. Скандалът, в който беше замесена олимпийската шампионка, дойде с щампа на производство от Русия, но това не остави впечатление никому. Съвсем в духа на закона, дискусията мина без аргументирани с наука факти.
Да оставим настрана дълбоката неистина, че съществува такова нещо традиционна сексуална ориентация. Законът забранява дискутирането на научни факти от биологията на животинското царство, част от което сме ние. Когато забраниш в учебните заведения да се дискутират научни факти, това праволинейно означава, че забраняваш боравенето с истина. А не боравиш ли с истината, значи живееш отвъд цивилизационния избор на правовата демокрация.
Крайната цел на „Възраждане”, по всичко личи, е авторитарно управление, в което българите не живеят спрямо личните си достойнства, а според наложените от ултранационалистическата организация „ценности.” И тук кавичките са с двойна тежест, защото в техните разбирания няма нищо ценно. Те не създават блага. Не носят радост. Не позволяват свободата да мислиш и говориш според убежденията си.
От крайнодясната организация вече са публикували списък на двадесет и шест учителя във Варна, които са подкрепили подписка против мракобесния закон. Настояват за гаранции, че тези хора нямало да извършват „пропаганда спрямо децата”. Тоест вече влизаме в хипотеза, където учителите са виновни по презумпция и трябва да доказват своята невинност. Това е противно на фундаментална основа на правото, че обвиненият е невинен до доказване на противното. Ei incumbit probatio qui dicit, non qui negat.
Още един глас в хора на фашистите дава и репликата, че въпросните учители вече не са учители, а „джендъри”, които „паразитират”. Предвид природата на паразитите, можем да си направим извода, че скараните с научните факти и биологията фанатици не са наясно какво представляват те. Ако тази линия на отстъпване от юридически и човешки ценности продължи напред в годините, дори и аз, бял хетеросексуален мъж, който пиша този текст, вероятно ще попадна в техен списък с враговете на народа, които трябва да се мразят днес.
Действията на „Възраждане” не са произволна приумица, а част от целенасочена стратегия. Масовата пропаганда на Русия, Китай, Иран и други авторитарни държави подрива демократичните устои из целия свят. Неизменно това присъства и в България. Винаги ще се намери малка, но много агресивна група хора, които искат да наложат своето ограничено в точка мислене за света. Авторитарните режими търсят, моделират и финансират такива хора. Срещу тях трябва да има политическа имунна система. Тези надежди възлагаме от години на ПП-ДБ. Възлагаме ги на ежегодното ЛГБТ+ шествие, надявахме се и след нападенията над клубове, кина и кафенета. Следвайки логиката на Айнщайн, че само глупакът прави едно и също нещо, докато очаква различен резултат, то изводът изглежда ясен: ние, техните либерални гласоподаватели, сме глупаци.
Това не е първото настъпление на „Възраждане” срещу ЛГБТ+ общността. Нито те са първите, които си позволяват да развеят гордо метафорични фалически символи. ПП-ДБ отдавна трябваше да са придобили инстинкта, че тази тема е възпламеняваща и хората, попадащи под нейните удари, имат нужда от защита. Те така и не разбраха, след години на увещаване, че темата не е дали ЛГБТ+ хората ще могат да се съюзяват в брак или да осиновяват деца. Темата е за човешките права. Това е цивилизационен избор, който всеки политик трябва да направи и който да може да заяви открито. Или си застъпник на правата, свободите и отговорностите на всеки индивид, или не си. И ако не си, значи е редно да си дадеш сметка, поне пред себе си, че не си либерален демократ. Не защитаваш идеите на републиката. Ако не смяташ хората за равнопоставени пред закона, не се пъни да правиш Конституция. Не си квалифициран.
Ако не разбираш разликата между „въздържал се” и „против”, значи нямаш място и в парламента
Това не са просто правни термини със съответната тежест. Тези думи въплъщават моралния избор, който народните представители правят. Те имат същата тежест, като да подпишеш или не кандидатурата на Десислава Атанасова за конституционен съдия. И всяко гласуване в парламента – без значение дали в комисия или от депутатската банка – всяко гласуване е упражняване на личния морален избор. Когато гласуваш с „въздържал се” закон или законопроект, който отрича науката, потиска групи българи, проправя път към жесток авторитарен режим – моралът ти е издялан в камъка като нехуманен. Много вода трябва да се излее, за да заличи този избор.
Специално г-жа Елисавета Белобрадова добави в комисия, че няма нищо против в училище да се изучава религия – нещо, което в светска държава не просто е високо неморално, в България то е противоконституционно.
Конституция на Република България
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Впрочем, дори да оставим настрана как са гласували в комисия и зала, можеха да опитат да сезират Конституционния съд. Не го направиха. Червеният цвят на лакмус теста все по-ярко сочи, че тяхната среда е силно киселинна за човешките права.
Последваха извинения. От някои. Други се хвърлиха срещу своите избиратели, за да защитят избора си. Да защитят неявяването си в парламента, когато се гласува античовешки закон. Защитават своето „въздържал се” и не проумяват цената. И когато не проработи, се оправдават.
Както се оправдаваха, когато влязоха в скрита коалиция с ГЕРБ. Както се оправдаваха, когато допуснаха Пеевски на управленската маса. Както и когато изпратиха Десислава Атанасова в Конституционния съд. А и когато пред цялата държава представиха проект за промени в Конституцията, който не беше съгласуван с основните им партньори от „Правосъдие за всеки”. Всичко това за по-малко от година.
Колко още оправдания? Колко още отливи на гласоподаватели ще са нужни, за да придобият народните представители от ПП-ДБ кураж, с който да изберат ценностна система и да я защитават ревностно? На колко още половинчати решения, избори, кълчения на ръце трябва да станем свидетели, за да заявят своите морални предпочитания?
А може би вече са го направили. Самият Манол Пейков написа в своя Фейсбук профил, че хората в ПП-ДБ не са на едно мнение по темата с правата на хората от ЛГБТ+ общността. Оправдава се и той, че не са партия, а коалиция. Казва, че темата разделя обществото. Как да е иначе, когато противниците на човешките права, особено в частност ЛГБТ+, стават все повече и по-гласовити? Когато няма кой да им опонира?
Фабриките за фалшиви новини на Русия безспирно бълват отровата си към България. Не е случайно, че гръмогласното малцинство на „Възраждане” е с проруски позици и получава обществена подкрепа за копие на руски закон. Само това трябва да звъни на пожар в съзнанието на всеки в ПП-ДБ. Една от атакуваните вертикали е тъкмо ЛГБТ+ общността. Единствено част от бившите партньори на „Демократична България” – „Зелените” надаваха смело глас. И те си тръгнаха.
Тази седмица излязоха резултатите от социологическо проучване, което казва, че 90% от избиралите на ПП-ДБ поддържат либерална демокрация. Озадачаващо е това, че същия избор са посочили над 40% от избирателите на „Възраждане”. Будят учудване и възможните отговори. Тези неща хвърлят сянка на съмнения върху методологията на анкетата. Нека все пак приемем техните резултати. Наскоро Христо Иванов постави логичен въпрос: Къде са данните, че либералните избиратели в България съществуват? Е, данни има. Според „Алфа Рисърч” това са 63.8% от анкетираните. Моят въпрос е: Какво правят ПП-ДБ, за да привлекат този вот?
Европейската комисия вече изпрати запитване до българската държава за обяснение на този антихуманитарен закон. ПП-ДБ са поставени пред цивилизационен избор, който не могат отново да скрият в задния си джоб: заявяват твърда и единна подкрепа на човешките права и научни ценности или се оставят на продължаващия отлив на подкрепа. След като приемат този избор, трябва да го заявят: ясно, категорично, безрезервно. Това несъмнено ще роди дискусия сред избирателите им. Снишаването им, вместо дискусии, поражда гняв. А на вратата вече чука заплахата от авторитарен режим. Времето изтича. Alea iacta est.