Хазартната игра на ПП-ДБ

Мираж или оазис очаква коалицията в пустинята на българската политика

Едва ли някой ще отрече, че управлението на кабинета Денков се оказа пирова победа за коалицията на ПП-ДБ. Сглобката с ГЕРПС (амалгама на вече неразличимите едни от други ГЕРБ и ДПС), заедно с взетите тежки решения, нанесе големи репутационни щети, от които трудно ще се съвземат. На всичкото отгоре, другите два изгнили елемента хвърляха гореща кал върху им, което пося достатъчно съмнения в добрите намерения на Христо Иванов и компания. Въпреки това те успяха да издоят една кофа реформи от рогатата коза на предишното управление, като прокараха редица конституционни промени.

Ще се вкисне ли млякото?

Изборите за 50-тото Народно събрание донесоха рекордно ниска активност от 34.41%. Политическият живот на страната постепенно се превръща в пустиня и съвсем не съм убеден, че за това са виновни честите избори. В последната предизборна кампания състезателите не предложиха нищо друго, освен война помежду си. Липсваха позитивните послания, градивните стратегии, големите планове. Бяхме свидетели на война, в която ГЕРПС продължиха да калят бившите си партньори, а останалите им пригласяха. ПП-ДБ се окопитиха и от трите маймунки, които не чуват, не виждат и не говорят зло за партньорите си, отвориха бента на омразата и засипаха публичното пространство с клевети, карикатури и едноизмерни сравнения по билбордове. Така не само не успяха да привлекат гласоподаватели, а изгониха такива като мен, които искаха да видят какви са следващите стъпки за държавата, отвъд “ще приемем еврото”.

Сериозно омаломощена, коалицията на ПП-ДБ, по всичко личи, ще получи нов удар – прокараните с тежка цена конституционни реформи могат да катастрофират в най–важната си глава: съдебната власт. ГЕРПС са впрегнали значителни ресурси това да се случи и свидетелства за плана получаваме в медиите почти всеки ден. Тяхното влияние в Конституционния съд е известно, като дори Христо Иванов посочва, че този орган отдавна взима политически решения, за сметка на правото. Така може да се окаже, че всички жертви, които ПП-ДБ са дали, са били почти напразно. Северната звезда на Христо Иванов ще угасне малко след като подаде оставка, а той беше олицетворение на съдебната реформа от близо десет години насам.

Обратната страна на монетата е, че това може да се окаже барутът, който да възпламени народното недоволство и да разбие препятствието между депутати и гласуващи. Това зависи изцяло от кампанията, която ПП-ДБ ще водят преди следващите избори.

Ще има ли нови избори, всъщност?

Бурният днешен ден се лъкатушеше като кораб между партньорите в коалицията ПП и ДБ. От една страна, Промяната настоява, че не трябва да участват в никакво управление и третият мандат задължително да остане неизпълнен. От друга, ДБ не спряха да подгряват за точно такъв вариант, в който третият мандат отива при тях и те се опитват да направят нова сглобка. След всички разнопосочни мнения към този момент, за един страничен наблюдател е трудно да се ориентира накъде точно ще се завърти руля. Да приемем все пак, че постигнат съгласие и проявят готовност да се опитат да съставят правителство, ако Румен Радев въобще благоволи да им даде тази възможност.

Мотивите на Промяната и Демократична България са ясни: искат да довършат реформите, които са започнали. Предстои промяна в Закона за съдебната власт, назначения в регулатори и квоти в съдебни органи. Всичко това ще начертае пътя на държавата за следващото близо десетилетие и е крайно необходимо да бъдат извършени от хора, които нямат задни мисли. Честните конкурси биха били поне донякъде гарант, че няма да видим поредните инсталирани хора, а защо не и да помечтаем, че институциите ще започнат да вършат работа по собствено убеждение и законен интерес, вместо телефонни обаждания в стил “Ало, Ваньо” – прочутата фраза на Борисов, с която през 2011 г. спря митническа проверка срещу бизнесмен носещ прякора Мишо Бирата.

Опциите пред ПП-ДБ за правителство са нищожни. ГЕРБ отказват да приемат каквото и да е управление, под претекст, че са първа сила и не е редно други да поемат управлението на страната. Истината по-скоро се крие, че Пеевски се е разположил на герберската трапеза и яде донасита. Зависимостите на Борисов го правят безсилен, дори да иска да се противопостави на това влияние. ДПС се раздират от скандали, които се развиват ежечасно, а в такава среда е невъзможно да се вземат общи решения. Така за ПП-ДБ като потенциални партньори остават “Възраждане”, БСП, ИТН и “Величие”. Кирил Петков вече постави неизпълними условия пред Костадинов – да се извини и да докаже, че не е подвластен на руския режим. Подводните течения в БСП ги правят невъзможен партньор. ИТН се държат като положили клетва да защитава родината тъкмо от ПП-ДБ, макар на всичко да е ясно, че веднага ще приготвят приборите, ако ги поканят на масата. Остана “Величие”, от която в парламента, всъщност, почти нищо не остана. Ако от коалицията на Христо Иванов и Кирил Петков търсят надежда в тези партньори, това би поставило под въпрос адекватността на подобно водачество.

Може би ПП-ДБ таят надежда, че ще успеят да придумат Борисов да застане на тяхна страна, в опит да пресече влиянието на Пеевски веднъж и завинаги, не без помощта на Ахмед Доган. Борисов може би ще се съгласи на това, но със сигурност ще стане придружено с обещание за имунитет. Вече станахме свидетели, че ПП-ДБ не се свенят да жертват фигури на шахматната дъска, в името на по-голямата цел. Да видим Борисов съдебно отговорен за всичко, с което неговото име се свързва в публичното пространство, може да бъде тъкмо тази жертва. Доган едва ли ще остане по-назад – Пеевски го затрупа с дългове и звучи логично Сокола, каквото е прозвището на Ахмед Доган, да търси начин, чрез който да се изчисти (отново). Така Пеевски може да се окаже в удобната за всички роля на племенната девица, която всички са готови да хвърлят като жертва във вулкана.

Тогава, тогава, предвиждам такъв живот…

Властта на Пеевски не е финансова, нито политическа, а компроматна. Неговата издръжливост в публичното пространство е подплатена от солиден набор информация, която би могла да злепостави (а вероятно и постави на съдебната скамейка) много голям брой хора. Тези хора са умишлено инсталирани на отговорни позиции, тъкмо защото са лесни за контрол и влияние. И Пеевски няма да се посвени да изгори колкото хора е нужно, ако усети, че му готвят клопка.

Всичко това гарантира трудна за оцеляване среда. Всеки замесен ще се окаже с откъснати крайници в общата сеч. Най-много ще спечелят партиите с твърдо, безкритично и платено ядро, както и нетрадиционните участници в политическия живот, които ще засипят ефира с популистки послания. ПП-ДБ не са в тези профили. Ако им струваха половината гласове една сглобка с ГЕРПС, да се хвърлят в окото на бурята ще ги разнищи и изхвърли извън борда. Не би било учудващо, ако формацията се раздели на съставните си части и ако някой оцелее, да започне изграждане на образа си наново. Доверието на гласуващите, обаче, ще бъде безвъзвратно загубено. Тогава или трябва да се пенсионират масово, давайки път на непознати лица, или да приемат съдбата на БСП, в която старите муцуни държат с клечави ръце останките от своето влияние, докато бавно се топят.

Какво тогава?

ПП-ДБ се държат като играча на хазарт, който вече е вкарал и изгубил толкова пари, че единственият път, който вижда, е да вкара още повече пари с надеждата, че този път късметът ще му се усмихне. Sunk cost е известна самозаблуда, в която човек е готов на нови жертви, за да не се окаже, че предишните такива са били напразни. Неприязънта към загубата (loss aversion) е силно подбудителен фактор: според труда на Канеман и Тверски, силата на загубата може да бъде двойно по-силна от силата на печалбата. За ПП-ДБ знаците към момента са, че ако не вземат контрола в свои ръце, почти цялата им борба в предишния парламент биха били напразни. Заплахата от тази загуба може да доведе до нови съмнителни сделки с Борисов и който да е друг привлечен партньор.

В принципите на убеждаване, поставени от Робърт Чалдини, хората изпитват силно желание да бъдат консистентни с техните предишни действия и решения. Това важи с особена сила за партиите, които са изградени върху морални принципи, вместо лични интереси. Не е преувеличено да кажем, че коалиционните партньори в ПП-ДБ се състоят от предимно принципни хора, които търсят да вплетат собствените си морални устои в брънките на държавното управление. Желанието за последователност по правило изключва лесната гъвкавост спрямо обстоятелствата – нещо, което Борисов умее до съвършенство. От друга страна, прекомерното лавиране поставя под въпрос стабилността на партийната основа и нейните принципи.

Допускането на морално укорими действия, като подписът под кандидатурата на Десислава Атанасова за конституционен съдия, неизбежно носи със себе си когнитивен дисонанс – психологически дискомфорт, когато изпитваш и/или правиш противоречащи си неща. В опит за намаляване на този ефект, човек може да повтори грешната си инвестиция, с надежда новите противоречия да оправдаят всички предишни неприемливи решения. ПП-ДБ могат да решат да направят нови компромиси с Борисов и Доган, в името на голямата цел съдебната реформа да бъде приета в цялост и трудна обратимост.

Невъзможен избор

Ако ПП-ДБ решат да рискуват и направят нова сглобка в текущия парламент, едно е сигурно – скандалите няма да ги подминат. За Пеевски това е неудобен момент: докато се опитва да овладее ДПС и пенсионира Ахмед Доган, нови избори ще бъдат рискови и ще поставят под въпрос повтарянето на подкрепата, която имат в момента. От друга страна, ако се стигне до нов вот, това дава предостатъчно време лидерите на ДПС да заровят ятагана и консолидират своите сили.

Бойко Борисов също не изглежда уверен в правия път. От една страна, ако застане на страната на Ахмед Доган, ще получи възможност да унищожи изключително влиятелен враг, който може да му нанесе вреди, чийто обсег трудно може да бъде предвиден от обикновената публика. От друга, тъкмо това влияние му е донесло много ползи в миналото и не е съвсем сигурно, че водачът на ГЕРБ би се отказал така лесно от тях и в бъдеще. Истината може да се окаже някъде по средата: Борисов да се преструва на приятел с Пеевски, от страх за собственото си бъдеще, докато движи лостове за неговото премахване с фината моторика на хирург. За ПП-ДБ това е би било добре дошло, ако са готови да работят с него за деинсталирането на корпулентния политик. Имиджовите ползи в Европа и САЩ от това Пеевски да се окаже зад решетките са преносно безценни – това ще гарантира имунитета на Борисов от намагнатизиране доживот и той ще може да се пенсионира спокойно.

Пред Промяната и Демократите няма кристално начертан път. Готовността им за кабинет, макар и похвална, може да се окаже пагубна. Далеч по-лесно за тях е да провокират нови избори, където да покажат рефлекса си за реновиране и този път да се заявят с позитивни послания, чертаещи бъдещето на страната. Почти сигурно е, че ДПС няма да успее да завърши своята трансформация, без значение кой спечели във войната между Пеевски и Доган. Това ще донесе още един полъх в платната на промяната. От друга страна, Борисов може да се възползва от несигурността в зле прикрития им коалиционен партньор и да отвлече част от техните избиратели в собствената си половина.

Моят личен избор е нови избори, възможно най-бързо. Дори картите на ПП-ДБ да се наредят идеално във вариант, в който Борисов се съгласява на всички искания и правителство има, то ще трае само до удобния за него момент. Тази нетрайна дружба, базирана на неясни правила, може отново да се окаже със срок за годност тъкмо преди приемането на новите закони и правила за назначения в регулаторните и съдебни органи. А време няма – конфликтът в ДПС няма да трае вечно и макар възможностите за влияние след нови избори да са по-малки, рискът също е намален. Обикновено в инвестициите големината на риска и очакваната възвращаемост са обратнопропорционални. Тук играта не е борсова, а хазартна, където не знаеш кои от противниците ти си гледат картите.