След две седмици има избори. Отново. Седми поред от април 2021 г. насам. Кампанията на политическите партии тече усилено: Борисов, в типичния за него стил, обикаля страната, дава пламенни речи с тежки закани и неизпълними обещания, и се държи сякаш изборите са временно препятствие към ново негово управление. Пеевски, според слуховете, усилено купува гласове, организира концерти на видни изпълнители и се бори да намали влиянието на другото крило в ДПС – това на Ахмед Доган, до минимум. Протофашистката шайка на Костадинов генерира скандали където намери, но извън това сякаш остава под радара – тяхната кампания мина под знамето на античовешкия закон, забраняващ споменаването на ЛГБТ+ хората в училище. БСП се бори за собственото си оцеляване, като се опитва да закърпи опърпания си имидж на работеща организация, чрез представянето на план от сто точки за „ускорено развитие на България.” ИТН, изглежда, не правят нищо съществено, отвъд собствената си телевизия.
„Продължаваме Промяната - Демократична България” (ПП-ДБ)
След катастрофалната кампания за летните парламентарни избори и оттеглянето на около триста хиляди гласа подкрепа, този път подходът им е драстично различен. Ако можем да разделим приоритетите на двете формации, то левите от „Продължаваме Промяната” се фокусират върху хуманитарните политики: подкрепа за майките и децата, както и здравеопазването. Десните от „Демократична България” поставят на пиедестал борбата с корупцията и повишаване на конкурентността в България.
За съжаление ПП-ДБ не са предоставили документ с пълната си програма, където да се гмурнем в конкретни полити. Единствената разбивка е от техния сайт и е за посочените четири големи цели. Положението е донякъде спасено от „Да, България”, които са поставили един скромен и незабележим линк в скоби.
С помощта на ChatGPT създадох таблица, която сравнява приоритетите на ГЕРБ и „Да, България”. Не включвам БСП, защото е безмислено.
Можете да си извадите собствени изводи за това дали предложените политики подкрепят личния ви мироглед. Възможна интерпретация може да бъде тази: ГЕРБ се стараят да постигнат спокойствие и стабилност след три години обществени вълнения, а „Да, България” продължават да настояват за антикорупционни реформи, които гарантират още нервност и оспореност.
На думи всичко е страхотно, до момента, в който вече избраните депутати влязат в парламента. В този момент предложените политики престават да бъдат приоритети, а тяхното място бива заето от решаване на текущи проблеми и опити за концентриране на власт. Това се наблюдава през всички години след прехода. Всеки, докоснал се до властта, прави всичко възможно да завземе възможно най-силни позиции преди следващите избори. Всеки ли? Не! Едно селце, обитавано от непокорните гали, все още не се е предало на неприятеля.
В българския политически живот това селце се нарича „Да, България”. Смело твърдение, знам. През годините тази формация показва непримиримост към превзетата от видни и сенчести фигури държава. Христо Иванов поведе партията срещу ДПС и след като превзе плажа на Росенец, провокира масови протести срещу управлението на ГЕРБ. След това изигра ключова роля за съставяне на сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ, като постави Пеевски в състоянието на политически талисман, който надаваше глас от тъча с надеждата народът (и САЩ) изведнъж да получи амнезия и да го приобщи към евро-атлантиците. Крайният резултат не беше сполучлив за лидера в оставка на „Да, България” и доведе до неговото оттегляне от публичния политически живот.
Междувременно демократичната партия роди и привлече други публични лица:
Иво Мирчев – изключително деен и политически агресивен; основното оръжие на партията, когато трябва публично да бъдат разкрити злоупотреби и схеми; за последно направи обществено достояние имената на тези, които купуват гласове за Пеевски;
Божидар Божанов – постоянен, дисциплиниран, балансиран, дипломатичен и изпълняващ обещанията си; в непрекъсната комуникация с избирателите; успешно преговаря с политическите си противници за прокарване на закони; от близо десет години работи за дигитализацията на държавната администрация и благодарение на неговите усилия вече нямаме син талон, мокър печат и трудова книжка; стана първият министър на Министерството на електронно управление; направи публични държавните плащания след 2006 г.; имаме различни държавни данни в машинно-четим формат; държавната администрация увеличи компютърната си сигурност; въведе електронни ваучери за храна; създаде възможност за плащане на глоби към КАТ без да се ходи на място; защити ползвателите на торенти и още много, много други;
Манол Пейков – издател на книги, широко популярен с кампаниите си за набиране на средства в помощ на Украйна и за пострадалите от земетресенията в Турция и Сирия; наскоро купи предвидената за събаряне къща на писателя Димитър Талев с цел реставрация; изявен опонент на „Възраждане”; „Мъж на годината” за 2022 г. с рекордна подкрепа;
д-р Таня Андреева – педиатър и детски ревматолог, която от години преследва голямата цел да имаме национална детска болница;
Стела Николова – след неин сигнал започна да тече разследване на европейската прокуратура срещу бившия варненски кмет на ГЕРБ – Иван Портних.
Елисавета Белобрадова – създател на платформата „Майко мила”, автор.
И още други: Антоанета Цонева, Надежда Йорданова, доц. Атанас Славов, д-р Таня Андреева, д-р Александър Симидчиев, Мартин Димитров, Веселина Александрова, Димитър Найденов.
Не всички от изброените хора са с „Да, България” от първия им ден. Организацията умее както да създава, така и да привлича кадри. Застаналите на тяхна страна се отличават с обществената си дейност и често високо морални постъпки. Партията демонстрира постоянство в защитаването на основни принципи като борба с корупцията и отдалечаване на държавата от живота на гражданите.
Партията има своите слаби места
Докато Христо Иванов беше начело и участваха в предишното управление, бяха взети няколко разочароващи решения, като това да подкрепят Десислава Атанасова за позицията на конституционен съдия или да създадат правителство с ГЕРБ без коалиционно споразумение, което да документира границите на техните взаимотношения и влияние. Вместо това получихме тайни министри на Борисов и Пеевски, които действаха против интересите на премиера Денков и правовата държава. Самият Иванов избра да не показва качествата си на водач и по време на цялото управление предпочете ролята на задкулисен играч. Нещо, което е неприемливо за политически лидер. Това позволи на Пеевски на заеме ролята на говорител на правителството, а заедно с това и публичния ефир. За гласуващите доверие на ПП-ДБ не стана ясно защо олицетворението на корупцията в България се превърна в тяхно лице. Всичко това ме накара да не гласувам за тях на предните избори. Не гласувах въобще.
Иво Мирчев не може да спре да критикува потенциалните си партньори, с което непрекъснато нагнетява напрежението между тях. Този начин на комуникация постига неприятния ефект, че след като все пак им се наложи да си партнират със същите хора, които яростно са критикували, настроените за битка избиратели се чувстват предадени от избраниците си. Това води до взривяване на подкрепата към тях и последващият резултат е оттегляне на подкрепа на избори. Също така отчуждава неутралните избиратели, които са изморени от политически противоречия и вече не се интересуват на чия страна е правото.
Божидар Божанов изпитва трудности да работи за политики извън сферата на дигитализацията. Това подкопава доверието в него у хора, които разчитат на неговата последователност и способност за дипломация между партиите, за да поправи несправедливости.
Елисавета Белобрадова се забърка в скандал покрай приемането на античовешкия закон на „Възраждане”, който забранява въображаема агитация в училищата за реалностите на ЛГБТ+. При вот в парламентарната комисия, където се взима решение дали законът да бъде предложен за гласуване на всички депутати, тя взе странното решение да изрази неутралитет и се въздържа от заемането на позиция. Не само това, а в хода на дискусията добави, че няма нищо против в училище да се изучава религия – нещо, което не само е забранено и в момента от закона (макар и да се практикува), а противоречи на светската същност на държавата.
Защо тогава не гласувам за ГЕРБ?
По всичко личи, че ГЕРБ са готови да предложат спокойствие и стабилност на държавата. Съдейки по думите на Бойко Борисов, даже няма да се съобразяват с кои партии точно ще си партнират, стига да постигнат тази цел. Проблемът е, че стабилността на ГЕРБ носи със себе си корупция в невъобразими мащаби. Стабилност за тях означава, че всичките им васали и партньори (като Пеевски) ще могат да грабят обществени и частни ресурси – пари, земи, фирми, имоти, плажове, гори – както намерят за добре. Можем само да предполагаме, че за дадената им възможност тези лица се отчитат нагоре по веригата.
А можем единствено да предполагаме, защото тези, които трябва да повдигат обвинения за извършени престъпления, са същите, които участват в тях. Това стана очевидно след разкритията по скандала „Осемте джуджета”, където главна роля заемаха раздаващите постове в прокуратура и съдилища хора като Петьо Петров-Еврото. Скорошни показания на Цветан Василев пред парламентарна комисия за друг кадровик в съдебната система – Мартин Божанов-Нотариуса, уличиха Делян Пеевски в основна заслуга за фалита на КТБ, заграбването на скъпи активи на банката, рекет и принуда за финансиране на съмнителни бизнеси. Самият Иван Гешев, тогава още прокурор, направи всичко възможно, за да прикрие връзките на Пеевски с КТБ – инициалите „ДП” станаха „10” (в последствие интерпретирани като „държавно предприятие”) и отричаше до последно, че тогавашния медиен магнат има нещо общо със съмнително фалиралата банка. За тези си деяния Гешев бе награден с позицията на главен прокурор – по-късно освободен заради уронване престижа на съдебната власт. Преди него съмнения за прикрити престъпления имаше при тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, а в момента тези съмнения продължават с текущо изпълняващия тази длъжност Борислав Сарафов. Когато избираха Иван Гешев за главен прокурор, той беше единствената кандидатура за една от най-високите позиции в държавата – факт, който сам по себе си говори за дълбокото недоверие в процеса на избор. Сега същото се случва и с Борислав Сарафов.
Но не е само това. В редица от тайно записани разговори стана ясно, че Борисов има контрол върху избора на главен прокурор. За първи път това се спомена през 2013 г., в разговор между прокурора Николай Кокинов, Бойко Борисов и привлечения като обвиняем за корупция министър на ГЕРБ – Мирослав Найденов. Прокурорът заявява на Борисов „Ти си го избра” по адрес на тогавашния си шеф Сотир Цацаров. След като записът изтече в публичното пространство, прокурорът подава оставка, а делото е прекратено две години по-късно. Както стана ясно по-горе, кадруването продължи с Иван Гешев и Борислав Сарафов.
В следващ изтекъл разговор самият Борисов разказва за това, което му е рекъл Гешев: „Абе, аз обичам се пра'им на луд, ама вие, г-н премиер, май се пра'ите много успешно.” Жестоко подценявана реплика, това е разковничето на цялата политическа кариера на лидера на ГЕРБ. Успешно маневриране и нагаждане към текущата ситуация, без упование в нито един морален принцип, демонстрирайки уникалната способност с пълна увереност да изменя и заобикаля истината в публичните си изяви. Завършен политически хамелеон с изключителен инстинкт са самосъхранение, тактическа гъвкавост и симулация на социална близост, за да постигне целите си.
Умения, от които Делян Пеевски се възползва пълноценно
Политикът, за който се говори, че е отгледан от наследниците на Държавна сигурност като заместител на Илия Павлов, е впил дълбоко зъби в ГЕРБ. Мога само да спекулирам за това каква част от партията е под негово влияние. През 2020 г., когато бяха масовите протести срещу Борисов, в публичното пространство се завъртяха обвинения, че Владислав Горанов (министър на финансите), Младен Маринов (министър на вътрешните работи) и Емил Караниколов (министър на икономиката) всъщност са кадри на Пеевски. Кратко след това последва тяхната смяна. Това можеше да бъде сметнато за сигнал, че Борисов откъсва от ГЕРБ кадри на ДПС, но също така е възможно да бъде опит за успокоявание на бурната политическа обстановка. Годините след това донесоха спекулации със същото обвинение за редица други кадри на ГЕРБ, сред които Делян Добрев и Десислава Атанасова. Самият министър на МВР Калин Стоянов, който беше от тайната квота на ГЕРБ в правителството на Денков, сега е част от предизборната листа на ДПС-Ново начало – крилото на Пеевски.
Христо Иванов, от позицията на пряк свидетел на процесите за взимане на решения в правителството на Денков, коментира, че между Борисов и Пеевски има много дълбоко вкоренени зависимости. Приближените на бившия председател на БСП – Корнелия Нинова, казват, че Пеевски управлява с пипалата си процесите в текущата коалиция на БСП. С тази причина се оттегли и един от участниците там.
По всичко това, а и много друго, става ясно, че Борисов и ГЕРБ без Пеевски са немислими. Самият полупредседател на ДПС категорично демонстрира своето влияние в съдебната система и службите за сигурност, като първо Висшият административен съд отказа регистрация на Доганското крило на ДПС под името „ДПС”, а след това прокуратурата привлече като обвиняем Джейхан Ибрямов, текущ депутат на Доган и кандидат за нов мандат. Не без помощта на ДАНС, които по всичко си личи, че незаконно са събирали доказателства срещу обвинения. За тези съдебни и държавни структури така или иначе отдавна се говори, че са под влиянието на корпулентния политик. Може да се предположи, че председателското място на Делян Пеевски в ДАНС през 2013 г. е било просто формално назначение във вече съществуваща роля.
Защо „Да, България”?
Защото само те умеят. В никакъв случай не са перфектни и аз самият ги критикувам значително в това пространство. Въпреки това показват, че се учат от грешките си – след като се сглобиха с ГЕРБ без споразумение, по-късно все пак предложиха такова. ГЕРБ, под влиянието на Пеевски, не го подписаха – вярваха, че ако предизвикат избори, ще могат да вземат или цялата власт, или поне да натикат ПП-ДБ в ролята на смокинов лист. Не им се получи, но изводът остава: „Да, България” умеят да се развиват на база придобития опит. За съжаление това са уроци, които останаха ненаучени от техните партньори в лицето на „Продължаваме Промяната” и ДСБ. Докато Христо Иванов пое отговорност за провала на пролетните избори на 2024 г., лидерите на другите две формации свиха уши. И ако можем да извиним тези на ПП с това, че организацията им е още млада и не би изтърпяла подобно торнадо, то за ДСБ и Атанас Атанасов извинение няма.
А Христо Иванов показа изключително висок морал и способност за поемане на отговорност, като подаде своята оставка като лидер на партията в следствие на допуснатите грешки при прокарването на промените в Конституцията. Щом водачът проявява такива качества, доста е вероятно те да присъстват и в неговите съпартийци. Председателят на „Да, България” очевидно остана имунизиран срещу корупционния вирус, за което свидетелства това, че единственото, което безсилието на Пеевски успя да произведе срещу него, е един мем за мазно и турско кафе.
Преди това Христо Иванов умело навигира трудното им сътрудничество с ГЕРБ и прокара реформи, за които се бореше от много години. Струваше му скъпо, но успя (по-късно реформите бяха спрени от подвластния на Пеевски Конституционен съд). Извади си безценни изводи не само за това как неговата формация може да участва във властта, а и как да го направи без да последва съдбата на много други партньори на ГЕРБ през годините.
Също така „Да, България” се опитват да въведат процес в голямата коалиция, който да постави на челно място като кандидати в листите хора, които са там въз основа собствени заслуги, а не спуснати задочно от партията-майка. Даниел Лорер е крещящ пример за такава кандидатура – човек, който публичното пространство е запомнило с репликата, че Пеевски се е променил за добро. В същото време достойни хора остават извън листата на формацията или са изтикани на задни места – хора като д-р Таня Андреева, която на текущите избори дори отказа да участва; като Манол Пейков, който не може да се възползва пълноценно от голямата си популярност като водач в родния му Пловдив; Божидар Божанов, Лена Бориславова, Стоян Михалев, д-р Александър Симидчиев – все разпознаваеми и харесвани лица не са водачи на листи. Техните места са заети от непопулярните или непознатите (за мен) хора като вече споменатия Даниел Лорер, Андрей Цеков, Людмила Илиева, Деница Симеонова, Богдан Богданов, Ивайло Шотев, Йордан Иванов, Татяна Султанова-Сивева, Радослав Рибарски.
Дори ако вземем предвид само това, че от трите формации в тяхната коалиция единствено „Да, България” са публикували документ с програмата им, това пак е показател за добра организация.
Нещо, което трябва да се признае на цялата коалиция, е категорично различния подход в тази кампания. Докато предишната имаше за фокус за очернява и да се подиграва на Борисов и Пеевски, сега виждаме положителни послания, които не наблягат на това колко зле живеем, а колко по-добре може да бъде. Разказват как ще помагат на семейства, бизнеси, граждани. Може би не по най-ефективния начин, но категорично това е единствената текуща кампания в България, която човек си заслужава да следи.
Но основната причина са приоритетите на „Да, България”.
Корупцията е бич
ефектите на който усещаме всеки ден и навсякъде.
България е на дъното по образование, правораздаване, инвестиции, срив на населението. Наш е най-бедният регион в Европа – Северозапада. На челно място в съюза сме по брой загинали по пътищата, пушене, мръсен въздух, преждевременна смъртност. Магистралите ни са окаяни и предизвикват ежедневни произшествия. Градовете ни са мръсни и неподредени. Хората се озлобяват и опростачават непрекъснато. Съдебната система е превзета от семейни кланове. Границите ни се контролират от мафиоти. Правилата на цели промишлени отрасли се диктуват от няколко големи играча. Черноморието ни е бетонирано и изкупено от Русия. Горите ни се унищожават ежедневно. Хората по малките населени места тънат в немотия и са принудени да гласуват за местните феодали. Децата не могат да посещават детските ясли, градини и училища, заради липса на места. Кварталите ни са презастроени, без улици и зелени площи.
Най-бедните сме, а плащаме скъпо за продукти със съмнително качество. Доставчиците на услуги масово ни подчиняват на дългосрочни договори, които им позволяват да злоупотребяват с нас – техните клиенти. Не можем да пътуваме свободно из Шенгенската зона, не можем да пътуваме свободно до САЩ. Професионалната ни армия се попълва със съмнителни личности, а отбранителното ни оборудване постепенно излиза от употреба, без да бъде подменено с ново и модерно такова. Спортът ни е на унизително ниско ниво, а образованието ни бълва некомпетентни и неподготвени за работа хора, изучени по закърняла и изостанала с десетилетия система. Науката ни разчита на собствените сили на родните учени, които за сметка на това получават смехотворно заплащане, което ги държи близо до линията на бедност. Младите ни лекари и учители нямат никакъв стимул да се развиват в България, болниците ни се крадат безразборно, пациентите са оставени на произвола на съдбата, дори да имат възможност да си платят.
Разследващите престъпления седят на същата трапеза с онези, които ни крадат. Бизнесът среща затруднения и искания за подкуп на всяка стъпка, в която е задължен да търси съдействие от държавата. Всеки читав прокурор, съдия, чиновник или политик е атакуван, омаскарен, тикнат в килер или заплашен от уволнение, ако има различно мнение от това на началниците си. Пияни и дрогирани шофьори избиват децата на България по пътищата, след което си плащат да бъдат оневинени. В същото време фалшиво-позитивни тестове унищожават масово животи на невинни хора, а законотворците нехаят. Масово се приемат зловредни закони, чиято единствена цел е да потъпква личната свобода и достойнство, да служи като инструмент за генериране на нова корупция и репресия от държавата, под претекст че защитава децата ни.
Всичко това и още безкрайно много е пряко следствие от корупцията в България. Гражданските права са привидни и допустими само ако не нарушават нечий интерес. Пред очите ни фашизмът в България спира да лази и надига ръце към управлението на държавата. От корупционната диктатура на Борисов, държавата отива или към безскрупулната диктатура на Пеевски, или към човеконенавистната диктатура на Костадинов.
Това е корупцията. Бавно ни сваряват като народ и не се усещаме. Имаме нужда от хора, които виждат и умеят да се борят с това, без самите те да изпадат в зависимости.
Дигитализацията на държавните процеси, направена по правилен начин, може да гарантира в голяма степен справедливост и равенство на всички хора и организации в техните нужди при издаване на документи и разрешения, а не само на близките до властта. Ще ни спести време да обикаляме институции за малки и големи бележки, ще премахне опашките в КАТ, ще ни позволи да не ходим до личния лекар за щяло и нещяло, ще прекрати безкрайната кражба на здравната каса. Ще даде свободен достъп до архивите от данни на общините и самата държава, което ще позволи на способни хора като Боян Юруков (също част от „Да, България”) да визуализира тези данни и всички да видят (плачевното) състоянието на техния град.
Способността на прокуратурата – имунната система на държава – да работи независимо от чуждо влияние и да повдига обвинение на грабещите обществени ресурси е от съществено значение за благосъстоянието и буквално живота на всеки един от нас.
Възможността независим съд да защитава гражданските ни права, без съдиите да са застрашени от компромати, без да отсъждат на база принадлежност към семейни кланове и тайни общества – това ще гарантира основното ни право да живеем един с друг в справедливост. Ще даде сигурност на желаещите да инвестират милиони и милиарди в нас и нашата държава, че парите им няма да бъдат откраднати и че няма да им се искат подкупи на всяка стъпка.
Способността на учителите ни да подготвят следващите поколения за труд с висока квалификация, която да устоява на чуждата конкуренция; развиването на умения за предприемачество и бизнес; събуждането на творчески умения, на които не се гледа с присмех, а с възхищение; постигане на обществено съгласие да се подкрепяме взаимно, като приемаме различията си, вместо да ги отхвърляме – това ще ни донесе просперитет, ще събуди уважение към българите и българската култура, ще накара светът да говори с възхищение за нас.
Възможността както на млади, така и на опитни лекари да развиват и практикуват своята професия в професионална среда, с модерна апаратура и достъп до последните проучвания в медицината; с достойно заплащане спрямо високата квалификация на техните знания и труд; собствената ни възможност да получаваме качествено и навременно лечение, съпроводено от проактивна профилактика от страна на здравната ни система; обществената изолация на антихуманните и необосновани от науката внушения на търсещи евтина популярност лица като Мангъров – това ще ни донесе не просто дълголетие, а пълноценно изживян живот.
Високото техническа обезпеченост на кадрите на МВР, развитата им квалификация, способността на полицията да разследва и поставя на съдебната скамейка собствените си кадри, премахването на зависимости и хранилки, защитата на гражданите от произвола на полицията и свободата на полицаите да действат срещу заможни и влиятелни нарушители – това ще ни направи по-сигурни, ще намали омразата между гражданите и институциите, ще постави основите за ново обществено доверие към властта и няма да ни кара да се съмняваме във всяка новина, свързана с МВР.
За съжаление мога да посоча още много неща, които трябва да променим, за да живеем по-добър живот. Всичко започва от корупцията. Корупцията е вкоренена в управлението на държавата от времената на комунизма и е активно подхранвана и разпрострявана последователно от почти всички правителства и политически играчи до този момент. Единствените, които последователно ѝ се противопоставят, с конкретни и устойчиви мерки и модели, са „Да, България”. Така спечелиха моя глас.
Изборите са само началото
Абсурдно е да си мислим, че дори „Да, България” да спечелят изборите, ще имат достатъчно подкрепа, за да управляват сами. А те няма да ги спечелят. Какво тогава?
Пътят напред се разклонява на две. От едната страна стоят производителите на корупция, а от другата страна – фашистите. Корупционерите имат нужда от евро-атлантическа защита (и средства). Погледът на фашистите е обърнат към Мордор – Москва.
И ако си мислите, че корупцията е лоша за държавата, само помислете какво ще е фашизмът. Напълно завладяна държава, в която последната дума е на фюрера. Човешките права са илюзия, преследването на инакомислещите – ежедневие. Всички бизнеси се подчиняват на интересите на много малка група хора и нямате гаранция, че ще останат ваши. Шайката на Костадинов отдавна мечтае да отвори „Белене”, за да пращат там всички, които не са съгласни с тях. Икономиката и финансите ще са подчинени на некомпетентни хора, които ще получават директни нареждания от Москва и Пекин. Държавата ще бъде поставена на колене, хората ще се разбягат кой както може, ако им бъде позволено след затваряне на границите и излизане от ЕС. Целият регион чака с нетърпение България да излезе от НАТО, за да бъде разчленена на области и подарена на този и онзи васал на Путин и Ердоган.
Заради това единственият път напред е с взаимна работа с тези, които генерират корупция. Те са зависими от приходите си, които пък са гарантирани от европейските фондове. Длъжни са да поддържат фасада на евро-атлантици, което на моменти ги принуждава да правят отстъпки от личния им интерес. Това създаде успеха на правителството на Денков, който успех отчитат много малко хора – да създадеш правителство от втора позиция с подкрепа на първите е странно и нетипично за демокрациите. ГЕРБ бяха принудени да го направят пред заплахата на Путин – най-вече подвлиянието на различни посолства.
За да проработи отново подобен модел, е нужно ПП-ДБ да настоява да се подпише коалиционно споразумение с основни принципи и конкретни цели. Документ, който да ги защитава, когато неминуемо дойде моментът, в който ГЕРБ ще излъжат и ще се опитат да правят каквото си искат. Тогава ПП-ДБ ще трябва да излязат публично и да отхвърлят своята подкрепа, но това ще бъде разумно и последователно само ако стъпи върху вече съществуващи договорености.
На второ място ПП-ДБ трябва категорично да престанат с постоянните провокации и възпаляване на обществеността. Да, купуването на гласове е престъпление и подкопава демокрацията, но по тази тема се говори години наред, а гласуващите спадат. Безразсъдно е да се мисли, че този път нещо ще се промени. В допълнение, постоянното тръбене за това кой какво престъпление е извършил или има съмнение, че върши, не носи особена полза. Никой не харесва колегите, които намират само проблеми, а не предлагат решения. ПП-ДБ трябва да почне да предлага решения.
И на трето място, поддръжниците на ПП-ДБ трябва да спрат да живеят в идеалистичен свят, където доброто побеждава злото по категоричен и безапелационен начин. Политиците се избират от нас и нашите съграждани – хората, с които споделяме тази държава. Чуждия избор може да не ни харесва, но дали ще е заради пари, дали ще е заради влияние или просто от симпатия – това е избор, с който трябва да се съобразим. Реалност, с която живеем. Начинът да се пребори не е директно противопоставяне – това носи единствено антагонизъм и отчуждава хората, на които им е писнало.
Гласувайте разумно.